Решение № 245 от 23.09.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Смолян, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500046 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 81/03.11.2025г. по гр. д. № 146/21г. на РС - Чепеларе, постановено във втора фаза на делбата, е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, находящ се в с. Орехово, община Чепеларе: застроено и незастроено дворно място, цялото с площ 420 кв. м., представляващо УПИ VIII, в кв. 5 по плана на с.Орехово, с уредени регулационни сметки, при граници: улица, УПИ IX, УПИ VI и УПИ VII, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна /вилна/ сграда с гараж със застроена площ 87,00 кв.м., при квоти, както следва: за Е. Г. У. – 34773/52340 идеални части и за Н. А. Д. – 17566,43/52340 идеални части, като е постановено получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между съдЕ.тЕ.те при посочените квоти.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба Вх. № 4078 от 15.11.2025г /регистратура РС – Чепеларе/ от Н. А. Д. ЕГН **********, в която се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението. Според жалбоподателя делбеният имот е реално поделяем между съдЕ.тЕ.те съобразно квотите им в съсобствеността: 2/3 за У. и 1/3 за Д., като технически поделяемостта е установена от четири заключения на СТЕ. Подлежащите на обособяване обекти в сградата са повече или най-малко равни на броя на съдЕ.тЕ.те. В становището си по съществото на спора жалбоподателят е заявил съгласието си за присъждане на трети жилищен етаж 1 в негов дял, което напълно съответства на квотата му. Твърди, че по делото е приет инвестиционен проект, надлежно одобрен от главния архитект на Община Чепеларе, от който и от последното заключение на СТЕ се установява, че за обособяване на реални дялове, респ. самостоятелни обекти в сградата, съответни на дяловете на страните, са необходими минимални преустройства и незначителни неудобства. Счита, че трети жилищен етаж безспорно разполага с всички нормативно изискуеми по чл. 40, ал. 1 от ЗУТ помещения и отговаря на условието за самостоятелен вход от общата за трите етажа стълбищна клетка на сградата. Втори жилищен етаж също разполага с повече от едно жилищно помещение, както и с кухненско помещение и банятоалетна. Не споделя извода на съда, че въпреки наличието на още едно помещение освен изброените и въпреки липсата на ограничения за пространствена свързаност на склад (дрешник, килер) и изискване за позиционирането му извън жилището, втори жилищен етаж не отговаря на изискванията за обособяване като самостоятелен обект. Счита, че на практика съдът би могъл да възложи трети етаж на съдЕ.теля с по – малката квота - 1/3 ид.ч., а останалите части от сградата /първо и второ ниво/ - на другия съдЕ.тел. Становището на главния архитект на Общ. Чепеларе от 11.09.2025г., депозирано след одобряването на процесния инвестиционен проект, се счита, че не е административен акт, доколкото ЗУТ не предвижда такъв, нито дава възможност за оттегляне на вече дадено одобрение на проект. От друга страна, за да направи извод за невъзможност да се обособят два дяла, становището според жалбоподателя изхожда от няколко необосновани твърдения: първо, само третият етаж има самостоятелен достъп от стълбищна клетка; второ, не са съобразени необходимите преустройства и трето, твърди се липсата на посочване на отделни дялове, а такива са посочени в обяснителната записка към проекта. Същевременно становището на гл. архитект допуска обособяване на два дяла като самостоятелни обекти - 3-ти жилищен етаж и останалата част от сградата, което напълно съответства и на дяловете на страните. Поради това и предвид правомощията му по чл. 203, ал. 2 ЗУТ първоинстанционният съд е следвало да даде указания по съответствието на проекта с нормативните изисквания, което не е направил. Предвид задължението на делбения съд да осъществи контрол за законосъобразност на инвестиционния проект по чл. 203 от ЗУТ, от въззивния съд се иска да се произнесе по проекта и евентуално да даде указания за привеждането му в съответствие със ЗУТ за постигане на реална делба на процесния имот.

От страна на въззиваемата страна – Е. Г. У. ЕГН **********, е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Счита се, че правилно делбеният имот е приет за неподеляем съобразно становището на гл. архитект и извършения от съда контрол по законосъобразност на одобряването на инвестиционния проект, в рамките на който е установено, че последният не отговаря на изискванията за броя и вида на помещенията, поради което първи и втори етаж не отговарят на изискванията за самостоятелни обекти на 2 собственост, тъй като в никой от тях не е предвидено складово помещение.

Допълнително се навеждат и други несъответствия, подробно анализирани от ищеца в хода на устните състезания, с отделни разпоредби на НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: чл. 72, ал. 3 относно светлата височина на жилищните помещения; чл. 100, ал. 1 относно входното преддверие на многофамилната жилищна сграда; чл. 100, ал. 2 относно входните врати на жилищните сгради; чл. 113, ал. 3 относно подпрозоречната височина в помещенията на жилището. Обосновава се и становище, че въпросният инвестиционен проект е незаконосъобразен, тъй като неговото т. нар. „одобряване“ е било извършено в незаконосъобразно проведена процедура. Счита се, че в случая не е била приложена процедурата по чл. 203 ЗУТ, тъй като на главния архитект изобщо не му е била дадена възможност да даде становище дали да одобри или да откаже изпратения му т.нар. инвестиционен проект: с писмо от 02.06.2025г. на PC – Чепеларе до кмета на община Чепеларе главният архитект е бил задължен след одобряване на представения инвестиционен проект да уведоми съда и върне два екземпляра от същия. Т.е. на главния архитект изобщо не му е дадена възможност да изрази своето становище дали да го одобри или не, което се установява на покъсен етап, когато след възражение на ищеца такава възможност наистина му е била предоставена – в становището му от 11.09.2025г.

