Определение № 169 от 14.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Враца, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Въззивно частно наказателно дело № 20261400600235 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 341, ал. 2 вр. с чл. 377, ал. 2 НПК.

С разпореждане № 17/06.01.2026 г., постановено по НАХД № 1154/2025 г. по описа на РС-Враца, съдията-докладчик на основание чл. 377, ал. 1 , вр. чл. 249, ал.

4, т. 1 НПК е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия с указания, обективирани в мотивите на посоченото разпореждане.

Разпореждането е атакувано с частен протест, подаден от прокурор при РП-Враца с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. П рокурорът поддържа, че постановлението по чл. 219 НПК отговаря на стандартите за яснота, като съдържа обобщено описание на обективните и субективни признаци на престъплението, включително период, място и механизъм на извършване. Твърди, че конкретните факти по всяко отделно деяние, включено в продължаваната престъпна дейност - дата, време и начин на упражняване на психическо насилие в нарушение на съдебната заповед - са детайлно изложени в обстоятелствената част на предложението по чл. 375 НПК. Относно разминаването в общия брой на деянията, прокурорът счита същото за "техническа грешка", която не съставлява съществено нарушение и е отстранима чрез изготвяне на ново предложение по чл.

375 НПК, без да се засяга правото на защита. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста, с 1 обжалвания акт и с материалите по делото, намира следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна с правен интерес и е процесуално допустим, но по същество – неоснователен.

Производството пред РС-Враца е образувано въз основа на постановление на РП-Враца, ТО-Козлодуй за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Т. Д. И., за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С атакуваното разпореждане съдията-докладчик е приел, че в досъдебната фаза отново (след връщане на делото на прокурора с определение № 44/04.04.2025 г. по НАХД № 56/2025 г. по описа на РС-Козлодуй) са допуснати съществени процесуални нарушения, както в постановлението по чл. 219 НПК за привличане на обвиняемия в това качество, така и в съдържанието и структурата на постановлението по чл. 375 НПК. В обобщен вид нарушенията се свеждат до следното: в акта по чл. 219 НПК от 30.10.2025 г. не са индивидуализирани отделните деяния, включени в продължаваното престъпление откъм собствени обективни параметри за време, място и начин на извършване, в т.ч. за точното и конкретно съдържание на отделните съобщения, изпратени от обвиняемия до пострадалата, представляващи психическо насилие и нарушаващи наличната заповед за защита от домашно насилие; предложението на прокурора по чл. 375 НПК от 04.11.2025 г. страда от сериозен съдържателен дефицит, тъй като в диспозитива му липсва фактическа конкретизация на деянията, а е посочена единствено правната квалификация и искането за приложение на чл. 78а НК; обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 НПК страда от вътрешни противоречия, които правят обвинението неясно - макар първоначално да са описани хронологично десет конкретни съобщения от страна на обвиняемия към пострадалата, впоследствие прокурорът е добавил недатирани такива с нецензурно съдържание, без да ги индивидуализира по време и механизъм; налице е неяснота и относно пределите на обвинението и точния брой на отделните деяния включени в престъплението по чл.296, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК - прокурорът извежда правен извод за общо единадесет деяния, без да е ясно как е формиран този брой при първоначално описани десет и последващо добавяне на други недатирани съобщения, съответно какви са конкретните обективни признаци на всяко отделно деяние откъм време на извършване и точно съдържание на изпращаните текстови съобщения, в нарушение на наличната заповед за защита.

Въззивният съд намира, че основателно съдията-докладчик от първоинстанционния съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото 2 на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с начина по който е бил привлечен Т. И. като обвиняем и в съдържанието на постановлението по чл. 375 НПК, рефлектиращи върху правото му на защита, като в тази връзка е изложил изключително подробни, ясни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят.

По нарушението на чл. 219, ал. 3, т. 3 НПК – Правилно първостепенният съд е посочил, че съгласно задължителните указания в т. 4.1 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, постановлението за привличане на обвиняем трябва да съдържа пълно описание на фактите, индивидуализиращи престъплението. Действително, вярно се изтъква в протеста, че е допустимо съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид (например при престъпления против собствеността не е необходимо да се индивидуализира поотделно всяка вещ, а е напълно достатъчно да се отрази общия им родов признак), но при обвинение за продължавано престъпление по чл.

