Решение № 363 от 28.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Велико Търново, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20244110101303 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /********и ответникът е сключен договор за паричен заем №4273735/29.09.2021г., съгласно който, на ответника е предоставен заем в размер на 4166 лв., като страните се съгласили, че със сключването на същия се рефинансира текущия заем на ответника по договор за паричен заем 4091671. Сочи се, че заемателят се е задължил да върне заемната сума, като заплати сума в размер на 4409,33лв., ведно с договорната лихва на 58 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 76,02лв. Излагат се твърдения, че по договора за паричен заем ответникът е направил плащания в общ размер 838лв. и към момента на подаване на исковата молба дължимата главница е 3676,66лв. Излагат се твърдения, че ответникът дължи и договорна лихва в размер 180,01лв. за периода 06.10.2021г.-датата на първата вноска до 09.11.2022г.-датата на настъпване на падежа на договора. Сочи се, че ответникът е следвало да заплати целия заем на 09.11.2022г., поради което се претендира и лихва за забава в размер на 475,51лв. от 10.11.2022г. до 27.02.2024г.

На следващо място се излагат твърдения, че на 30.01.2021г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания и Приложение №1 между*** като цесионер и*** като 1 цедент, по силата на който вземането е прехвърлено на цесионера, който бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. Ищецът заявява, че с исковата молба представя уведомление до ответника за извършена цесия, което да му бъде връчено с препис от исковата молба и счита ответникът за надлежно уведомен за цесията, като се позовава на съдебна практика. Сочи се, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 800/2024г. по 1 описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор за заем горепосочените суми за главница, договорна и мораторна лихви, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който искът е оспорен като неоснователен. Особеният представител твърди, че липсват доказателства за предоставяне на сумата по заема, както и какво е погасено по него с направените плащания.

Счита, че договорът за кредит съдържа клаузи, които са неравноправни. Твърди, че не са посочени какви разходи включва ГПР. Оспорва се и договора за цесия и надлежното й съобщаване на длъжника.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Н а 29.09.2021г. между ****Д в качеството заемодател и ответника Е. Р. К. в качеството заемател е сключен договор за паричен заем №4273735, по силата на който заемодателят се е задължил да отпусне на на заемателя сумата 4166лв., като страните се съгласяват, че с посочената сума ще се рефинансира текущия заем на ответника по договор за паричен заем №40911671. Заемодателят се задължил да върне отпуснатия заем в общ размер на 4409,33лв., вкл. и договорна лихва на 58 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 76,02лв., включващи задължение за главница и договорна лихва, като падежа на последната погаситена вноска е 09.11.2022г.. В чл.3 от договора е посочено, че договорът има силата на разписка за предадената, респ. получената заемна сума. В чл.3 т.6 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема-10%.

Видно от Рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. между ***от една страна като цедент и „****от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за прехвърляне на вземания, които се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

На 07.03.2024г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Е. Р. К..

Въз основа на заявлението на **** издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2024г. по ч.г.гр.д.№800/2024г. на Великотърновски районен съд 2 против длъжника Е. Р. К. за заплащане на сумата от 3 676.66 лева - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 180.01 лева – договорна лихва за периода от 06.10.2021 г. до 09.11.2022 г., 1 сумата от 475.51 лева – законна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 27.02.2024 г., както и сумата от 136.64 лева – разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, общото задължение по договора за кредит е в размер на 4332,18 лв., в т.ч. главница в размер на 3676,66 лв., договорна лихва в размер на 180,01 лв. Вещото лице е посочило, че законната лихва за забава е в размер на 475,51лв., за периода от 10.11.2022г.-27.02.2024г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем.

Безспорно по делото се установи, че между **** и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за паричен заем, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски заем в размер на 4166 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 58 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 76,02 лв., като първата е с падеж 06.10.2021г., а последната е с падеж 09.11.2022г. По делото се установи, че със сумата предмет на договора страните по него са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя, а остатъка се изплаща на заемателя, което е видно от самия договор, в който е посочено, че същият има характер на разписка относно предаването, респ.получаването на сумата по заема.

3

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения” в качеството цесионер и „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД в качеството цедент е сключен на 30.01.2017г. рамков договор за прехвърляне на парични задължения, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия.

Първият спорен момент е относно породила ли е цесията действие спрямо ответника, доколкото особеният представител на ответника прави с отговора възражение, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Действително, по делото няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цесионера АКПЗ. С получаването обаче на уведомлението от назначения на ответника особен представител в рамките на настоящото производство по предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК, ответникът следва да се счита уведомен за цесията в хода на процеса. Това е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото, в какъвто смисъл е съдебната практика/ решение по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от 24.06.2009г на ВКС по т.д. 12/2009г,ІІт.о. ТК/. Обстоятелството, че не ответника лично, а назначения му особен представител е получил уведомлението за цесията не променя извода за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Това е така, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал. от ЗГР, кото повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес, включително осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът не е изпълнил разпореденото с тях, като е напуснал вписания в съответните регистри адрес, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, която предвижда участие на особен представител на ответника в производството, е гаранция за защита на неговите права и компенсира личното му участие процеса, именно чрез института на особения представител, който от своя страна, по арг. на обратното на чл.29 ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34 ал.3 от ГПК.Ето защо съдът приема, че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата моба, включително и на уведомяването за извършена цесия.

Сключеният договор за кредит притежава съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, по отношение на който законодателят е предвидил в чл.10-чл.12 от ЗПК специфични изисквания относно реда на сключване, формата и съдържанието му, нарушаванието на които води до неговата недействителност. В конкретния случай особеният представител на ответника наведе възражение, че процесния договор за кредит е недействителен поради неспазване на 4 императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съдът намира, че не е налице нарушаване на посочената разпоредба на ЗПК, тъй като в процесния договор е посочен ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички дължими плащания по договора/за главница, лихва/, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложения №1 към ЗПК начин, съгласно чл.19 ал.2 от ЗПК. Неоснователено е възражението за недействителност на договора с твърдения, че не е посочено как се формира ГПР. Изискване на посочване в договора за кредит на всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата действителност ЗПК не поставя. Достатъчно е съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК цифрово посочване на ГПР.Уговореният ГПР е в рамките на законоводопустимия размер/чл.19 ал.4 от ЗПК/,както е посочено в договора-49,16% и не се явява неравноправна клауза. Клаузата, уговаряща лихвен процент- 10% също не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.