Протокол № 110 от 11.03.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 110 гр. Сливен, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20212200100326 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата С. Д. С., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител адв. Е. Д. АК – Стара Загора, редовно преупълномощена от адв.

П. К. от САК съгласно пълномощно от 01.03.2024 г.

За ответника ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“, редовно призован, се явява адв. Д. Т. от АК - Бургас, надлежно упълномощен съгласно представено на 21.02.2024 г. пълномощно.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът докладва, че е постъпила молба от ЗК „Лев инс“, чрез юриск. Г., в която посочва, че не е възможно да се яви представител в съдебното заседание, но не възразява да се даде ход на делото, както и срещу посочените доказателства. Иска да му бъде дадена възможност евентуално да се запознае с нови доказателства, ако такива бъдат посочени.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД на делото и докладва, че същото е насрочено за днешното съдебното заседание като първо съдебно заседание и на страните с определение № 104/08.022024 г. е предявен доклад по делото, като съдът е постановил, че относно обема от задачите и естеството на допуснатата порано техническа експертиза, ще се поизнесе в съдебно заседание след изслушване на страните по делото, а и предвид влязлата в сила присъда.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Поддържам всички молби депозирани от нас. Оспорвам отговора на исковата молба от ответното дружество. Поддържам възраженията ни така както са изложени в молбата ни от 22.02.2024 г. Имаме искане да бъде задължено третото неучастващо лице да представи доказателства за уведомлението. Поддържам всички направени искания в молбата ни от 22.02.2024 г. В тази връзка сме искали ответното дружество да представи образуваната преписка във връзка с ПТП и моля да се произнесе по така направеното искане за задължаване на трето неучастващо лице да представи посочените документи, след като ответника изрази становище. Би трябвало да е представена образувана щета, но аз нямам информация застрахователят да я е представил по делото. Водим допуснатите свидетели и моля да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.

АДВ. Т.: Оспорвам така предявените с исковата молба претенции, на всички основания в отговора на исковата молба. Там сме посочили изчерпателно своите съображения. Искам да кажа на съда, че държа на извършването на допуснатата комплексна експертиза. Представляваното от мен застрахователно дружеството не е взело под каквато и да е форма участие в наказателния процес и това е ясно. Считам, че нито един съдебен състав не трябва да бъде поставян при условията да постановява своя краен съдебен акт въз основа само и единствено на доказателства, които са събрани в едни съвсем различен съдебен процес. В делото обърнах внимание, за съжаление разполагам само с една експертиза, незнам дали след това има тройна или петорна. Говоря за експертизата, която е на вещото лице У.. Какво ми направи впечатление, че по делото има данни ако трябва да цитирам „…точно на това място има пътен знак за ограничение на скоростта до 60 км.“. Това е по данни от самата експертиза. Никъде в задачите на експертизата от 1 до 8 няма формулиран въпрос каква в крайна сметка е допустимата скорост, а в 2 последствие гледам, че на стр. 10, простете но няма как да не цитирам и дори още ва стр. 9, когато е посочил различни таблици е посочил, че лекият автомобил „Тойота Ярис“ непосредствено преди удара се получава скорост 68,9 км/ч, а за „Форд Фиеста“ 57,2 км/ч. В последствие, на стр. 9 цитирам отново „…следователно скоростта на движение на „Тойота Ярис“ е била 101 км/ч, а на л.а. „Форд Фиеста“ е 88 км/ч…“ и отново повтаря 69 км/ч и преди удара 57 км/ч, след което в заключението всичко се обръща с краката нагоре.

Кое е вярно от констатациите аз няма как да знам, но и никъде няма ясно отговорено на въпроса в конкретния пътен участък допустимата скорост 60 км/ч ли е? От там нататък двата автомобила движили ли са се със скорост над допустимата, независимо какви са посочените скорости от самото вещо лице.