Възразява се и срещу доказателственото искане в жалбата, тъй като първоинстанционният съд при спазване и изчерпване на процедурата по чл.

203 ЗУТ е изпълнил задължението си по изясняване на делото и събиране на относимите доказателства, поради което липсва пропуск на съда, който да бъде поправен във въззивната инстанция. Иначе се счита, че би се повлияло на формираното вече от гл. архитект становище за неподеляемост на имота.

От страна на Е. Г. У. също е депозирана въззивна жалба Вх. № 4106/27.11.2025г, в която се изразява становище за неправилност на извода на съда, че изнасянето на публична продан на неподеляемия имот е единственият възможен способ за извършване на делбата поради недопустимост на предявената от ищцата възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

В тази връзка се твърди, че действителен „ход на делото“ в първото о.с.з. на 13.12.2023г не е бил даван с оглед предоставената на страните възможност за постигане на спогодба, поради което първо о.с.з. е именно следващото, проведено на 18.01.2024г., когато и своевременно според ищцата е направена възлагателната й претенция. Доколкото определението от 18.01.2024 г., с което същата е оставена без разглеждане, не подлежи на самостоятелно обжалване, защитата против него следва да бъде осъществена по реда на обжалване на решението в частта му по извършване на делбата. Затова се търси отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания да приеме за съвместно разглеждане възлагателната претенция на ищцата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и да постанови решение по съществото на искането.

3

Ответникът Н. А. Д. оспорва жалбата на ищцата по подробно изложени съображения, като обосновава становище за несвоевременно заявяване на възлагателната претенция във второто по ред о.с.з. В първо о.с.з., на което е даден ход на делото и съдът изрично е постановил, че се „провежда първо съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба“, ищцата не е заявила възлагателната си претенция по смисъла на чл. 349, ал. 4 от ГПК до края на заседанието. Фактът, че това о.с.з. е приключило с даване възможност на страните да постигнат споразумение, според ответника не изменя качеството му на "първо по делото съдебно заседание", доколкото в него съдът е дал ход на делото. Освен преклудирана, според ответника възлагателната претенция е и неоснователна, като в тази връзка твърди, че ищцата има собствено жилище освен процесния имот и не е живяла в последния.

Допълнителни съображения страните излагат в съдебно заседание и в писмени бележки.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни с правен интерес от обжалване и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Производството е делбено, във втора фаза - по извършване на делбата.

С постановеното в първа фаза решение е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 420 кв.м., представляващо УПИ VIII, в кв. 5 по плана на село Орехово, с уредени регулационни сметки, при граници: улица, УПИ IX, УПИ VI и УПИ VII, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна /вилна/ сграда с гараж със застроена площ от 87 кв.м., между Е. Г. У. и Н. А. Д. при квоти 34773/52340 ид.ч. за Е. и 17566,43/52340 ид.ч. за Н..

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез теглене не жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съдЕ.тЕ.те и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съдЕ.тЕ.те. Т.е. съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от съдЕ.тЕ.те следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съдЕ.тЕ.те да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

4

В случая съдЕ.тЕ.те са двама с различни квоти, като събраните в първоинстанционното производство доказателства относно поделяемостта на делбения имот са противоречиви. От една страна, всички заключения на СТЕ са единодушни относно принципната поделяемост на имота, в какъвто смисъл е и одобреният инвестиционен проект в единствена част „Архитектурна“, изготвен по инициатива на ответника, а от друга, налице е становище на гл. архитект за неподеляемост на имота съобразно така представения му инвестиционен проект и одобрен преди това от него. Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност районният съд е приел делбения имот за неподеляем и при липсата на надлежно направена възлагателна претенция в преклузивния срок за това, го е изнесъл на публична продан.

Макар настоящата инстанция да действа при условията на ограничен въззив, доколкото разглежда спора и се произнася по същество относно способа, по който следва да се извърши делбата, при започнала, но незавършила процедура по чл. 203 ЗУТ поради порочни действия на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да извърши необходимите действия, за да отстрани пропуските на РС, още повече че следи служебно за спазване на императивните правила, уреждащи процедурата за разделяне на сграда, както и да изследва служебно въпроса за поделяемостта на допуснатия до делба имот, като избере най-подходящия способ за извършване на делбата така, че по възможност да се спази изискването на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложимо и към обикновената съсобственост. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК – публична продан, е уреден като изключение, приложимо само когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Изпълнението на процедурата по чл. 203 ЗУТ и наличието на предпоставките, предвидени в него – възможността за обособяване на самостоятелни обекти от допуснатата до делба сграда, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи, е необходима за изясняване на въпроса по кой способ от уредените в ГПК следва да се извърши делбата, а това е основният въпрос, който съдът следва да разреши във втората фаза от делбата.