Решение № 109 от 25.03.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Несебър, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20242150100215 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 2108/01.03.2024 г. на „Б.И.Т.Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Т.С.Т., срещу ответниците „Б.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.А.В., и „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.А.В., с която се иска на основание чл. 135 от ЗЗД да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца /кредитор на първия ответник/ договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 19.05.2023г., акт № 110, том V, рег. № 5355, дело № 892/2023г. на нотариус Линка Чуткина, с рег. № 600 и район на действие – Районен съд Несебър, с който „Б.П.И.“ ООД прехвърлил на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В. с адрес на поземления имот: гр. С.В. местност „И.“, площ: 597 кв. м., трайно предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 20, парцел V507, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Претендират се съдебни разноски.

Ищецът твърди, че към 19.05.2023 г. – Д.В. е била единствен управител и собственик на ½ от капитала на „Б.П.И.“ ООД, а Д.В. е бил единствен законен представител и едноличен собственик на капитала на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД и собственик на ½ от капитала на „Б.П.И.“ ООД. Навежда, че към момента на сделката двамата били съпрузи. Излага съображения за приложимост към случая на презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 4160/07.05.2024 г. от ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, с който искът се оспорва. Не се оспорва, че Д.В. и Д.В. са били съпрузи. Не оспорва, че към датата на разпоредителната сделка са били собственици на капитала на „Б.П.И.“ ООД – по ½ 1 част, а Д.В. е била управител. Не се оспорва, че Д.В.н е собственик на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД. Твърди се, че Д.В. е предприела с оглед производство по развод между тях действия срещу Д.В.н по разпореждане с имущество. Навежда се, че фактическа раздяла настъпила от юни 2022 г., а на 28.06.2022г. била подадена молба за развод.

Твърди се, че с Решение № 478 от 30.12.2022г. по гр.д. № 693/2022 г. по описа на РС Несебър искът е бил отхвърлен. Сочи се, че на 18.07.2022 г. срещу Д.В.н била подадена молба за защита от домашно насилие от Д.В.. Твърди се, че управителят на ищеца е заявил, че знае от кога са влошени отношенията между съпрузите. Описват се симулативни процеси, във връзка с издадени от Д.В. записи на заповедите и сключени договори. Твърди се, че поради тези действия от Д.В.н е бил предявен иск по чл. 155, т. 1 от ТЗ, по който е било образувано т.д. № 322/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас – за прекратяване на дружеството „Б.П.И.“ ООД. Твърди се, че било постигнато споразумение между съпрузите: Д.В. да стане едноличен собственик на капитала на „Б.П.И.“ ООД, след което дружеството да придобие недвижими имоти, да получи ППС „Мерцедес“, а в замяна да прекрати изпълнителното дело № 726/2023г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, „Катер“ ЕООД да направи отказ от иска по гр.д. № 952/2022 г. по описа на Районен съд Несебър, а Д.В.н да получи имотите и остА.лите ППС съгласно брачния договор, както и имотът в И., предмет на настоящото дело, а така също и да оттегли иска си по т.д. № 322/2022 г. и да не обжалва Решение № 65 от 21.07.2023г. по т.д. № 101/2023 г. по описа на Апелативен съд Бургас. Твърди се, че по силата на тези уговорки на 19.05.2023 г. при нотариус Чуткина е подписан процесният нотариален акт. В заключение се посочва, че целта на сделката /ведно с всички други/ е била не да се увреди кредитора, а единствено уреждане на имуществените отношения с Д.В.. В тази връзка се сочи, че всички посочени обстоятелства установяват оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. С тези доводи се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Б.П.И.“ ООД не е подаден.

В проведени по делото открити съдебни заседания, ищецът, чрез упълномощения си представител - адв. И. от БАК, поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД адвокатско възнаграждение по делото.

Ответникът „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, чрез процесуалните си представители – адв.

Ройдева от БАК и адв. Г. от БАК, поддържа представения отговор на исковата молба в проведените съдебни заседания, оспорва претенцията и моли за отхвърлянето .