Искам да се назначи експертиза, за да се изясни поведението на всеки един от двамата водачи, тъй като от съществено значение е като моля да коригирам въпросите само по отношение на обстоятелствата, че разбира се с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, там ясно е посочено какво всъщност обхваща със силата на присъдено нещо, а ние тук говорим за един момент на съпричиняване, който наказателния съд няма задача да поставя има ли такова и в какъв процент. Ще искам да задам два допълнителни въпроса освен тези 16, които са посочени. Моля вещото лице да отговори ясно и категорично: В зоната на ПТП каква е разрешената и допустима скорост? Ако скоростта, която е установена е значително по-висока от допустимата, моля вещото лице да направи своите заключения по всички поставени въпроси, свързани с така определената скорост на всеки един от водачите, в случай, че водачът на л.а.

„Тойота Ярис“ се е движил с допустимата скорост от 60 км/ч какви биха били неговите заключения? По отношение на доклада нямам други възражения. По отношение на представените от процесуалния представител на ищеца допълнителни доказателства считам, че в значителната си час те са допустими и относими. Като ми направи впечатлени, че е приложен един документ – характеристика, в който няма отбелязан период, нито дата, само по отношение на него изразявам някакво съмнение, защото не разбирам нито какъв период обхваща, нито за какво става дума в тази характеристична информация. Ако съдът прецени може да я приобщи.

АДВ. Д.: Дата няма записана и не мога да уточня от коя дата е. Вътре е записано, след около година работа прекият ръководител има наблюдения върху работата на С. С. и мисля, че достатъчно конкретно е уточнено за 3 периода, за който се говори в трудовата характеристика.

С оглед становищата на страните и на основание чл.146 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад по делото с определение № 104/08.02.2024 г., за окончателен.

По доказателствата и на основание чл. 148 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА всички писмени доказателства представени с исковата молба и с отговора на исковата молба, като допуска и представените с молба на пълномощника на ищцата писмени доказателства от 02.02.2024 г., които следва да бъдат ценени наред с останалите писмени доказателства и тяхната относимост.

ПРИЕМА така допуснатите доказателства.

АДВ. Т.: В момента не съм в състояние да посоча датата, на която застрахователя е бил уведомен от застрахования.

АДВ. Д.: Поддържаме искането си по чл. 192 ГПК.

С оглед изявленията на страните относно доказателства касаещи уведомяването на застрахователя и на основание чл. 192 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането на доказателства от трето лице, неучастващо по делото като страна, а именно застрахования С.А.Р., на когото да се връчи препис от представената с молбата на пълномощника на ищцата молба от 22.02.2024 г.

По искането на адв. Т. за допълване на допусната по делото 4 комплексната съдебна авто-техническа и пожаро-техническа експертиза, която да се изготви от вещо лице Х. У. и от вещо лице Б. Г. У. съдът намира, че първият въпрос относно наличието на маркировка и пътни знаци в района на местопроизшествието се обхваща от втория въпрос, така както е поставен в отговора на исковата молба, като вторият въпрос дали ПТП е било предотвратимо, ако пострадалият се е движил със скорост до 60 км/ч, също е поставен и се съдържа в т. 10, поради което съдът намира, че не следва да бъдат изменяни задачите в техния обем, както са поставени в отговора на исковата молба, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА комплексната съдебна авто-техническа и пожаротехническа експертиза, която да се изготви от вещите лица Х. У. и Б. У., която да отговори на въпросите поставени в отговора на исковата молба от № 1 до № 16 включително, без № 17.

УКАЗВА на вещите лица, че при изготвяне на заключението следва да се съобразят с намиращите се по делото материали от ДП № 424/2020 г. по описа на РУ - Нова Загора, пр.пр. № 1417/2020 г. по описа на ОП - Сливен.