26, ал. 1 НК (какъвто е настоящият случай), е необходимо да се конкретизира всяко отделно деяние по време, място и начин на извършване. В случая, постановлението от 30.10.2025 г. съдържа общ период и схематично описание, без да диференцира отделните текстови съобщения, съставляващи „психическо насилие“ в нарушение на процесната заповед за защита от домашно насилие.

Липсата на индивидуализация в посочения аспект на всяка отделна проява от продължаваната престъпна дейност ограничава процесуалните права на обвиняемия да разбере какво точно е обвинението и да организира защитата си.

Въззивният състав споделя и извода на РС–Враца за наличие на „съдържателен дефицит“ в заключителната част на прокурорския акт по чл. 375 НПК. Макар прокурорът да е положил усилия да опише детайлно десетте отделни деяния в обстоятелствената част (стр. 1-3), той е допуснал съществени непълноти в структурата и заключението на акта си. Съгласно чл. 246 НПК и ТР №2/2002 г., обвинителният акт (респ. постановлението по чл. 375 НПК) задължително трябва да съдържа диспозитив, в който прокурорът е длъжен да формулира обвинението с посочване на времето и мястото на извършване на престъплението, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. В случая процесният акт е лишен от конкретизация на деянията в своя диспозитив, ограничавайки се единствено до правна квалификация и предложение по чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност. Самото предложение за прилагане на чл. 78а НК е последица, а не замества описанието на престъпното деяние. Липсата на конкретно обвинение в края на постановлението прави акта незавършен и негоден да постави рамките на съдебното следствие. Това прави невъзможна 3 проверката за съответствие между обстоятелствената част и повдигнатото обвинение.

Относно констатираните вътрешни противоречия в акта по чл. 375 НПКналице е недопустима неяснота относно предмета на доказване. Както по-горе се посочи, в обстоятелствената част на постановлението са описани десет конкретни, времево индивидуализирани съобщения, но впоследствие са добавени и други недатирани текстове с нецензурно съдържание. На този фон крайният правен извод на прокурора, че продължаваното престъпление включва единадесет деяния, остава фактически необоснован, като от съдържанието на акта е невъзможно да се установи кое конкретно действие е прието за единадесето по ред деяние, нито какви са неговите времеви и пространствени параметри.

Постановлението по чл. 375 от НПК очертава рамката на съдебното производство и дефинира предмета на доказване. След като в обстоятелствената част липсва пълно фактическо описание на единадесетото деяние от продължаваната престъпна дейност (време, място и начин на извършване), то това нарушава процесуалния стандарт за мотивираност на акта и задължението в посочената част да са описани всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него.

Посочването му като цифра в заключителните изводи не може да замести липсата на фактическо описание. Противно на твърденията в протеста, това разминаване в броя на деянията не представлява „очевидна фактическа грешка“ (ОФГ), която може да бъде санирана по реда на чл. 248а НПК. Поправка на ОФГ е допустима единствено когато действителната и недвусмислена воля на прокурора е логически изводима от контекста на целия процесуален документ. В настоящия случай е невъзможно да се установи дали волята на прокурора е била да обвини лицето за десет или за единадесет деяния, което създава неяснота в предмета на доказване.

От друга страна констатираното противоречие ограничава правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество и поставя защитата в невъзможност да разбере срещу какъв обем от факти следва да се брани.

В заключение, въззивният съд оценява аргументите на съдията-докладчик от РС-Враца, с които е мотивирал разпореждането за правилни, законосъобразни и обосновани, изцяло съобразени с указанията, дадени в ТР № 2/2002 г. на ВКС по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК. Обсъдени в цялост констатираните фактически непълноти и противоречия в двата основополагащи акта на досъдебното производство представляват съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, водещи до прекратяване на съдебното производство и 4 връщане делото на прокурора за отстраняването им така, както са визирани в атакувания съдебен акт.

По така изложените съображения, настоящият съд намира частния протест за неоснователен, а атакуваното разпореждане на РС-Враца за правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. с чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 377, ал. 2 НПК Окръжен съд-Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17/06.01.2026 г., постановено по НАХД № 1154/2025 г. по описа на Р С-Враца, V наказателен състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати и отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5