Определение № 1722 от 01.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1722 гр. Бургас, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500797 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 16797/22.04.2024г. на БРС от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК:

200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Тодор Александров“ № 109 - 115, ет.6, бизнес-сграда „ТАО“, представлявано от Ст.Петков и Ст.Бояджиев, чрез ю.к.В.Цвяткова, против разпореждане № 3967/05.04.24г. по ч.гр.д.№ 2112/24г. по описа на БРС , с което съдът е отхвърлил заявлението на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД в частта, досежно молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника Д. А. Д. от гр. Б., кв.Р. с., ул. „Л.“ № **, ЕГН: ********** за сумите от: 2170.47лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.2020г. – 05.10.2023г. и 2075.87 лв. - мораторна лихва за периода 06.01.2020г. – 21.03.2024г., по договор от 11.09.2018г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 16374902, сключен между Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с последващо цедиране на вземането в полза на заявителя. Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Не ангажира доказателства.

Препис от жалбата не е връчван на Д. А. Д. по правилото на чл.413, 1 ал.2 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 2112/24г. по описа на БРС е образувано по заявление от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, представлявано от пълномощника ю.к.В.Цвяткова, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. А. Д. от гр. Б., кв.Р. с., ул. „Л.“ № **, ЕГН: **********, за следните суми: 4940.13лв. – главница по договор от 11.09.2018г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 16374902, сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, 2170.47лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.2020г. – 05.10.2023г. и 2075.87 лв. - мораторна лихва за периода 06.01.2020г. – 21.03.2024г. Прилага договор от 11.09.2018г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 16374902, сключен между Д. А. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Твърди се неизпълнение по договора и цедиране на вземането в полза на дружеството-кредитор по настоящото производство. Ангажира доказателства.

По ч.гр.д.№ 2112/24г. по описа на БРС е издадена заповед за изпълнение против длъжника Д. А. Д. за сумата на главницата – 4940.13лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата на направените разноски по делото съобразно уважената част, ето защо настоящият съд няма да излага аргументи за наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед за изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези условия са налице за една част от вземането и настоящият състав споделя извода.

По отношение на останалите заявени вземания – за сумата от 2170.47лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.2020г. – 05.10.2023г. и сумата от 2075.87 лв. - мораторна лихва за периода 06.01.2020г. – 21.03.2024г., БРС е отказал да удовлетвори заявлението с мотив, че според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”обща разход по кредита“ са всички разходи по кредита, включително и лихвите, които потребителят трябва да 2 заплати. Според районния съд, т.нар. „надбавка, представляваща печалба на кредитора“, уговорена с чл.3 от договора, е възнаграждение за ползване на кредита, но не фигурира в общите разходи за потребителя, макар стойността й да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите. Освен това потребителят бил поставен в неизвестност да разбере начина, по който са формирани разходите и тяхната величина, което прави договора за кредит нищожен, като сключен в противоречие със закона - чл.11 във вр. с чл.22 от ЗПК.

За да разреши поставения спор, настоящият състав съобрази следното:

Както бе изложено по-горе, на 11.09.2018г. праводателят на частния жалбоподател и ответницата Д.Д. са сключили договор за потребителски паричен кредит, по който безспорно е отпусната сумата на главницата в размер на 5 500лв., усвоена е от кредитополучателката, която от своя страна е започнала изпълнение на договора, доколкото в заявлението се твърди изпадане в забава, считано от 05.01.2020г.

Видно от приложения договор, стр.6 по гр.д.№ 2112/2024г. БРС, в графата „Параметри и условия“ ясно е посочен размер на кредита – 5 500лв.; застрахователна премия (по изискването на чл.11, ал.1,т. т.19 ЗПК) – 1848лв.; общ размер на кредита – 5 500лв.; такса ангажимент: 192.50лв. (по чл.11, ал.1, т.17 ЗПК), брой погасителни вноски – по изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, точен размер на всяка вноска, ГПР – 25.58% - почти двукратно по-нисък от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл.19, ал.4 ЗПК, лихвен процент – 21.31% - по изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, а също така и общата стойност на плащанията – 10 962лв. за петгодишния срок на договора, който впрочем, е изтекъл.

На самата първа страница от договора е отпечатан погасителният план – с падеж на всяка вноска и размер.

При така описаното, Бургаският окръжен съд приема, че надбавката, представляваща печалба на кредитора, е много ясно посочена, щом полученият кредит е в размер на 5 500лв., а следва да бъде върната сума от 10 962лв., в която се включва сумата на застрахователната премия.

Според съда, договорът е така изготвен, че кредитополучателят е в 3 пълна известност за икономическата тежест, която поема, със сключването му. Условията са описани на първа страница, на същата първа страница е положен подпис от кредитополучателя, че се е запознал, ето защо величината на допълнителните разходи, които поема, със сключването на договора, е изначално ясна.

На основание гореизложеното и като се съобрази т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. на ВКС по т.д.№ 8/2017г. ОСГТК, настоящият състав приема, че заявлението следва да бъде уважено, както в частта относно дължимата договорна лихва, която е включена в погасителните вноски, така и в частта относно претендираната мораторна лихва.

Затова съдът приема, че разпореждането на БРС подлежи на отмяна, защото не може да се приеме наличие на обоснована вероятност за неравноправни клаузи или такива, в противоречие със добрите нрави и закона.

В резултат на изложеното, в полза на частния жалбоподател се следват направените в заповедното производство разноски до пълния им размер от 187.73лв. за платената д.такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.26 НЗПП или допълнително 88.93лв. за платената д.т. и 23.11лв. за юрисконсултско възнаграждение, общо 112.04лв.

Водим от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3967/05.04.24г. по ч.гр.д.№ 2112/24г . по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:

Длъжникът Д. А. Д. от гр. Б., кв.Р. с., ул. „Л.“ № **, ЕГН:

********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК:

200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Тодор Александров“ № 109 - 115, ет.6, бизнес-сграда „ТАО“, представлявано от Ст.Петков и Ст.Бояджиев, сумата от 2170.47лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.2020г. – 05.10.2023г. и 2075.87 лв. - мораторна лихва за периода 06.01.2020г. – 21.03.2024г., по договор от 11.09.2018г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 16374902, сключен 4 между Д. А. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с последващо цедиране на вземането в полза на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, както и 112.04лв. допълнително за разноски по заповедното производство.

ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5