Решение № 526 от 16.11.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. С., 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Бойка Русова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100506 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от „***” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ***, против С. Г. П. ЕГН ********** с адрес: В. ***, с която е предявен иск с правно осн. чл. 422 във вр. чл. 415 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №58/23.01.2025 г. по ч.гр.д.№1439/2024 г. на С.РС: 4000 лв. частично от 14 478,68 лв. - дължима главница по Договор за потребителски кредит за общо ползване № *** от 08.10.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2024 г. до окончателното й изплащане, и 1000 лв. частично от 4 503,39 лв. - дължима договорна лихва за периода от 08.10.2021 г. до 05.11.2024 г. дата, на която кредитът е станал изискуем.

В исковата молба се сочи, че на 08.10.2021 г. в гр. С. между „***” ЕАД в качеството на кредитор и С. Г. П. в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за общо ползване № ***, по силата на който „***” ЕАД предоставя на кредитополучателя в деня на сключване на договора кредит в размер на 15 975,25 лв. С подписването на договора 1 ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 71 месечни вноски в размер на 400,29 лв. всяка и последна изравнителна вноска в размер на 400,32 лв. Първата вноска трябвало да се извърши на 15.12.2021 г., а последната на 15.10.2027 г., съгласно инкорпорирания в договора погасителен план. След усвояване на кредита, длъжникът не плащал редовно месечните си вноски, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 18 982,07 лв., от които 14 478,68 лв. - главница и 4 503,39 лв. — договорна лихва.

Ищецът твърди, че кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем на 05.11.2024 г., като е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя с изх. № 912/11.10.2024 г.

„***” ЕООД твърди, че на 25.04.2024 г. сключило договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с „***” ЕАД. На основание така сключения договор задължението на С. Г. П. по договор за потребителски кредит за общо ползване № *** от 08.10.2021 г. е изкупено от него. На адреса на длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

Правният си интерес от предявяване на установителния иск „***“ ЕООД обосновава с издадена в негова полза от РС С. заповед за изпълнение срещу С.П. за сумите 4000 лв частично от 14 478,68 лв. - дължима главница, и 1000 лв., частично от 4 503,39 - дължима договорна лихва за периода от 08.10.2021 г. до 05.11.2024 г., срещу която по реда на чл.414 ГПК длъжникът подал възражение.

От ответника С. П. не е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Ангажира писмено становище, в което поддържа иска. В хода на делото посочва в молба, че постъпилите плащания от длъжника по договора са в общ размер на 4885,20 лв, от които 1496,57 лв-главница, 3326,47 лв.-договорна лихва и 62,16 лв. - наказателна лихва.

От името на ответника в с.з. искът оспорва процесуалният му представител адв.О., която навежда доводи за нищожност на договора за кредит и ненадлежно съобщаване, че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. От С.П. е постъпила и писмена защита.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

Видно от приложеното ЧГД№1439/2024 г. на С.РС ищецът „***” ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №58/23.01.2025 г. срещу С. П. за сумите: 4000 лв. частично от 14 478,68 лв. — главница дължима по потребителски кредит за общо ползване №*** от 08.10.2021 г. сключен между „***“ ЕАД и С. П., 1000 лв. частично от 4 503,39 - договорна лихва за периода от 05.11.2021 г. до 05.11.2024г., законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 29.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението. 150,00 лв. разноски по делото, включващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и заплатена държавна такса в размер на 100,00 лв. Предвид постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК, заповедният съд е дал указания на „***” ЕООД за предявяване на установителен иск срещу П.. Искът е предявен в срок, поради което е допустим.

Видно от представените договор за цесия, анекс и Приложение №1, сключен между „***“ ЕАД като цедент и „***” ЕООД като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера на 25.04.2024 г. своите вземания по договори за потребителски кредити, сред които и по процесния договор за потребителски кредит № ***/08.10.2021 г. Ищецът е изпратил от името на „***“ ЕАД уведомление за цесията до длъжника, но видно от представеното известие за доставяне, то не е стигнало до С. П..

