Определение № 260885 от 08.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 260885 гр.Пловдив, 08. 04.

2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Председател

: Светлана Изева

Членове : Радостина Стефанова

Светлана

Станева като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.ч.гр.д. № 593/2021г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 т.6 във вр. с чл.173 ал.3 от ЗЗД и чл.419 във вр. с чл.418 и чл.420 от ГПК .

Образувано е по подадени от „М 6“ АД, ЕИК – *********, гр. Пловдив, две частни жалби – съответно с вх.№ 267404/ 02.05.2020г. по описа на ПдОС, респ. № 56017/23.12.2020г./ против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 5424/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.6 от ГПК, във вр. с Разпореждане № 61592/29.10.2020г., в което са изложени съответни мотиви за издаването й, по ч.гр.д.№ 10148/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е постановено допускане на незабавно изпълнение в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК - *********, срещу „М 6“ АД, ЕИК – *********, за осъждането му да заплати на заявителя следните суми: сумата от 92 033 евро, частично от пълния размер от 171 000 евро, главница по Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижими имоти № 192, том 1, per. № 3502, дело № 185 от

2008 г., вписана в СВ Пловдив под акт № 85, том 16, дело № 16349/ 2008 г., вх.рег. № 21034 от 28.07.2008 г., който акт е подновен с молба, вписана в СВ Пловдив под акт № 97, том 11, дело № 8963/ 2018 г., с който-М 6“ АД ЕИК- *********, е ипотекирал свой недвижим имот за обезпечаване на дълга на кредитоподучателя „И. Г. 72“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК- ********* по Договор за кредит № 156/25.07.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда — 14.08.2020 г., до окончателното му изплащане, както и разноски за държавна такса в размер на 3 600 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като принудителното изпълнение следва да се насочи само и единствено по отношение на ипотекираното имущество: Кафе - аператив, което на основание Разрешение за строеж № 198/17.08.2007 г., издадено от Община Пловдив, район Централен, и одобрен технологичен проект е преустроена в ИГРАЛНА ЗАЛА за ХАЗАРТНИ ИГРИ, със застроена площ от 187,44 кв.м., разположена на две нива, функционално свързани със стълбищна клетка: първо ниво от 69,10 кв.м., разположено в северозападната част на партерния етаж и второ ниво с площ от 187,44 кв.м., заемащо целия втори етаж на пететажната сграда (бивш тютюнев склад), построена в място, включено в УПИ V-770 от кв. 170 — нов по плана на ЦГЧ — гр.

Пловдив, одобрен със заповед № 1155/ 29.11.1982 г. и ОА - 2599/ 27.11.2006 г., ведно с припадащите се на обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, при граници на обекта: първо ниво от югоизток — магазин № 1, от североизток - улица „А. В.“ и второ ниво — от югоизток - бул. „Х.

Б.“, от североизток - улица, А. В.“, до размера на цената на ипотекирания имот, както и е постановено да се издаде изпълнителен лист. Моли да бъде отменено разпореждането като неправилно и вместо това да се оставят без уважение исканията за допускане на незабавно изпълнение и за издаването на изпълнителен лист. съответно с вх.№ 2797/22.01.2021г.

/по описа на ПдРС/ против Определение № 21/05.01.2021г. на ПдРС – III гр.с. по ч.гр.д.№ 10148/2020г., с което е оставена без уважение молбата с вх. № 56025/ 23.12.2020 г. на „М 6“ АД, ЕИК – *********, с искане на основание чл.420, ал.2 от ГПК да бъде спряно принудителното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 5424/ 29.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 10148/ 2020 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., и изпълнителен лист № 5338/30.10.2020 г., въз основа на които е образувано изп. дело № 20209110400771 по описа на ЧСИ Петя Николова, per. № 911. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови спиране на принудителното изпълнение.

Въззиваемата страна „Банка

ДСК“ ЕАД, ЕИК –

*********, чрез юрк. Л. М. – П., съдебен адрес ***, депозира писмен отговори по частните жалби срещу Разпореждане №

61592/29.10.2020г. и срещу Определение № 21/05.01.2021г., с които взима становище, че същите са изцяло неоснователни, а за атакуваните актове поддържа, че са правилни и законосъобразни.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

I.По частната жалба на „М 6“ АД против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 5424/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.6 от ГПК, във вр. с Разпореждане № 61592/29.10.2020г.

Районният съд, за да постанови допускане на незабавно изпълнение, излага основни съображения, че е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чп.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД - гр. София против „М 6“ АД - гр. Пловдив, с което се иска на основание чп.417, т.6 ГПК длъжникът да бъде осъден да заплати сумата от 92 033 евро, частично от пълния размер от 171 000 евро, главница по Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижими имоти № 192, том 1, per. № 3502, дело № 185 от

2008 г., вписана в СВ Пловдив / под акт № 85, том 16, дело № 16349/ 2008 г., вх.рег. № 21034 от 28.07.2008 г., който акт е подновен с молба, вписана в СВ Пловдив под акт № 97, том 11, дело № 8963/ 2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда — 14.08.2020 г., до окончателното му изплащане, както и разноски за държавна такса в размер на 3600 лв. и за юрисконсултско възнаграждение - 150 лв.

В т.14 от заявлението — „допълнителни изявления и допълнителна информация” са изложени твърдения, че заявителят с Договор за кредит № 156/ 25.07.2008 г. е предоставил на „И. Г. 72“ ЕООД кредитен лимит в размер на 190 000 евро. Срокът на договора е една година, с възможност да бъде продължен до 7 години. Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на „М 6“ АД. Ипотеката е била учредена с нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижими имоти № 192, том 1, per. № 3502, дело № 185 от 2008 г., вписана в СВ Пловдив под акт № 85, том 16, дело № 16349/ 2008 г. Вземането на „Банка ДСК“ ЕАД е изискуемо с краен падеж.