В случай, че данните от намиращите се поделото материали от ДП не са достатъчни,

УКАЗВА на вещите лица да посочат това изрично, като включително следва да се запознаят с досъдебното производство, което се намира във Апелативен съд - Бургас, поради прилагането му към гр. д. № 373/2021 г. на СлОС, свързано с граждански последици от същото ПТП.

Съдът намира, че няма пречки и следва да извърши разпит на водените в днешното съдебно заседание свидетели от ищцата и СНЕ тяхната самоличност:

С. Д. Н. - ** българка, българска гражданка, неосъждана, без родство със страните и техните представители.

Ц. И. С. – **, българка, българска гражданка, неосъждана, съпруга на С.

С. и снаха на ищцата.

Съдът УВЕДОМИ свидетелката, че като снаха на ответницата може да откаже да дава показания.

5

СВИД. С.: Желая да свидетелствам.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. Ц. И. С. и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката С. Д. Н..

Свидетелката С. Д. Н., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: С. я познавам от близо 56 години. Съученички бяхме и след това си останахме приятелки и сега живеем заедно, почти на 30 м разстояние една от друга. Знам за инцидента със сина й. Той стана мисля, че м. септември 2020 г. Разбрах, когато тя е разбрала, че има инцидент, защото тя не е разбрала веднага. Обади ми се и аз отидох у тях и тогава разбрах какво е станало. Нейното състояние когато я видях след инцидента, С. беше почти труп. Само казваше „Детето ми, детето ми, детето ми, детето ми изгоря.“ и само това. Аз присъствах на погребението и тя и там беше в същото състояние. Отидохме да й изкажем съболезнования и тя ни питаше ние кои сме. Явно е била в такова състояние, че е неадекватна. През цялото време ходеше напред, назад до ковчега и обратно. Беше голяма трагедия. С. и синът, аз каквато информация имам и това, което съм видяла, бяха в прекрасни отношения. И със сина си, и със снахата, и с детето, със всички беше в прекрасни отношения. Мисля, че не е имало повод, за да не им бъдат такива отношенията. Не е имало повод. Ние сме непрекъснато всеки ден заедно и аз не намирам повод. Те бяха в прекрасни отношения. Те живееха отделно. С. си живееше на вилата, но ежедневно й се обаждаше, сутрин преди да отиде на работа, ако е ангажиран след обяд се обажда и идваше непрекъснато. Аз перманентно го виждах, че всеки ден идва, носи нещо. Какво е носил не знам, но тя казваше, че С. пак дошъл и пак й донесъл хранителни продукти. Ако е в командировка и не може да дойде на следващия ден пак минаваше. Смятам, че полагаше грижи, които един син трябва да полага към майка си, тъй като тя живееше сама. Сега също живее сама. Тя редовно ходеше на гости на сина си. Взаимоотношенията им бяха дотолкова сраснали, че почти всеки петък той идваше да я взема и я води на вилата. Семейството на сина й и тя всяка събота и неделя беше там, ходеха в планината, на Карандила. Събота и неделя прекарваше при тях, защото през седмицата С. и Ц. са ангажирани с работа.

Тя по професия е счетоводител. Цял живот е работила. Докато навърши години за пенсия работеше. След пенсионирането остана също да работи и 6 след това започна да води фирми. След 2020 г., като стана така със С., прекъсна всякакъв вид трудова дейност, защото не беше в състояние да върши тази работа, понеже тя психически се срина.

Бащата на С. и С. бяха разведени. Баща му непрекъснато беше на работа в чужбина и С. беше на вилата и пак беше заедно с майка си, въпреки, че беше на вилата. Семейство мисля, че С. има от 2006 г., м. май правиха сватба и са семейство и той си живееше на вилата. Във вилата С. живееше със семейството си – жена му Ц. и след това и с В.. Преди да се ожени също живееше на вилата, защото бащата беше в чужбина и някой трябваше да пази вилата. Майка му си живееше отделно, но бащата като беше в чужбина тя ходеше там, за да бъде с него.