Решение № 221 от 20.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Велико Търново , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20204001000240 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 57/ 13.03.2020 г. по Т. дело № 202/ 2018 г. по описа на Окръжен съд– Плевен съдът е осъдил „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен да заплати на С. ЛЮДМ. Д. сумата 88 149.34 лв., представляваща част от балансовата стойност към 31.01.2018 г. на полагащата й се ½ ид. част от дружествения дял на починалия съдружник Л. Г. Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над тази сума до дължимата на Д. сума от 173 431.49 лв. като погасен чрез плащане, извършено след завеждане на делото, а за разликата над 173 431.49 лв. до пълния претендиран размер на исковата претенция от 250 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. С Определение № 304/ 19.06.2020 г. съдът е оставил без уважение молбата на „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен за изменение на решението в частта за възложените в тежест на дружеството разноски.

Срещу постановеното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над 173 431.49 лв. до пълния претендиран размер на исковата претенция от 250 000 лв., е подадена въззивна жалба от С. ЛЮДМ. Д.. Счита съдебния акт за неправилен и необоснован в тази му част, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и събирането, анализа и оценката на доказателствата.

1

Формираните от съда изводи не съответствали на установените по делото факти. Съдът безкритично приел заключенията на вещите лица и поясненията им в съдебно заседание, като не съобразил заявеното от ищеца несъгласие с изводите им, оспорването на експертизите и искането за възлагане на допълнителни или повторни заключения, а в мотивите си не се произнесъл по направените възражения срещу тях. Поддържа, че приетите заключения не са компетентни, обективни, пълни, ясни и обосновани, като подкрепя с доводи това свое становище, и счита за неправилни изводите на съда, формирани въз основа на заключенията. Счита, че съдът необосновано и в противоречие с материалния закон приел, че стойността на припадащата се на ищеца част от дружествения дял на починалия съдружник следва да бъде намалена с дължимия данък по чл.38 ал.1 т.2 б.“а“ ЗДДФЛ и приспадайки данъка, съдът присъдил по-малка сума, отколкото се следвала. Счита, че макар и този данък да подлежи на удържане от платеца – ответника по делото, то съдът не може да го приспада от размера на дължимата на ищеца стойност на ликвидационния дял, упражнявайки по този начин задължението на ответника към фиска. Извън това развива съображения, че към определената от съда стойност на дела на Д. следва да бъдат добавени и други суми, каквито са дължими при коригиране на счетоводния баланс с правилните счетоводни операции вместо извършените погрешно такива в счетоводството на ответника.

Като приход на дружеството в баланса му следвало да бъдат включени и активите, за придобиването на които то не било направило разход, като същите следвало да бъдат оценени по справедливата им пазарна стойност, а не по данъчната им такава. Следвало да се съобрази и текущата печалба от реализираните продажби на апартаменти – вземанията от купувачите за посочените в нотариалните актове цени, намалени с себестойността на апартаментите и задълженията за данъци. При тези корекции стойността на дружествения дял на починалия съдружник, посочена от вещите лица в размер на 365 118.92 лв., се увеличавала със сумите съответно 64 420.70 лв. и 70 680.47 лв. или делът ставал 500 220.09 лв., а припадащата се част на ищеца от него възлизала на 250 110.45 лв., т.е. предявеният иск бил изцяло основателен. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и исковата претенция да бъде уважена за сумата над 173 431.49 лв. до 250 000 лв., ведно със законната лихва от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Във връзка с оплакванията си срещу приетите по делото експертизи, на които съдът основал решението си, жалбоподателят е направил искане въззивният съд да допусне повторна съдебно-икономическа експертиза по въпроси, формулирани в жалбата му.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен, което заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че правилно и законосъобразно съдът е намалил дължимата на ищеца сума с размера на дължимия данък по ЗДДФЛ, който не се следвал на ищеца, а бил задължение на ответника към фиска. По направените оплаквания за допускане на процесуално нарушение от съда с отказа му да възложи допълнителна или повторна експертиза излага, че не е имало основание за уважаване на това доказателствено искане на ищеца, поради което съдът правилно го е 2 оставил без уважение. Възразява исканата от жалбоподателя експертиза да бъде допусната пред въззивния съд. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

„Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен е депозирал частна жалба срещу Определение № 304/ 19.06.2020 г., с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на решението в частта за възложените в тежест на дружеството разноски. Счита, че на ищеца следва да му се присъди държавна такса съразмерно на уважения иск при съобразяване на дължимата такава само за иска с цена 250 000 лв., но не и за първоначално заявената претенция от 610 000 лв. Отделно поддържа, че не са станали причина за завеждане на делото и още с отговора на исковата молба са признали исковата претенция и веднага след посочване на банковата сметка на ищеца, преди първото по делото съдебно заседание са превели цялата сума, която е била дължима съгласно счетоводния баланс. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да измени решението, като намали присъдените разноски.

