Определение № 731 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500477 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.121 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на М. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Т. Ч., против Определение №1522 от 06.02.2024г., постановено по гр.д.№2203/2024г. по описа на РС - Пловдив, I гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Хасково. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от Районен съд - Пловдив.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Внесена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от М. В. В. против „Теа сити груп“ ЕООД иск за връщане на сумата от 19558,31 лв. - заплатена цена по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и изпълнение на строителство от 01.02.2022г. С обжалваното определение съдът е приел, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което и предвид 1 обстоятелството, че постоянният и настоящият й адрес са в гр. Хасково, то съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК искът следва да бъде предявен пред Районен съд - Хасково. Предвид горното съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - Хасково.

В частната жалба срещу така постановеното определение се излагат доводи, че подсъдността по чл.113 от ГПК била изборна и предоставена в полза на определени лица и не можела да се прилага служебно от съда. Тези доводи са неоснователни. Съгласно актуалната редакция на чл.113 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния, а съгласно чл.119, ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая ищцата има качеството на потребител. Видно от приложените по делото писмени доказателства сумата, чието връщане ищцата претендира с исковата молба, е била заплатена от нея на ответника в качеството й на купувач по сключен между страните предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и изпълнение на строителство от 01.02.2022г. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството „потребител“ следва да се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от особеностите на съответния договор, като се отчитат естеството и целта на договора и обстоятелството, че правото на ЕС има за цел да защитава потребителите като по-слабата страна в правоотношението.

По въпроса дали страната, която е купувач и възложител по договор за покупко - продажба и строителство на недвижим имот, има качеството на „потребител“ е формирана противоречива съдебна практика. В служебно известните на настоящия състав на съда Решение №60067 от 17.06.2021г. по т.д.№2365/2020г. на ВКС, II т.о., Решение №60072 от 30.07.2021г. на ВКС по т.д. №2/2021 г., I т.о. , както и други решения в същия смисъл, е застъпено 2 становището, че комплексният характер на договора, в който е предвидено общо облигационно задължение за купувача - възложител за заплащане както на цената на вещното право, така и на цената на строителната услуга изключва качеството на физическото лице на „потребител“, тъй като уговорените строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор за продажба. Обратното е прието в Определение № 60602 от 27.07.2021 г. на ВКС по гр.д. № 510/2021 г., IV г.о., съгласно което основен предмет на комплексния договор за покупко продажба и строителство на недвижим имот е строителството на имота, което представлява „услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП. Според настоящия състав на съда в случая ищцата има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Възложеното от нея строителство на имота представлява „услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП, която не е предназначена за търговска или професионална дейност /първата хипотеза на §13, т.1/, което обстоятелство обосновава прилагане по отношение на нея като по-слабата страна в правоотношението на разпоредбите за защита на потребителите.

Изключването в процесния случай на потребителската защита поради комплексния характер на сключения договор, който има за предмет и продажба на недвижим имот, би противоречало на правото на ЕС и на практиката на Съда на ЕС. От друга страна, доколкото като страна по договора ищцата е действала извън рамките на своята търговска или професионална дейност, то е налице и втората хипотеза на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, обосноваваща приемането на качеството

„потребител“.

Обстоятелството, че съгласно легалното определение, дадено в §13, т.13 от ДР на ЗЗП, „стока“ може да бъде само движима вещ, не изключва договорите за продажба на недвижими имоти от обхвата на ЗЗП - същите са изрично предвидени в разпоредбата на чл.68б, ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Предвид горното и доколкото ищцата има качеството „потребител“, то съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК, която съгласно чл.119, ал.3 от ГПК се прилага служебно от съда, предявеният от нея иск е подсъден на съда по постоянния и настоящия й адрес, а именно - Районен съд - Хасково, който следва да се произнесе и по направеното в исковата молба искане за обезпечение. Цитираната в частната жалба съдебна практика е формирана при действието на старата редакция на чл.113 от ГПК преди изменението му през 2018г., поради което е 3 неактуална.

Предвид потвърдено. горното, обжалваното определение следва да бъде

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1522 от 06.02.2024г., постановено по гр.д. №2203/2024г. по описа на РС - Пловдив, I гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Хасково.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4