Определение № 126 от 10.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20253001000082 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по жалба на М. И. Б., представлявана от адвокат К.

С. срещу определение № 1672/19.12.2024 година по търг. дело № 165/2024 година на ВОС, с което е оставена без уважение молба за изменение размера на разноските, присъдени на основание чл. 78, ал.

4 ГПК.

В жалбата на страната се излага тезата за незаконосъобразност на обжалваното определение. Основното възражение на страната е отнесено към твърдението за ниска правна сложност на делото, която следва да рефлектира върху определения размер на адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Поддържат се подробни основания за това. Иска се нямаляването на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна се е възползвала от правото си на отговор. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има правен интерес от изложеното в жалбата искане. Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима в случая. Тя касае присъждане на разноски, които се претендират от страната, която е следвало да представи списък с такива, а не отправяне на възражение за прекомерност на направени от насрещна страна разноски, какъвто е 1 разглеждания казус. С оглед на изложеното, съдът приема, че допустимостта на искане за изменение на определението в частта за разноските поради прекомерност на присъдените такива не е обусловена от представянето на списък с разноски от насрещната страна. Предвид изложеното съдът приема производството за допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.№ 165/2024г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по молба на М. И. Б. ЕГН **********, с която срещу „ФАРМ-РОСА“ ЕИК 120520422 e предявен иск за установяване нищожност на вписване № 20240327130747 по партидата на търговското дружество, на осн. чл.29, ал.1, предл. първо от ЗТРРЮЛНЦ.

По делото е постъпила молба от 29.10.2024 година, в която е изразена воля за оттеглянето на иска и прекратяването на производството. В същата молба е налице искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В производството и двете страни са представлявани от упълномощени адвокати. Осъществена е двустранна размяна на книжа, като още с отговора по иска пълномощникът е обявил и искане за присъждане на разноски по неоснователната претенция, а към допълнителният отговор е бил приложен и договора за правна помощ с удостоверено плащане в брой на хонорар от 1500лв. Провело се е едно открито заседание, в което първоинстанционният съд е прекратил производството като е присъдил в цялост поисканите и изрично посочени в списък на ответника разноски в този размер, като съответни на извършените по делото процесуални действия на тази страна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на насрещната страна за намаляване на присъдения размер на адвокатския хонорар, като са обосновани мотиви за неоснователност на възражението за прекомерност на размера от 1500лв., съпоставен в фактическата и правната сложност на спора.

След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки (чл. 633 ГПК), е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. (както и много други), в което се отчита несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изразено е становището, че посочените в НМРАВ размери (както и приетите за 2 подобни случаи възнаграждение в НЗПП) на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, но техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение .

Съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството – предявен установителен иск за нищожност на вписването, вида на осъществените от пълномощника процесуални действия, извършени и в писмена форма с оглед етапа на производството, и в присъствена в ОСЗ, активността на процесуалния представител, депозирал отговор и допълнителен отговор, в които се съдържа становище по предявения иск и активност при иницииране събирането на доказателства, въззвиният съд също не намира определения размер за прекомерен. Независимо от факта, че спорът не се характеризира с особености, които да го отличават спрямо типичните случаи на този вид искови производства, той сам по себе има достатъчна презумптивна правна и фактическа сложност.

По посочените съображения изводите за неоснователност на искането на М. Б. за изменение по чл. 248, ал. 3 ГПК на протоколно определение № 585/ 5.11.2024г. по т.д. № 165 / 24г. по описа на ОС – Варна в частта му за разноските съвпадат, а частната жалба срещу постановеното определение № 1672/19.12.2924г., следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. И. Б., ЕГН 3

********** с адрес: гр. Варна, ул. „Инж. Йордан Минков“ № 2 срещу определение № 1672/19.12.2024 година по търг. дело № 165/2024 година на ОС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4