Насрещната страна С. ЛЮДМ. Д. счита частната жалба за неоснователна. Излага съображения, че намаляването на иска не води до намаляване отговорността на ответника за разноски, след като е станал причина за завеждане на делото, какъвто е настоящият случай, и първоинстанционният съд законосъобразно е изчислил разноските и е оставил без уважение искането за изменение на решението му в тази част. Моли определението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба и частната въззивна жалба са процесуално допустими – подадени са в законовия срок, срещу подлежащи на обжалване актове.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страни и събраните по делото доказателства, намира следното:

ОС – Плевен е сезиран с иск от С. ЛЮДМ. Д. против „Кимтекс – ЛС“ ООД гр.

Плевен за заплащане на сумата 610 000 лв., представляваща балансовата стойност към 31.01.2018 г. на ½ част от дружествения дял на починалия съдружник в дружеството Л. Г. Д.

– нейн баща, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С протоколно определение от последното съдебно заседание на 12.02.2020 г. съдът е уважил направеното от ищеца искане за изменение на иска чрез намаляване на претенцията му на 250 000 лв. Ответната страна е признала иска до 3 размер на сумата 131 507.37 лв. и спори припадащата се на ищеца част от дружествения дял на починалия да надвишава този размер. С обжалваното решение с ОС – Плевен е уважил частично иска, като е приел, че стойността на дружествения дял след приспадане на дължимия ДДФЛ е в размер на 173 431.49 лв., но поради извършено частично погашение на задължението за плащането му на правоимащия ищец, искът е основателен до размер на 88 149.34 лв.

По делото е безспорно, че ищецът е законен наследник – дъщеря на Л. Г. Д., починал на 13.01.2018 г., съдружник в „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен при равни права с другия съдружник – неговата съпруга С. В. И. – Д.. С. ЛЮДМ. Д. и С. В. И. – Д. са единствените законни наследници на починалия. В хода на производството „Кимтекс – ЛС“ ООД е изплатил на ищеца сумата 85 282.15 лв. с посочено основание „наследствен дружествен дял“, като платежните документи са приети като доказателство по делото и не са оспорени.

За установяване стойността на дружествения дял на починалия съдружник към 31.01.2018 г. са изслушани и приети няколко експертизи. Междинният баланс, изготвен от дружеството, съгласно който балансовата стойност на дела на Д. възлиза на 276 857.61 лв., според вещото лице М. Ф. не отразява коректно имущественото и финансово състояние на дружеството, тъй като не включва всички притежавани активи. От вещите лица С. П. и К. В. са изготвени два варианта на алтернативен баланс, в който те са включили допълнително 5 бр. недвижими имоти по справедливата им пазарна стойност, направили са корекции относно стойността на други включени активи, проследили са съответствието на паричните средства по банкови сметки, отразените приходи и отчетени печалба и загуба и др. Заключението им е, че дружественият дял възлиза на 345 435.82 лв., ако се включат само авансово платените от купувачи на имоти на дружеството суми или 358 762.38 лв., ако се включат целите заплатени продажни цени за три от имотите. След поставени допълнителни задачи на експертите за включване в баланса на стойността на недвижими имоти, получени от дружеството вместо плащане за погасяване на вземане, прехвърлено на дружеството с договор за цесия, вещите лица са коригирали баланса, при което са определили стойността на дружествения дял на 365 118.92 лв. Изразили са обаче становище, че стойността на имотите не следва да се съобразява в баланса, защото дружеството не е сторило разходи за придобиването им.

Пред въззивния съд с протоколно определение от съдебно заседание на 27.10.2020 г. е допусната поисканата от жалбоподателя комплексна съдебно-икономическа и счетоводна експертиза. Вещите лица са констатирали, че в счетоводството на „Кимтекс – ЛС“ ООД погрешно са отразени чрез направените счетоводни записвания договор за цесия от 20.10.2016 г., с който М. Б. Г. е прехвърлила на дружеството вземането си в размер на 73 548 лв. от П. С. С. по влязло в сила осъдително решение срещу сумата 60 000 лв. и НА № 6, том 1, нот. дело № 4/ 18.01.2017 г., по който като даване вместо плащане П. С. С. е учредил и прехвърлил на дружеството безсрочно право на строеж на подробно описани обекти върху недвижим имот в гр. Плевен. Посочили са, че предвид обстоятелството, че към 31.01.2018 г.

4 всички апартаменти на обект ул. ********* в гр. Плевен са завършени и почти всички са продадени, в баланса следва да бъде отчетен пълния размер на приходите от продажбите при отчитане спецификите на извършени продажби на разсрочено плащане. Определили са себестойността на продадените апартаменти на база отразените в счетоводството разходи за построяването им и справки в АГКК. С оглед констатациите си те са изготвили алтернативен счетоводен баланс на дружеството, съгласно който дружественият дял на Д. възлиза на 440 349.46 лв.

В хода на производството „Кимтекс – ЛС“ ООД с платежно нареждане от 03.06.2020 г. /л.113 от делото/ е заплатило на С. ЛЮДМ. Д. сумата 102 302.21 лв., представляваща сбор от присъдените с първоинстанционното решение главница и лихва, а с платежно нареждане от 19.05.2021 г. /л.112 от делото/ е заплатило и сумата 35 734.51 лв. – доплащане на дружествения дял при съобразяване с размера, установен от вещите лица по приетото във въззивното производство заключение и след приспадане на дължимия ДДФЛ. Видно от представените от него доказателства, начисленият ДДФЛ е внесен по сметка на НАП.