Решение № 1669 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100505990 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20057991/04.03.2021г. по гр.д. № 6575 по описа за 2018г. н а Софийски районен съд, 169-ти състав Д. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к. **** е осъдено да заплати на М.В.Р. с адрес: гр. София, ул.

**** на основание на чл. 236, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3202,80лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.01.2018г., до изплащането й, представляваща обезщетение за ползване за периода от 29.01.2013г. до 29.01.2018г. . на имот, представляващ апартамент 53 в гр.София, ж.к. ****,на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 478лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 3202,80лв. до предявен размер от 15900лв.,

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25059837/05.04.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Д. Б.

Б., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че 1 приложими били разпоредбите на ЗЗД и следвало да се спазят същите Следвало да има писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, независимо че договор бил с определен срок Изминали били 15 години от началото на договора от 2003г. Задълженията били погасени по давност.

Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец М.В.Р., е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Навел е твърдения, че не били допуснати нарушения от районния съд при постановяването му. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2002316/29.01.2018г. на М.В.Р. срещу Д. Б. Б., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 236, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 15900лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.01.2018г., до изплащането й, представляваща обезщетение за ползване за периода от 29.01.2013г. до 29.01.2018г. на имот, представляващ апартамент 53 в гр.София, ж.к. **** след прекратяване на договора за наем за имота. Навел е твърдения, че имота бил частна държавна собственост, предоставен му за управление с АЧДС № 08309/11.11.2013г., в него със заповед от 14.05.1981г. била настанена ответника и родителите й след смъртта на които ползването на имота продължило от ответника по сключен с ищеца договор

№ ДС1265/20.03.2003г. със срок от 3 години. Наемната цена не била предмет на свободно договаряне, а се определяла по чл. 29 вр. с чл. 27 от Правилника за приложението на Закона за държавната собственост, конкретната сума била посочена в специален протокол за определянето й. С писмо от 30.05.2007г. ответникът била уведомена че следва да освободи имота, но не го направила и така била издадена Заповед № РД-15-059/10.04.2008г. на областния управител за изземването на имота, заповедта била влязла в сила но изземване не било извършено, ответникът все още обитавала имота през периода без да има съгласие за същото от наемодателя, не била плащала обезщетение за същото. Претендирал е разноски.

Ответникът Д. Б. Б., ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл. 47, 2 ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че заповедта за изземване на имота не сочела възможностите за обжалването й, което било нарушение на чл. 13 от ЕКЗПЧОС. Посочил е, че приложими били разпоредбите на ЗЗД и следвало да се спазят същите Следвало да има писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, независимо че договор бил с определен срок Изминали били 15 години от началото на договора от 2003г. Задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.

Прието е писмо от МВР, ДБДС съгласно което постоянния и настоящ адрес на ответника са апартамент 53 в гр.София, ж.к. **** считано от 2000г.

Приет е неоспорен от страните АЧДС № 08309/11.11.2013г. съгласно който апартамент 53 в гр.София, ж.к. **** е частна държавна собственост, предоставена за управление и стопанисване на министерство на вътрешните работи.

Приета е неоспорена от страните Заповед № 44/14.05.1981г. на директора на Управление „ТИЛ” при МВР, с която в апартамент 53 в гр.София, ж.к.

**** са настанени П.П. Б. и 3-членното й семейство.

Приети са удостоверения за наследници, издадени от Ленински районен късмет на гр.София, съгласно които П.П. Б. е починала на 17.09.1982г., съпругът й Б.Т.Б. е починал на 04.12.2005г., наследник е дъщеря им Д. Б. Б..

Приет е неоспорен от страните договор за наем № ДС-3923/31.10.1994г. съгласно който Служба МТОО при МВР е предоставило под наем на Д. Б. Б. за срок до 31.10.1997г. апартамент 53 в гр.София, ж.к. **** на основание на Заповед № 44/14.05.1981г.

Приет е договор за наем рег. № № ДС-1265/20.03.2003г. носещ подпис за страните по него, съгласно който ДМТОСО при МВР е предоставило под наем на Д. Б. Б. на основание на Заповед № 44/14.05.1981г. ведомствено жилище апартамент 53 в гр.София, ж.к. **** на основание на чл. 29 от ППЗДС за срок до 04.04.2006г. при месечен наем нормативно определен по протокол от 04.02.2003г. В договора е посочено, че условие за прекратяване на договора е наемател да не отговаря на условията за предоставянето му под наем.

Приет е протокол от 04.02.2003г съгласно който наемна цена на имота е определена на 22,29лв. месечно включващ и такса смет по правила на 3 наредба за определяне на наемни цени за имота. На втора страница на протокола е положен подпис за наемателя Д. Б. Б..

Приет е протокол от 26.10.2006г съгласно който наемна цена на имота е определена на 57,07лв. месечно включващ и такса смет от 3,69лв. по правила на наредба за определяне на наемни цени за имота.

