Определение № 1638 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1638 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501553 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. К. С., ЕГН:********** , срещу определение № 260074/ 16.04.2024г. постановено по гр.д. № 4871/2014г. по описа на РС-Пловдив, с което е оставено без уважение обективираното в писмена молба вх.рег.№260906/01.03.2024г. нейно искане за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение

№260000/08.01.2024г. в размер на 17 482, 50 лева.

В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че първоинстанционият съд не е извършил дължимата преценка дали жалбоподателката има възможност да внесе държавната такса по процесната въззивна жалба. А. С. счита, че съдът не е отчел, че е на 61 години и страда от множество заболявания, за които обаче не се е снабдила с нарочни документи. Не получава никакви месечни доходи, а притежаваната ½ ид.ч. къща с двор в град **** е практически неизползваема, тъй като е полусрутена и опасна за обитаване.Що се отнася до извършената от нея продажба на имот –ателие, то получените средства не са достатъчни , за да й позволят внос на дължимата по делото държавна такса.

Пловдивският окръжен съд , като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

1

А. К. С.,с ЕГН:**********, е подала въззивна жалба против постановеното във втора фаза на делбата решение №260000/08.01.2024г. по гр.д.№ 4871/2014г. по описа на РС-Пловдив.Във връзка с разпореждане за оставяне на въззивната жалба без движение с указания да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ОС-Пловдив в размер на 17 482,50 лева, А. К. С. е депозирал на 01.03.2024 г. молба да бъде освободен от внасянето на таксата.

За да остави без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от дължимата държавна такса в размер на 17482,50 лева, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Посочил е, че съгласно представената от молителката декларация същата е в работоспособна възраст, позволяваща й да работи активно и да реализира доходи.Липсват твърдения и доказателства по делото за влошено здравословно състояние, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо възможността да полага труд. Според мотивите на първоинстанционния съд молителката притежава недвижимо имущество- ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в град ****, ул.“*****“№28, ведно с построената в него жилищна сграда, а от продажбата на недвижим имот на 23.07.2021г. същата е получила доход в размер от 40 000 евро равняващи се на 78 233,20 лева. Като е съпоставил това имуществено и семейно състояние на молителката с дължимия размер на държавната такса, съдът е формирал извод, че в случая не е налице невъзможност за нейното заплащане.

Обжалваното определение е частично неправилно.

При подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за заплащане на държавна такса. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати тази такса.

В настоящия случай от представената от частната жалбоподателка декларация за материално и гражданско състояние се установява, че тя е на 61 години, вдовица, като не са представени по делото доказателства да е с влошено здравословно състояние, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо възможността да полага труд.Собственик е нива в град ***,*** област, осма категория, имот ****, с площ 7, 894 дка., както и ½ ид.ч. от дворно място с площ от 221,50 кв.м., находящо се в град ****,ул.“*****“№28, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 46 кв.м. и стопанска сграда с площ от 30 кв. Жалбоподателката не получава 2 месечни доходи , не упражнява дейност като ЕТ, не извършва услуги с личен труд , нито извършва селскостопанска дейност, не притежава парични влогове, дялове и акции в търговски дружества, МПС.

Същевременно от постъпилата справка от Службата по вписванията гр. *** и приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ІІІ, рег.№*****, дело №***** от 2021г., се установява, че на 23.07.2021г. А. К. С. е продала притежавания от нея недвижим имот-ателие, в град ****,ул. „*****“№3 , за сумата от 40 000 евро.Полученият от възмездната сделка доход в размер от 40 000 евро, А. С.- Б.а не е декларирала пред съда.

Въз основа на така установените по делото обстоятелства досежно имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, липсата на трудова заетост следва да бъде направен извод, че А. К. С. не разполага с достатъчно средства за заплащане на пълния размер от 17482,50 лева на дължимата по делото държавна такса.

Невъзможността за заплащане на държавна такса не следва да се явява значителна пречка за страната да упражни своевременно правото си да поиска съдебна защита на нарушено материално право. С оглед липсата на получаван от жалбоподателката регулярен месечен доход и данни по делото за реализиран от нея финансов приход в размер от 40 000 евро от продажбата на притежавано недвижимо имущество, съпоставени с размера на дължимата държавна такса, се явява необоснован изводът на първоинстанционния съд, че молителката има достатъчно средства да заплати в цялост държавната такса, като следва да се приеме, че тя е в състояние да заплати 50% от дължимата държавната такса.

Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за частично освобождаване на частната жалбоподателка от задължението за заплащане на 50% от дължимата държавна такса по делото.

В останалата му част – за освобождаване от заплащане на останалата част от държавната такса по делото, искането е неоснователно.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде частично отменено и следва да бъде постановено друго, с което А. К. С. бъде освободена от заплащане на 50% от дължимата държавна такса по делото. В останалата му част първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260074/ 16.04.2024г. постановено по гр.д. № 4871/2014г. по описа на РС-Пловдив , в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. К. С., ЕГН:**********, за освобождаване от 50% от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по 3 делото решение №260000/ 08.01.2024г., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК А. К. С., ЕГН:**********, от заплащане на 50% от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по гр.д. № 4871/2014г. по описа на РСПловдив решение №260000/08.01.2024г.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260074/ 16.04.2024г. постановено по гр.д. № 4871/2014г. по описа на РС-Пловдив ,в останалата му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4