Решение № 6313 от 24.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6313 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110156884 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът претендира и разноски за исковото производство.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.

Ответникът С. В. С. оспорва предявените искове с твърдения, че се е отказала от наследството, оставено от М. Л. Л..

Третото лице помагач на страната на ищеца взима становище за основателност на предявените искове.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, като докаже, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имот за исковия период, или е встъпил в облигационно правоотношение на друго основание.

Ответникът от своя страна носи тежестта да докаже, че е погасил задължението си, ако се установи да е възникнало.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през съответния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от нотариален акт за покупка на недвижим имот от 05.12.2012 г., представен с исковата молба, собственик на процесния имот - апартамент 12 в гр. С.., към исковия период е било лицето В.Б.Г.. Вещен ползвател на имота е било лицето М. Л. Л.. Същото е починало на 28.10.2021 г. Следователно между М. Л. Л. и „Т.С.“ ЕАД е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба и доставка на топлинна енергия за апартамент 12 в гр. С.., аб. № .. през исковия период.

М. Л. Л. е починала на 28.10.2021 г. Призована към наследяване на основание чл. 8, ал. 1 ЗН съгласно удостоверение за наследници от 10.11.2022 г. е сестра й – ответник по делото – С. В. С.. Видно от заявление от 2

22.12.2022 г. и съдебно удостоверение от 23.12.2022 г. С. В. С. се е отказала от наследството, оставено й от М. Л. Л., който отказ е вписан в особената книга на съда под № 2561/23.12.2022 г. При тези данни не е настъпил ефектът на наследственото правоприемство, като в патримониума на ответника С. В.

С. не е преминало наследството на М. Л. Л., като съвкупност от права и задължения, в това число задълженията за доставена топлинна енергия до апартамент 12 в гр. С.., аб. № .., през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.

Ето защо в полза на ищеца спрямо ответника не съществува вземане за цената на доставена топлинна енергия, с оглед на което искът следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Искът е за акцесорно спрямо главния дълг вземане. Неоснователността на обуславящия иск води до неоснователност на обусловения.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, който обаче не е сторил разноски по делото.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. срещу С. В. С., ЕГН ********** искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 1 010,51 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., 17,36 лв. - такси за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г., лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия в размер на 226,68 лв. за периода 15.09.2019г. - 29.09.2022 г. и 4,29 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за периода 16.10.2019 г. - 29.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите за главници, считано от 20.10.2022 г. до окончателното плащане, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 12 в гр. С.., аб. № ...

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Б.” ООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4