Определение № 1521 от 21.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1521 гр. Благоевград, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501246 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 10477/13.07.2026 г., подадена от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.Г.С., действащо чрез пълномощника юрк. Т.Ю. срещу Определение № 1217/24.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 1677/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е оставена без уважение молбата на „Макроадванс“ АД, подадена на основание чл. 248 от ГПК, за изменение на Решение № 248/15.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 1677/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, в частта за разноските.

Твърди се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно, като се иска са бъде отменено и вместо него се постанови определение, с което разноските да бъдат оставени в тежест на ищеца, евентуално да бъде присъден адвокатски хонорар под минималния.

В частната жалба се развиват подробни съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ответника не е дал повод за завеждане на делото, с оглед което претенцията на ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА не е следвало да бъде уважавана.

Изтъква се, че целта на разпоредбата на чл. 38 ЗА е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ, 1 което не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни съвети. Сочи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи, адвокатът носи икономическия риск.

Счита се, че при присъждане на разноски в хипотеза на чл. 38 ЗА, същите следва да бъдат определени съразмерно на реално извършените процесуални действия от адвоката, а не съгласно представен от страната списък на разноски.

Твърди се, че в хода на производството процесуалният представител на насрещната страна не е извършвал активни процесуални действия, които да обосноват присъждането на адвокатско възнаграждение в присъдения размер.

В тази връзка сочи, че е налице основание присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г., като се съобразят принципите на справедливост и съразмерност.

Изтъква се, че в настоящия случай предвид признанието на иска от страна на ответника „Макроадванс“ АД, процесът е бил значително съкратен, не са събирани доказателства.

Позовава се съдебна практика, според която признанието на иска е основание за преразглеждане на претендирания размер на адвокатското възнаграждение .

На следващо място счита, че правните въпроси, предмет на настоящото производство, не притежават самостоятелна или специфична сложност, а са идентични или напълно сходни с въпроси, разглеждани в множество други дела от същия вид.

Сочи, че при подобен тип дела адвокатската дейност по правило се свежда до прилагане на вече изработен модел на процесуално поведение и стандартни правни аргументи, без това да предполага значителен интелектуален или времеви ресурс. В този смисъл присъденото адвокатско възнаграждение се явява несъразмерно спрямо действителния обем и характер на извършената работа.

Твърди, че така определеният адвокатският хонорар е в размер, който не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, 2 поради което иска същият да бъде допълнително редуциран, предвид практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС и в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С- 428/2016.

Сочи още, че при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК.

Сочи, че съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото /Решение от 24.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС/. В тази връзка сочи, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия.

С частната жалба, подадена от „Макроадванс“ АД се иска да бъде отменено определение 1217/24.6.2026 г. постановено по гр.д.№ 1677/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, като неправилно и незаконосъобразно, а по същество – сторените разноски в производството да се оставят в тежест на ищеца, в условията на евентуалност да се присъди адвокатски хонорар в размер под минималния, съобразно практиката на СЕС.

Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл. 276 ГПК.

В срок е подаден отговор от адв. Д. В. М. в качеството на пълномощник на С. С., с който се оспорва подадената частна жалба. Излагат се съображения за неоснователност на подадената жалба, като се поддържа, че определението е правилно и законосъобразно.

Излагат се съображения, че не е налице привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки 3

- ответникът да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал иска. Допълва, че в случая е налице само втората предпоставка.

Цитира практика на ВКС и на други съдилища в България в тази насока.

Изтъква се, че Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, не означава, че на адвокатите следва да се присъждат унизителни възнаграждения, предвид на факта, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

Акцентира се, че процесуалния представител на ищеца е изготвил подробна искова молба с предявени два иска, с депозирана в хода на делото уточнителна молба. Наред с това изготвил и депозирал и писмено становище по хода на делото с посочена в него практика, както на СЕС, така и на ВКС, отделно от това е получавал всички книжа по делото и е следял стриктно за неговия развой и по делото е постановен позитивен за клиентът му резултат, депозиран е и отговор по чл. 248 от ГПК.

Счита, че макар и делото да не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Допълва, че воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения - сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство.

Изтъква се, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

Посочва се и че защитата на клиента е на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, безплатна, и че адвокатът под никаква форма не е взел каквото и да е възнаграждение от клиентът си за воденето, следенето и финализирането на заведеното дело. Като ще получи адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, единствено и само, ако постигне положителен за клиента си резултат, или ако спечели делото и то след близо 7-8 месеца, след неговото завеждане.

Допълва, че пред съда е изложил подробна съдебна практика, както на 4

Окръжно ниво, така и съдебна практика на Върховен Касационен Съд, включително и практика на СЕС, за което е отделил не малко време в мотивиране на всяко конкретно основание за нищожност, подкрепено и със съдебна практика, отделно от това води и до индикация, че е добре запознат с материята и практиката на съдилищата в страната и извън нея, което води и до извода да се определя труда му като високо квалифициран и отговорен към всеки случай и казус.

Посочва още, че наред с фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и че адвокатското възнаграждение, което се присъжда от съда, не означава, че същото представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика, понасят и не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения: Излага съображения от съдебната практика по въпроса относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност и от какво зависи той.

Поддържа се, че в настоящият случай не следва адвокатското възнаграждение да се определя под минимума на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, тъй като определения размер на това възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с процесуалните действия извършени от пълномощника на ищеца в хода на развилото се производство.

Иска се да се остави без уважение подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Ето защо, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Производството по гр.д.№ 1677/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог е образувано по подадена искова молба от С. М. С., ЕГН **********, адрес: с.

Краище, обл. Благоевград, ул. “***“ № 34 чрез адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пловдив, ул. „***“ № ЗБ, ет. 2, ап. 5 срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 147, ап. 14, представлявано от 5 изпълнителния директор В. С., като е поискано да се признае за установено, че клаузата по Договор за потребителски кредит № 251272, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 4896 лв. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Макроадванс“ АД, с който признава изцяло предявения иск за основателен като по отношение на претендираните разноски, сочи, че ответника не е станал повод за завеждане на иска, поради което разноските следва да се възложат изцяло в тежест на ищеца.

По делото е проведено едно съдебно заседание, за което процесуалния представител на ищеца не се е явил, но е представил писмено становище.

С Решение № 248/15.05.2026 г. постановено по гр.д.№ 1677/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, съдът е признал за установено по отношение на С. М. С., ЕГН- **********, адрес: с. Краище, обл. Благоевград, ул. “***“ № 34 и „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „***“ № 147, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В. С., че клаузата, съдържаща се в Договор за потребителски кредит № 251272 от 07.05.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 4896 лв.

(четири хиляди осемстотин деветдесет и шест лева) в еврова равностойност от 2503,29 евро (две хиляди петстотин и три евро и девет евроцента) при непредставяне на обезпечение - поръчителство от физическо лице в тридневен срок от сключване на договора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 и чл. 22 ЗПК, както и чл. 143 ЗЗП.