С решение № 1873 по т.д. № 508 по описа за 2019 г. Софийски градски съд е открил производство по несъстоятелност на „И. Г. 72“ ЕООД.

Районният съд се позовава на разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, която поставя две изисквания за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист - документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В тази връзка аргументира, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал исканията си въз основа на документ по чл.417, т.6 от ГПК - ипотечен акт по чл. 173, ал.3 от ГПК, а именно - да се насочи принудителното изпълнение по отношение на ипотекарния длъжник, ипотекирал свой недвижим имот за обезпечаване на дълга на кредитополучателя.

Районният съд посочва, че с нормата на чл.173, ал.3 от ЗЗД /ДВ, бр.59/2007 г./ е прието, че ипотекираният имот, служещ за обезпечаване вземането на кредитор, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение, без да се води такова срещу титуляря на самото вземане и няма пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК - въз основа на акта за вписване на ипотека, срещу третото лице, обезпечило чужд дълг - ипотекарния длъжник. В тези случаи, изпълнителен лист би е издал за претендираната сума, но до размера на цената на ипотекирания имот.

Позовава се на съдебна практика - Определение №

531/25.09.2012 г., постановено по ч.т.д. № 498 /2012 г., I т.о., ВКС.

Районният съд посочва също, че един от случаите, в които не би могло и да се проведе индивидуално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя, е когато същият е търговец, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, какъвто случай е и настоящият. В тези случаи, дори и да се образувано дело срещу несъстоятелния длъжник, то подлежи на спиране, а кредиторът следва да търси правата си в производството по универсално принудително изпълнение - несъстоятелността.

Съгласно представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в СВ Пловдив под акт 85, том 16, дело № 16349/ 2008 г., вх.рег. № 21034 от 28.07.2008 г. за обезпечаване на вземанията на банката по договор за кредит №156/ 25.07.2008 г. „М 6“АД е учредило в полза на банката ипотека върху гореописания свой недвижим имот. По този начин „М 6“АД е придобил качество на трето задължено лице - ипотекарен длъжник, който отговаря за чужд дълг, но само с и до размера на ипотекираното имущество, не и лично така както е поръчителят. Районният съд налага правни изводи, че затова представеният от заявителя документ - ипотечен акт, е редовен от външна страна и следва да се допусне незабавно изпълнение, като банката се снабди с изпълнителен лист срещу ипотекарния длъжника за претендираната сума.

С частната жалба на „М 6“ АД са направени основни възражения, че собственикът на ипотекирания имот не може да бъде страна в производството по чл.418 от ГПК, а се конституира като ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, образувано срещу длъжника по облигационно отношение /в случай, че изпълнителният титул е издаден на осн. чл.417 т.6 във вр. с чл.173 ал.3 от ЗЗД/. В хипотезата, когато вземането на кредитора към длъжника е обезпечено с имущество на трето лице /ипотекарен или заложен длъжник/ кредиторът не може да се снабди с изпълнително основание директно срещу третото лице, за да проведе принудителното изпълнение срещу ипотекираното/заложеното имущество на третото лице, като може да се ползва единствено от субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист, които съгласно чл.429 ал.3 от ГПК разпростират върху третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга.

Позовава се на съдебна практика –

Решение № 1907/20.10.2014г. по т.д.№ 2146/2014г. на Софийски апелативен съд;

Решение №119/14.01.2019г. по т.д.№

2938/2018г. на Софийски апелативен съд, ТК;

Решение №113/13.06.2018г. по възз.гр.д.№ 190/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, I с., Решение № 5844/12.07.2016г. по гр.д.№ 13226/2014г. на ГО 1-21 състав на Софийски градски съд;

Определение № 121/13.01.2015г. по т.д.№ 2140/2014г. на Окръжен съд - Варна,

Определение № 528/06.07.2011г. по гр.д.№ 511/2011г. на Окръжен съд – Пазарджик III с.;

Определение № 683/17.11.2011г. по гр.д.№ 744/2011г. на Окръжен съд – Добрич,

Определение № 2477/01.02.2013г. по гр.д.№ 45/2013г. на ГО, Софийски градски състав, IV В състав,

Определение № 84/30.01.2015г. на

ВКС по т.д.№ 626/2014г., I с.

Поддържа, че ипотекарният длъжник, който няма личен дълг спрямо кредитора не е надлежно пасивно процесуално легитимиран в случая. Позовава се на съдебна практика – Определение № 1286/12.07.2018г. по т.д.№ 539/2018г. на Окръжен съд –Пловдив, XI гр.с., вл. в сила на 11.09.2018г.

Определение № 946/28.03.2014г. по гр.д.№ 230/2014г. на Окръжен съд - Пловдив, X гр.с., също влязло в сила /подадената срещу него частна жалба до ВКС е оставена без разглеждане/ .

С частната жалба се изтъква също, че производството по несъстоятелност, открито по отношение на кредитополучателя не препятства възможността на кредитора да реализира правата си спрямо имуществото на третото задължено лице, учредило ипотека върху собствен имот за чужд дълг. Позовава се на чл.637 ал.1, ал.5 и ал.6 от ТЗ /изм.ДВ, бр.101/28.12.2010г./. Кредиторът може да заведе съдебно производство и да се снабди с изпълнителен лист за обезпечения дълг срещу несъстоятелния си длъжник, като съответно да предприеме изпълнение по отношение имуществото, което е извън масата на несъстоятелността, за което забраната на чл.638 от ТЗ няма действие.

Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е основателна.