Решение № 13607 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13607 гр. С., 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110117888 по описа за 2022 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл.

3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на насрещна искова молба, обективирана в Отговор на искова молба, вх. № 35712/24.02.2022г. на СРС, депозиран по гр.д. № 71318/2021г. на СРС, допълнително уточнена с Молба, вх. № 55044/22.03.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 12209/13.06.2022г. на СРС, подадена от В. В. К. срещу „Х.М.Б.“ ЕООД. С Определение № 7479/24.03.2022г. по гр.д. № 71318/2021г. на СРС насрещната искова молба не е приета за разглеждане по посоченото дело и е отделена за разглеждане в отделно производство /настоящото/. С Определение №25989/04.10.2022г. производството по делото е частично прекратено поради оттегляне на иск. С Определение № 33444/08.12.2022г. производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 71318/2021г. на СРС. С Определение № 13387/04.04.2026г. производството по делото е възобновено.

Ищецът В. В. К. е предявил срещу ответника „Х.М.Б.“ ЕООД иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 357,90 евро /700,00 лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди поради неправомерното завеждане срещу него на гр.д. № 71318/2021г. на СРС. Сочи, че във връзка с посоченото производство ответникът изготвял и разпространявал документи с невярно съдържание, както и недостоверно датирани такива.

Изисквал от ищеца различни суми, като отказвал да представи документи, въз основа на които да се установи, че тези суми са изискуеми, както и цитирал договори, за които К. бил трето лице, но отказвал да ги предостави. Дружеството имало познания и целенасочено се стремяло да създаде обстоятелства и документи, необходими за започване на делото, като не предприел никакви действия, с които да бъде решен спорът извънсъдебно. Напротив – през целия период умишлено укривал документи и информация, които можело да спомогнат за решаване на спора, като умишлено се избягвала каквато и да било писмена кореспонденция.

1

Касаело се за психически тормоз в периода 03.01.2020г.-24.02.2022г. Ответникът бил професионален управител на етажната собственост, в която имал имот ищецът. На последния не се давала възможност да заплати дължимите суми. Изисквали се различни, некорелиращи като стойност суми, като било отказвано предоставяне на документи, въз основа на които те били дължими. В следствие на действията и бездействията на представители на фирмата и проведени неформални разговори у ищеца се формирало усещане, че е възприеман като измамник, който трябва да бъде съден и принудително изваден от жилището си, каквото отношение се проявявало и към семейството му. Не му бил предоставен протокол от проведено заседание на ОС на ЕС. Чувствал се отчаян и в безизходица от невъзможността да докаже невинността си и да защити семейството си.

Страдал от загуба на сън, от главоболие, болки в стомаха и сърцебиене, високо кръвно налягане, тикове, раздразнителност, загубил способност да изпълнява служебните си задължения и да се грижи адекватно за семейството си, да взема решения и да предприема действия, включително за здравето си – нуждаел се от консултации с определени специалисти, но не успявал да предприеме действия, за да ги реализира. Към членовете на семейството му се отправяли обиди и се правели квалификации, като дори се налагало да водят децата си да играят на по-далечни площадки. Обосновава се, че ответникът е завел гр.д. № 71318/2021г. на СРС при хипотеза на злоупотреба с процесуални права. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се явява лично. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Х.М.Б.“ ЕООД чрез адв. Б. К. – АК-С., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 267144/01.12.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като заявен с нередовна искова молба, недопустим и неоснователен.

Изтъква, че действията си дружеството е предприело в качеството си на професионален домоуправител на сграда – етажна собственост и за защита на правата и интересите на съсобствениците в същата. Оспорват се фактите и обстоятелствата, описани в исковата молба, както и наличието на умишлени/противоправни действия от страна на ответника.

Дружеството по никакъв начин не е целяло да тормози К., а единствено искало да събере дължимите към етажната собственост суми, за плащането на които били предвидени найразлични възможности – в брой на касиер, на място в офис, през Изипей, по банков път /данни за банкова сметка били приложени и в заповедното, и в исковото производства/. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се оспорва.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 3 ГПК е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от служители на ответника деяние /действие или бездействие/, изразяващо се в образуване на съдебно производство срещу К., неговия противоправен характер – включително при наличие на злоупотреба с правото на иск, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на 2 обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 34457/29.07.2021г. на СРС, заявителите – съсобствениците от етажната собственост на сградата, находяща се в град С., ж.к. „М.“, бл. 330, вх. А, чрез „Х.М.Б.“ ЕООД са поискали издаването на заповед за изпълнение срещу В. В. К. и В. П. Николова /К./ е образувано ч.гр.д. № 44871/2022г. на СРС, 40 състав. Издадена е Заповед № 13399/29.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В. В. К. и В. П.