Претендира разноски по списък, като ангажира доказателства.

Ответникът „Б.П.И.“ ЕООД не изпраща представител в проведените по делото открити съдебни заседания и не взема писмено становище в хода на производството.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание с чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Павловият иск е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. В теорията и в съдебната практика този иск е известен като „отменителен иск“ - термин, който посочва правната същност и последиците от упражняването на правото на иск по чл.

135 от ЗЗД. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да запази целостта на длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него, вкл. чрез способите на принудителното изпълнение.

2

Предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД по същността си представлява правно действие на кредитора, с което той упражнява изрично признатото му от закона материално субективно право, имащо преобразуващ характер, да поиска от съда да обяви за недействително спрямо него извършено от длъжника валидно правно действие/сделка, с което последният се е разпоредил с имуществено право от своя актив и по този начин е намалил патримониума си. Правото на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е вторично, тъй като е обусловено от наличие на друго правоотношение - това, което възниква от действието или сделката, с които длъжникът прехвърля/обременява имуществото си в полза на трето лице и по този начин уврежда кредитора.

Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това право се упражнява, е конститутивен - насочен е към предизвикване на правна промяна като изначално действителното правно действие на длъжника, с което той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бъде обявено за недействително спрямо кредитора. Недействителността обаче е относителна - само спрямо кредитора ищец по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, а по отношение на всички остА.ли трети лица действието остава валидно, действително.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. А.лиза на разпоредбата налага извод за правопораждащият фактически състав на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включващ: 1/. извършване на действие от длъжника, засягащо имуществото му; 2/. действието на длъжника да уврежда кредитора; 3/. кредиторът да притежава вземане срещу длъжника; 4/. знание за увреждането.

Във връзка с елементите на правопораждащия фактически състав следва да се посочи, че действието е увреждащо, когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или негово обременяване, както и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника. /тала и решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.; решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/2010 г. по описа на ВКС, III г.о./ От друга стрА., правото на иск в случая принадлежи само налице, което има качеството „кредитор“ на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се иска. В тази връзка в съдебната практика е възприето, че не е необходимо ищецът да установява в условията на пълно и главно доказване съществуването на съответното правоотношение, на което основава твърдяното качество /така решение № 328/23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.; ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Вземането следва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му. По въпроса, дали цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането, е даден положителен отговор с Тълкувателно решение № 2/2019 от 26.03.2021 г., постановено по тълк.дело № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата в правораздавателната им дейност. В обобщение, качеството „кредитор“ е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение, и няма правно значение за спора, дали вземането е парично или непарично /така и ППВС № 1/1965 г./. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е 3 отречено със силата на пресъдено нещо.

Основателността на претенцията се предпоставя и от наличието на субективни предпоставки, доколкото законът изисква наличие на знание /представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда своя кредитор или че създава или увеличава платежната си неспособност. /така решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о./ В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на съответната сделка/действие се увреждат техните интереси.

В хипотезата на възмездни сделки недействителността на извършеното действие се обуславя не само от знанието на длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. С разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена една оборима презумпция за знание за увреждането, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника. В задължителната за съдилищата практика на ВКС /напр. решение № 967/08.03.2010 г. по гр.д. № 3336/2008 г. по описа на ВКС, I г.о.; решение № 219/17.02.2010 г. по т.д. № 752/2009 г. по описа на ВКС, II т.о. и др./ приложението на презумпцията е разширена до лица, които представляват или са собственици на юридическите лица – страни по атакувА.та сделка и се намират в родствени отношения от кръга на посочените в нормата на чл.

135, ал. 2 от ЗЗД.

Доказателствената тежест за установяване на гореописаните правопораждащи юридически факти е за ищеца и при условията на пълно и главно доказване, вкл. по повод наличие на обстоятелства, обосноваващи приложението на презумпцията по чл.

135, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до извод за неоснователност на претенцията.