Решение № 440 от 11.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Перник, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20261720101759 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Й. П. Т. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено, в отношенията между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 823,70 лева, представляваща главница за доставена питейна вода за периода от 27.01.2014 г. до 30.01.2017г., сумата от 156,18 лева, представляваща мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.04.2014 г. до 17.07.2017 г., сумата от 25 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7088/2017 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано първо изп. дело № 2670/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с който признава предявения иск, моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК и присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал.2 ГПК.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Представен е изпълнителен лист от 29.03.2018г., издаден след констатация на съда, че заповедта за изпълнение по гр.д. № 7088/2017 г. по описа на РС Перник 1 подлежи на изпълнение, с който длъжникът Й. П. Т. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 156,18 лева, представляваща мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.04.2014 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва от главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор между страните, а и се установява от представеното копие на изп. дело, че въз основа на този изпълнителен лист е образуваното изп. дело № 2670/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., което е прекратено с постановление от 25.03.26 г. на осн. чл.

433, ал.1, т. 8 ГПК. Последното извършено валидно изпълнително действие, извършено в рамките на това производство е от 04.01.2019 г.

Ответникът изрично възприема тезата на ищцата, като признава, че не е предприемал действия, с които да прекъсне или спре погасителната давност след тази дата и такава е настъпила в полза на ищеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземания, основаващи се на факти, настъпили след съдебното им установяване.

Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.

В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.

След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е 2 поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая действие, годно да прекъсне давността, е налагането на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, меродавна дата, съдът приема 04.01.2019 г., след което действие ответникът не ангажира доказателства за предприеми действия, годни да прекъснат погасителната давност. От тази дата до предявяване на иска 17.02.2026 г. е изтекъл период от близо 7 години, поради което правото на принудително изпълнение е погасено и предявените искове са основателни.

Ответникът изрично признава иска като заявява, че действително вземанията са погасени по давност.

С оглед гореизложеното исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени. В тази връзка и само за пълнота следва да се отбележи, че въпреки направеното признание на иска от страна на ответника, то липсва искане за постановяване на решение при признание на иска от ищеца, което е пречка за приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.

С оглед датата на постановяване на решението и в изпълнение на разпоредбите за Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се присъдят в евро.

По разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл.

237 от ГПК.

Съдебната практика на въззивната и касационната инстанция е противоречива относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случаите, когато искът е предявен на основание чл. 439 ГПК. В най-актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д.

№ 69/2025 г. и др. е възприетата практиката в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на IV г. о. на ВКС и определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д.

№ 1325/2023 на II т. о. на ВКС, според която в хипотезата на предявен иск по чл. 439 ГПК не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

3

Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с посочената съдебна практика, поради което приема, че независимо че ответникът е признал иска, предвид обстоятелството, че разполага с изпълнителен титул, разноските следва да бъдат възложени в негова тежест.

Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно списък по чл. 80 ГПК.

По възражението на ответника възнаграждение, съдът намира следното: за прекомерност на адвокатското

Възражението е неоснователно. Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в настоящия случай/.

Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, имат ориентировъчен характер, като при определянето на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите, посочени по-горе /интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/. В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 205,00 евро, който съобразно цената на исковете не надвишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /приета на 06.02.2025 г. от Висшия адвокатски съвет/, служещ като ориентир за размера на възнагражденията, поради което не е налице основание за намаляването му.

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за ДТ в размер на 28, 12 евро, както и адв. възнаграждение в размер на 205,00 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Й. П. Т., ЕГН **********, с адрес *************, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр.

4

Перник, ул. “Средец” № 11, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, сумата в размер на 421,15/четиристотин двадесет и едно евро и петнадесет евроцента/ евро, с левова равностойност 823,70 лева, представляваща главница за доставена питейна вода за периода от 27.01.2014 г. до 30.01.2017г., сумата о т 79,85 /седемдесет и девет евро и осемдесет и пет евроцента/ евро, с левова равностойност 156,18 лева, представляваща мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.04.2014 г. до 17.07.2017 г., сумата от 12, 78 /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ евро, с левова равностойност 25,00 лева - платена държавна такса и 25,56 / двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ евро, с левова равностойност 50,00 лева, - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7088/2017 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано първо изп. дело № 2670/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б..

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Й.

П. Т., ЕГН **********, с адрес ************* сумата в размер на 233,12 /двеста и тридесет и три евро и дванадесет цента/ евро, представляваща разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5