Решение № 14201 от 21.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14201 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110128393 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „..., ЕИК ..., твърди, че ответниците Ю. Т. С., ЕГН ********** и Ч. Т. С., ЕГН **********, като съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., гараж 5, с аб. № ..., дължат в условията на разделност сумата от 90,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,54 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата от 23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,79 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., при следните квоти:

- 1/2 ид.ч. за Ю. Т. С., ЕГН **********, или сумата от 56,76 лв, представляваща сбора от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 6,77 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 22.10.2020 г.; мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 2,4 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., и

1

- 1/2 ид.ч. за Ч. Т. С.ЛОВ, ЕГН **********, или сумата от 56,76 лв., представляваща сбора от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 6,77 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 22.10.2020 г.; мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 2,4 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г.

Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 53181/2020 г. по описа на СРС.

Претендира разноски. Представя доказателства и сочи други относими и допустими такива, в т.ч. изслушване на експертизи.

По искане на ищеца, на негова страна, като трето лице-помагач, е конституирано дружеството за дялово разпределение ..., което е представило като доказателства намиращите се у него документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение, в т.ч. индивидуални справки за процесния период и документи за главен отчет на уредите.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ч. Т. С. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител адв. З. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва процесният имот да е топлоснабден, респективно да има монтирани отоплителни тела и уреди за дялово разпределение. Твърди, че договорът, сключен между ФДР и Етажната собственост, в чиято сграда се намира процесният имот, е прекратен с изтичане на предвидения 10-годишен срок. Оспорва да са монтирани измервателни уреди в имота, собственост на ответника. Твърди, че квотите на собственост не са доказани от ищеца. Заявява, че от приложените писмени документи „Съобщение към фактура“ не става ясно за кой обект се отнасят. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане да бъде задължена ФДР да представи протокол от окончателен (реален) отчет на уредите за дялово разпределение за исковия период относно процесния имот.

При насрочване на делото, след като съдът костатира липса на правен интерес от водене на иска по чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ответника Ю. С. /тъй като ЗИ спрямо нея е влязла в сила, поради липса на възражение в срока по чл.414 от ГПК/ производството по делото е частично прекратено и определението в тази част е влязло в сила.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на 2

ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „ битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56/02.08.1993 г.; Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 29.03.1993 г., удостоверение за наследници на Г. Б.

С. и С. Р. Б., протокол от 30.09.2001 г. от проведено ОС на ЕС находяща се на ..., с приложен към него Списък на живущите етажни собственици, в които като упълномощено лице да сключи договор с избрана ФДР е посочен ответника Ч. С., в т.ч. издадените от третото лице – помагач ... индивидуални справки за отоплние и топла вода за аб. № ... и приложения към индивидуалните справки, издадени на името на Ч. Т. С., съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото е собственик на процесния Гараж № 5, находящ се в гр. София, общ. ..., ... /идентичен с адрес в гр. София, ..., съгл. Удостоверение изд. от СО, Район „...“, на л.20/. Това обстоятелство не се оспорва и от самия ответник. От приетите писмени доказателства, посочени по-горе се установява, че при доброволната делба, извършена през м.март 1993 г., в общ дял на С. Б. /тогава вдовица/ и наследниците на Т. Д.

Б. /син на С. и Д. Б./ е възложен в общ дял Апартамент № 3, на ... в югоизточната част на сградата, ведно с избено и таванско помещение, както и Гараж № 5, построен в сградата, с площ от 22 кв.м., като жилищнага сграда, в която са разположени обектите е построена в дворно място с площ от 718 кв.м. и е с адм. адрес в гр. София, ..., .... При тази делба, С. Б. получава ½ ид.ч. от имотите, а наследниците на починалия й син /поч. на 10.11.1986 г./ преживяла съпруга Г. Б. С. /получила 4/12 ид.ч./, Ю. Т. С. /дъщеря, получила 1/12 ид.ч./ и Ч.

Т. С. /син, получил 1/12 ид.ч./ от имотите, включени в този дял. С договора за дарение от м. август 1993 г., С. Б. , притежаваща общо 6/12 ид.ч. (или ½ ид.ч.) и Г. С. /притежаваща 4/12 ид.ч./ се разпоредили в полза на Ч. и Ю. /внуци на първата и деца на втората/, като им прехвърлили по равно общо 10/12 ид.ч. или на всеки от тях по 10/24 ид.ч. Притежаваните от тях до момента по 1/12 ид.ч. събрана с прехвърлената им по дарение 10/24 ид.ч. е равна на ½ ид.ч. от имотите, което отговаря на твъреднието на ищеца, че всеки от двамата ответници Ю. Т. С. и Ч. Т. С., следва да отговаря до размер на ½ ид.ч. за стойността на доставяната, респ. потребена в имотите ТЕ.

Всички приети по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника Ч. С., в качеството си на съсобственик на ½ ид.ч. на процесния Гараж № 5 /заедно със сестра си Ю. С./, с посочен по-горе адрес се явява потребител на доставената до него топлина енергия и в т.см. има качеството „потребител на топлина енергия за битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден Гараж № 5 е открита партида, с присъединен аб. № ..., по която се отчита 3 потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота.

При първоначалния избор на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в жилищната сграда /на 30.09.2001 г./, находяща се ..., лично е присъствал ответника Ч. С., като същия е упълномощен от останалите етажни собственици за представлява ЕС, заедно с Д. Т. и М. М., при сключване на договор с избраната ФДР – „...

/видно от Договор № 226/18.10.2001 г. За процесния период, видно и от приетото без възражения от страните заключение на СТЕ, дяловото разпределение в имота е извършвано от ..., от което дружество са представени и изготвените документи във връзка с посещенията на имота за реален отчет и изравнителните сметки.

Посочените по-горе доказателства са приети по делото, като неоспорени от ответника С.. От съвкупната преценка на същите, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ..., протокол от проведено на 30.09.2001г. общо събрание на етажните собственици на адрес гр.

София, ..., подписан лично от С., в т.ч. Договор от 18.10.2001г., сключен между ФДР ... и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от представените от третото лице-помагач ..., доказателства – 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода и приложения към тях, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, а именно ответника Ч. С., в качеството си на собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот – Гараж № 5, находящ се в гр. София, ул , „... през процесния период /2016-2018 г./ д а е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответника С., като собственик на топлоснабдения имот, е бил обвързан по силата на закона , съгласно ОУ на ищеца, о т договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично волеизявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца ..., топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС , Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС , е възприето, че разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна 4 неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Доводите и възраженията на ответника в тази връзка са изцяло неоснователни.