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 08.10.2021 г. между „***“ ЕАД и С. П. е сключен договор за потребителски кредит № ***/08.10.2021 г. за сума в размер на 10 000 лв. и същата е усвоена от кредитополучателя, при фиксиран лихвен процент от 21.59 % и ГПР 22,77 % и срок на погасяване 15.10.2027 г. С договора е уговорено заплащане на застрахователна премия 5975,25лв.: за застраховка Bank пакет 3 сметка 719,30лв. и застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка - 5255,95лв. Посочен е общ размер на кредита 15 975,25лв. В самия договор е инкорпориран погасителен план, който включва падеж на всяка вноска, нейния размер, от които главница, лихва и остатък главница в лева. Посочено е, че общата сума дължима от потребителя възлиза на 28 420,62лв.

Съгласно чл.7.2.2 от договора, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните 3 програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател.

Доколкото безспорно С.П. има качеството на "потребител" по договора за потребителски кредит № ***/08.10.2021 г., съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство-ЗЗП.

Съдът намира, че клаузите на процесния договор за потребителски кредит, отнасящи се до включените в главницата допълнителни услуги застраховки, са недействителни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК. Клаузата, която е част от чл. 7.1 от договора, включваща допълнителните услуги и касаеща размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, е недействителна, защото се явява неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.3 и 10 от ЗЗП. Сумите за платените застрахователни премии са капитализирани към главницата и възнаградителната лихва се начислява върху техния сбор. Ищецът така и не представи по делото договорите за застраховка, въпреки че съда подчерта липсата им в проекта за доклад по делото.

В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР по кредита. В представения договор за потребителски кредит е посочен ГПР като абсолютна процентна стойност, но от съдържанието му и от данните по делото, не може да се установи дали при формирането му са включени уговорените между страните застрахователни премии, които са включени към главницата при дължимите за изплащане месечни погасителни вноски. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения негов размер. В процесния договор за потребителски кредит липсва ясно и точно посочване на компонентите, довели до формиране на конкретния ГПР. Потребителят е бил поставен в невъзможност да прецени икономическите последици от 4 сключването на договора- че застрахователните премии са включени в главницата на уговорената погасителна вноска, както и че върху тези вноски се начислава договорна лихва.

Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на правата и интересите на потребителя. На длъжника следва да бъде осигурена пълна информираност относно съществените условия на предлагания от банката кредит. Само по този начин може да се постигне целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. Сключения договор за потребителски кредит, следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита, поднесена по ясен и разбираем начин, включително и за вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР.

В настоящия случай това действително не е сторено, поради което уговорената клауза за заплащането на допълнителни услуги- застраховки, се явява недействителна съгласно чл.143 ал.1, т.19 и 20 от ЗЗП. Споменатите допълнителни услуги представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Плащането на премиите е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Клаузите на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за потребителски кредит са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.

Посочването на застрахователните премии в определянето на главницата има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля 50 %. При това положение отново липсва яснота досежно действителния размер на ГПР в договора за потребителски кредит. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.

Дори и да се приеме, че застраховките вече са били включени в ГПР, защото са част от главницата по кредита, това също е в противоречие със закона, доколкото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а представлява величината, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се 5 изрази в процентно съотношение съгласно установената формула.

Допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя, или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на отпуснатата сума. Налага се извода, че договор за потребителски кредит № *** от 08.10.2021 г. само формално покрива реквизитите по чл. 11, ал. 1 от ЗПК и вписаните в него параметри не кореспондират с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвидено е възнаградителната лихва по кредита да се начислява върху сбора от главницата и застрахователните премии. Подобен начин на начисляване обаче създава основателно съмнение, че става въпрос за клауза, която, като общ ефект, значително завишава тежестта за потребителя при разсроченото плащане на застраховките и в противоречие с правилата на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК, превръща застрахователните премии във вземания, олихвяеми с 21,59 % годишна лихва /чл. 9.1 от ДПК/, т. е. отново се касае за неравноправна клауза.

Банката всъщност е действала като застрахователен посредник.

Предвиждането в договора за потребителски кредит, че вноските за застраховките ще се разсрочват и обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира кредитора като титуляр на тези вземания спрямо потребителя.