Решение № 181 от 05.08.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Е.П., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20251820100141 по описа за 2025 година

С исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал пред компетентния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съдът е издал заповед в полза на „В.Е.И." ООД срещу длъжник Я. К. К. за следните суми: 468.31 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 75992 /27.09.2022 г. за период от 06.12.2022 г. до 14.03.2023 г.; законна лихва за забава върху главницата от 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 31.63 лв. договорна/възнаградителна лихва по чл. 3. от договора за кредит, за периода от 11.10.2022 г. до 14.03.2023 г.; 84.61 лв. - законна лихва за забава, за период от 12.10.2022 г. до 28.03.2024 г.; 505.00 лева - съдебни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че в срока по чл .415, ал.4 ГПК ищецът е депозирал исковата молба, предмет на настоящото производство.

Сочи се, че на 27.09.2022 г. между „М.К." ЕООД и ответника е подписан Договор за потребителски кредит № 75992 и заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 600.00 лв., като Я.К. се задължил да погасява отпуснатата сума на седмични погасителни вноски съгласно чл. 12, ал. 6 от Договора и с краен срок за погасяване -14.03.2023 г..

Твърди се, че „М.К. ЕООД е изпълнило задължението си, като е предоставило заемната сума на ответника, за което дружеството имало право да получи възнаграждението, каквото било уговорено между страните, заедно със законна лихва за забава, но ответникът не изпълнил надлежно задължението си да заплаща изцяло и в срок седмичните погасителни вноски по сключения договор за заем.

Твърди се, че на 21.11.2023 г. между „М.К. ЕООД - Цедент и „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е бил подписан Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който цедентът прехвърля на цесионера вземането по претенцията, предмет на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

Ищецът твърди, че е предприемал многократни опити за доброволно уреждане на възникналия спор, в т.ч. разговори и преговори, включително изпращане на покани за 1 плащане, но Я.К. не е изпълнил дължимата престация в пълен размер.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последния дължи на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ ООД, както следва :

468.31 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 75992/27.09.2022 г., за период от 06.12.2022 г. до 14.03.2023 г.; 31.63 лв. - договорна/възнаградителна лихва по чл. 3. от договора за кредит, за периода от 11.10.2022 г. до 14.03.2023 г.; 84.61 лв. - законна лихва за забава, за период от 12.10.2022 г. до 28.03.2024 г.; законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски в заповедното производство, съгласно т.12 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Претендират се и разноските по настоящото дело.

В срока по чл.131 е постъпил отговор от адв. В. В. - СА К , назначен за особен представител на ответника. Намира, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва изцяло по основание и размер предявените искове.

Оспорва твърдението, че е бил сключен договор за цесия, както и че Я. К., в качеството си на длъжник е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане от „М.К." ЕООД на „В.Е.И." ООД чрез Договор за покупко- продажба и прехвърляне на вземания от 21.11.2023г.. Сочи, че между „М.К." ЕООД и ответника не е бил сключен договор за потребителски кредит, а индивидуален договор за заем. Сочи също, че липсват доказателства, че „М.К." ЕООД е цедирало на „В.Е.И." ООД вземанията си, в т.ч. и това към ответника. Възразява срещу твърдението, че Договорът за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 21.11.2023г. има действие спрямо ответника. Възразява срещу твърдението, че ответника е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Счита, че ищецът не може да се легитимира като кредитор, а такъв си остава „М.К." ЕООД. Сочи се още с отговора, че няма представен погасителен план с определени дати на плащане на всяка от погасителните вноски, както и не е видно каква е общата сума по договора - главница и възнаградителна лихва, която ответникът се е задължил да върне за целия срок на договора. Оспорва и твърдението, че сумата от 600,00 лева е била предоставена на ответника К..Оспорва истинността на представения договор за заем и разписката към него, както и твърдението, че са подписани от ответника. Оспорва, че по договора за паричен заем Я. К. е извършил плащания само в размер на 131.69 лева (разликата между общата сума, която ответника трябва да върне 600.00 лева и претендираната главница в размер на 468.31 лева). Оспорва се претенцията за договорна /възнаградителна лихва от 31.63 лева. Счита, че не е доказано и как е определен размера на договорната/възнаградителна лихва, както и на какво основание се дължи. Оспорва и твърдението, че възнаградителна и законна лихва се дължи от 11.10.2022г., до колкото липсва погасителен план от който да е видно на кои дати какви погасителни вноски са дължими. Сочи се с отговора, че ако ответникът е извършвал плащания по договора, то двуседмичните погасителни вноски включват както главница, така и договорна лихва, и от това следва, че ответникът е плащал договорна лихва за част от претендирания период и не е основателно искането на ищеца за повторно плащане на договорна лихва за част от претендирания период. Оспорва и твърдението, че с ответника са водени разговори, преговори, изпращани покани за доброволно плащане. По същество се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени от надлежна страна и в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