Николова да заплатят солидарно на етажната собственост сумата от 165,42 лева – неплатени задължения за управление, поддръжка и Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.11.2020г.-01.07.2021г., ведно със законната лихва от 29.07.2021г. до окончателното изплащане, както и 325,00 лева разноски по делото. Длъжниците са подали възражения по реда на чл. 414 ГПК. В тази връзка заявителите чрез „Х.М.Б.“ ЕООД са подали по реда на чл.

422 ГПК искова молба, вх. № 106652/13.12.2021г. на СРС, по която е образувано гр.д. № 71318/2021г. на СРС, 40 състав. С Решение № 15663/28.09.2023г. по гр.д. № 71318/2021г. на СРС, 30 състав /делото е преразпределено след отвод на председателя на 40 състав/, предявените искове са отхвърлени като неоснователни, тъй като по делото не е доказано наличието на законосъобразно взети решения от ОС на ЕС за определяне на размера на разходите за поддържане и управление на общите части, както и на вноската за Фонд „Ремонт и обновяване“ в сочените размери. Подложено на инстанционен контрол, решението е потвърдено с Решение № 1201/24.02.2026г. по в.гр.д. № 660/2024г. на СГС, ГО, ІV-Д възз.с-в. В мотивите на въззивния съдебен акт е посочено, че претендираната от ищците сума е доброволно заплатена от страна на ответниците К.и, поради което искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението в хода на процеса, с оглед на което и решението на първата инстанция се потвърждава.

Законодателството на нашата страна в съответствие с идеите и принципите на правовата държава предвижда възможност за защита пред съд на накърнените лични и граждански права. Конституцията в чл. 56, ал. 1 изрично прогласява, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Този, който счита, че са накърнени негови права, може свободно да се обърне към съда за защита, без да се налага да понесе от действията си други неблагоприятни последици, освен необходимостта да заплати разноските на другата страна, ако искането му се окаже неоснователно и загуби делото. Затова, когато някой предяви неоснователен иск или подаде тъжба срещу друг, той не носи отговорност за причинените по този начин неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като предявяването на иск, съответно подаването на тъжба, представлява правомерно действие, възможността за което е специално предвидено в Конституцията и законите на Република България. От своя страна отговорността за извършен деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД се поражда само за този, който причинява вреди със своето виновно и противоправно поведение. В тази светлина отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ е принципно различна, тъй като и държавните и общинските органи и органите на съдебната власт имат задължение да действат законосъобразно при осъществяване на своите действия. Докато например за Прокуратурата на Република България е налице задължение да повдига само законосъобразни обвинения, тя носи отговорност, ако обвини някого пред съда в извършване на престъпление, но той бъде оправдан. Такова задължение обаче няма за частноправните субекти, затова и те не носят отговорност /извън тази за съдебни разноски/, ако предявеният от тях иск бъде отхвърлен, съответно производството по подадената тъжба приключи с оправдателна присъда. Да се допусне противното би означавало да се ограничи конституционно гарантираното право на защита, включително поради страх от ответно търсене на отговорност. Нещо повече: тъжителят/ищецът няма как преди произнасянето на съда по тъжбата/исковата молба да знае 3 дали тя е основателна или не. В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния касационен съд: Определение № 449/17.05.2018г. по гр.д. № 4758/2017г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 245/05.11.2014г. по гр.д. № 1734/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 657/09.12.2009г. по гр.д. № 500/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 1347/18.12.2008г. по гр.д.

№ 5006/2007г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 53/04.04.2018г. по гр.д. № 1913/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., и др.

В тежест на ищеца е да докаже по категоричен начин противоправния характер на деянието, включително наличието на злоупотреба с право, каквато по делото не се установява да има. Напротив: съсобствениците от етажната собственост чрез дружеството – професионален управител са предявили по съдебен път претенциите на етажната собственост към К.и, които считат че са им дължими. Наличната по делото кореспонденция явно свидетелства за наличието на спор относно дължимостта на вземанията, включително по отношение на основанието за начисляването им. Поради това напълно правомерно за решаването на този спор е сезиран съдът /ч.гр.д. № 44871/2021г. на СРС, гр.д.71318/2021г. на СРС/. С поведението си ответниците, в частност К., са дали повод за завеждане на делото, като през времетраенето на заповедното и първоинстанционното производство са поддържали позиция за оспорване на основателността на исковете. Пред въззивната инстанция обаче те са се споразумели извънсъдебно с ищците, като са заплатили търсените по делото суми. По този начин те обективно са признали тяхната дължимост, поради което, независимо, че от въззивния съд е потвърдено отхвърлителното решение на първата инстанция, то не е налице хипотеза на злоупотреба с процесуалното право на иск. За съсобствениците от етажната собственост, представлявани от съответния управител, не е налице задължение за предприемане на действия по извънсъдебно уреждане на спора, преди да го отнесат за решаване пред компетентния съд.