Прието е писмо от 03.05.2007г. носещо подпис за ищеца, съгласно което на 03.05.2007г. ищецът е съставил изявление до ответника, с което е посочил, че ответникът не отговаря на условията за настаняване в процесния имот, защото не е в трудови или служебни отношения с МВР, срок на действие на договора е изтекъл, като е предоставен 1 месечен срок от връчване на поканата за освобождаване на имота. На лицевата част на писмото срещу текст „получил” са изписани имената на Д. Б. Б. и е положен подпис за нея срещу дата 30.05.2007г.

Приета е Заповед № РД-15-059/10.04.2008г. на областния управител на област София с която на основание на преписка от 10.12.2007г. по искане от 06.12.2007г. на Министъра на вътрешните работи и иззет процесиния имот от Д. Б. Б. като е определен срок за доброволно изпълнение 29.04.2008г. и насрочено принудително изземване за 30.04.2008г.

Приет е констативен протокол от служители на МВР съгласно които на 17.11.2016г. са посетили апартамент 53 в гр.София, ж.к. **** като са установили, че Д.Б. го обитава, което било потвърдено от двама свидетели с посочени имена, в имота била и Д.Б., но при позвъняване не отворила вратата.

С прието по делото заключение по съдебно- оценителна експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че пазарният наем за процесния имот и период е в размер на 24900лв., но ако се съобрази протокола от 2006г. на ищеца за определяне на наем на процесния имот, то същият за процесния период бил 3202,80лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

4

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД– иск за установяване на съществуване на вземане за обезщетение за лишаване от възможност за ползване на имот след прекратяване на договор за наем и въпреки противопоставяне на наемодателя.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от валидно на наемно правоотношение с конкретен обект, предаден при сключване на договора в определено състояние, уговорена наемна цена , съответно – уговорено обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора, че действието на договора е прекратено, но въпреки противопоставяне на ищеца ответникът е продължил да ползва имота, сума, която ищец би получил ако ответникът не беше продължил ползването на имота.

С разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил правоотношения между страни по прекратен договор за наем, по който наемателят е продължил ползването на имота, обект на договора за наем, въпреки изричното противопоставяне на наемодателя. При наличието на предпоставките на хипотезата на чл. 236, ал.2 от ЗЗД по силата на закона възниква „квази наемно правоотношение” между страни по договор за наем, действието на който е прекратено. При тази хипотеза бившият наемател е длъжен да изпълнява задълженията си по прекратения договор за наем, а именно да пази вещта, да я ползва само по предназначеине, да заплаща консумативи свързани с ползването й. За него остава и задължение за плащане цената на ползването на тази вещ. Задължението за плащане на цена на ползването на вещта обаче вече не е престационно задължение, тоест не е изпълнение на задължение по договор. Такова то е било през времето на действието на правоотношението по валиден договор за наем. След прекратяването на договора за наем в хипотезата на чл. 236, ал.2 от ЗЗД задължението за плащане на цената на ползването на вещта е обезщетително. Съпоставянето на размера на обезщетението с наемната цена по договора, не променя характера на вземането - то си остава такова за обезщетение, а не за наем. Конкретния размер на това обезщетение, подлежи 5 на установяване и може да се изразява както в пропусната възможност на наемодателя да реализира доходи от вещта, така и в невъзможност да я ползва сам, а дори и в това, че същата се е амортизирала в резултат на ползването й от бившия наемател. При тези хипотези бившият наемодател има право да получи уговорения наем в договора за наем, независимо че сключения договор за наем вече не обвързва страните. Отделно той може да получи и сума надвишаваща размер на уговорения наем, ако има такава уговорка в договора или ако докаже че претърпени от него вреди надхвърлят размера на уговорения в договор наем. Обезщетението е съизмеримо със средната пазарна наемна цена, но само ако тя е по-висока от уговорения наем. При претенция за обезщетение до размера на уговорения наем или на уговорено с договора обезщетение, ирелевантно обстоятелство е размер на пазарния наем. Това е така, защото с разпоредба на чл. 236, ал.2 от ЗЗД законодателят въвежда и необорима презумпция че размер на вреди е не по-малък от размер на уговорения наем. Обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. Средният пазарен наем подлежи на изследване , само ако заявена претенция е над уговорен наем. Това обезщетение се дължи независимо от това дали е имало реална възможност за отдаването на имота под наем на ІІІ-то лице, защото поведението на бившия наемател е препятствало наемодателя да извлича ползи от имота. (В този смисъл Решение № 391/26.05.2010г. по гр.д.№ 765/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.;

Решение № 144/17.05.2011г. по гр.д.№ 401/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О., Решение № 146/01.12.2010г. по гр.д.№ 934/2009г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 54/11.07.2011г. по т.д.№ 377/2010г. на ВКС, І-ро Т.О.; Определение № 606/06.08.2012г. по т.д.№ 967/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О. Решение № 18/05.03.2010г. по т.д.№ 527/2009г. на І-во Т.О. на ВКС; Решение № 134/08.05.2009г. по гр.д.№ 185/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 581/23.07.2008г. по т.д.№ 196/2008г. на ВКС, ТК; Решение № 935/09.06.1999г. по гр.д.№ 282/1999г. на ВКС, V-то Г.О).