В заповедно производство пред РС Е.П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 250/ 03.04.2024г. за сумите предмет на настоящото дело.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Установява се от събраните доказателства, че на 27.09.2022 г. между ответника, като 2 заемател и „М.К.“ ЕООД, с ЕИК ***********, като заемодател е сключен Индивидуален договор за заем Код 75992 /Договора/, по който заемодателят е предоставил на Я.К. заем в размер на 600.00 лв., които ответникът се е задължил да върне за срок от 24 седмици на 12 погасителни вноски, при двуседмична погасителна вноска от 55.14 лева, платими на падежни дати съгласно погасителен план по чл.12, ал.6 от Договора и краен срок за погасяване 14.03.2023 година. Представена е разписка № 75992/27.09.2022 г., като доказателство за предоставяне на заемателя сумата от 600 лева. Както Договора, така и цитираната разписка не са подписани от заемателя, а е положен отпечатък от пръст на заемателя / вероятно от десен палец /. Съгласно чл.189 ГПК частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява заемателят да е бил неграмотен или сляп, но грамотен. Липсват, с оглед изискването на чл.189 ГПК подписи на двама свидетели, от което се налага извод, че не е станало известно на заемателя съдържанието на процесния договор, за да изрази съгласие или не с него. В този смисъл не е спазена изискуемата от закона форма, поради което договорът е нищожен .

На следващо място заемодателят, в качеството на цесионер е бил сключил договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 21.11.2023г. с ищеца по настоящото дело. Във вземанията по селектираното портфолио по чл.1.1 от договора за цесия е било включено и вземането по отношение на ответника Я.К., под №406 от Приложение №1 към чл.1.1.. Според чл.99, ал.4 ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня на съобщаването й от предходния кредитор. Доказателства за такова уведомяване липсват по делото / установяването на какъвто факт е в тежест на ищеца /, както към 02.04.2024г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, така и към датата на приключване на настоящото производство. Съгласно чл.5.4 от договора за цесия продавачът се е задължил да упълномощи изрично купувача от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като за целта в срок от 3 работни дни от датата на прехвърляне ще снабди купувача с нарочно пълномощно. Такова пълномощно ищецът не представя по делото. При горните съображения съдът приема, че уведомление за извършената цесия не е стигнало до дължника, респ. до ответника по делото, като и връчването на исковата молба с приложенията към нея е извършено при условията на чл.47 от ГПК.

При горните съображения съдът намира, че като неоснователни предявените искове по чл.422ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД подлежат на отхвърляне.

При този изхода на спора по дело на ищеца не се следва присъждане на разноски.

На основание чл.78, ал.3 ГПК и съгласно Разпореждане № 1442 от 15.09.25г. и Определение № 845 от 25.11.25г. по настоящото дело, на назначение на ответника особен представител - адвокат В. В. се дължи внесен от ищеца депозит в пъления размер от 400.00 лева / 204.52 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Е.И.“ ООД - София, с ЕИК ******** против Я. К. К. , с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, за установяване по отношение на Я. К. К., че дължи на „В.Е.И.“ ООД – София по Индивидуален договор за заем Код 75992 от 27.09.2022г., както следва: 468.31 лв. – главница за период от 06.12.2022 г. до 14.03.2023 г.; 31.63 лв. - договорна/възнаградителна 3 лихва по чл. 3. от договора за кредит за периода от 11.10.2022 г. до 14.03.2023 г.; 84.61 лв. законна лихва за забава, за период от 12.10.2022 г. до 28.03.2024 г.; законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024г. до окончателното изплащане, за разноски по ч.гр.д. № 405/2024г. по описа на РС Е.П., както и претенцията за разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4