Решение № 141 от 19.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500982 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 165 от 20.08.2024 г. по гр. д. № 1179/2023 г. по описа на РС – Ихтиман е признато за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи на „Лев Инс“ АД сумата от 174.80 лв., представляваща регресно вземане в размер на 164.80 лв. за изплатено на 19.03.2018 г. застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО“ по преписка по щета № 0000-1261-17-272347 за причинени имуществени вреди при настъпило на 23.06.2017 г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № СВ ****КК, застрахован при „ЛЕВ ИНС“ АД със застрахователна полица № 93001710032469, който е попаднал в необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, и ликвидационни разходи в размер на 10 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 174.80 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2021 г., до окончателното плащане, както и сумата от 50.22 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 174.80 лв. за периода от 18.08.2018 г. до 18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2021 г. по ч. гр. д. № 49779/2021 г. по описа на РС - С.. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца за исковото производство. Решението е допълнено с решение № 186 от 16.10.20924 г. по делото, като в полза на ищеца са присъдени и разноски за заповедното производство.

1

Основното и допълнителното решения са обжалвани от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил /като не е конкретизиран размерът на съпричиняването, съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на ответника по тези искове. Тези изводи са правилни, основани са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното /макар по същество същото да не се различава от приетото от първоинстанционния съд/:

От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно от първоинстанционния съд, е надлежно установено следното:

При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.

„БМВ 330Д“ с рег. № СВ****КК, на стойност 192.34 лв. /според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ/, като ищецът е възстановил щети на стойност от 164.80 лв. /които именно претендира/, като е направил и ликвидационни разходи в размер на 10 лв. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието. Автомобилът е бил застрахован по сключен с „Лев Инс“ АД договор за застраховка „Каско”, действал към датата на ПТП.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е 2 възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто третокласен път 801 безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С покана, получена от ответника на 11.05.2018 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено, съответно ответникът е изпаднал в забава.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията му:

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка „Каско“, като, видно от застрахователната полица, същата е с покритие Клауза 1, включваща, видно от представените ОУ, всички рискове, вкл. ПТП.

Неоснователно е и възражението относно доказателствената сила на КП.

Както правилно е прието от първоинстанционния съд, КП за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, които са пряко възприети от съставителя му, а такива в случая са настъпилото на процесната дата и място ПТП, както и видимите щети по автомобила. Тези факти длъжностното лице е възприело лично при посещението си на мястото на пътното ПТП и ги е удостоверило в КП, съответно в тази част КП има обвързваща съда материална доказателствена сила. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП КП безспорно няма обвързваща съда материална доказателствена сила, но удостоверените в КП факти относно механизма на настъпване на ПТП кореспондират с останалите доказателства по делото /писмени, свидетелски показания, заключение на вещо лице, подробно обсъдени от първоинстанционния съд/.

Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно формулирано/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това възражение се основава, не са ангажирани никакви доказателства по делото от страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните факти, а именно въззивникът. И в тази връзка доказателствата по делото са надлежно обсъдени от първоинстанционния съд и въз основа на тях са 3 направени правилни правни изводи.

Останалите доводи и възражения са изцяло ирелевантни.

С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение, съответно следва да му се присъдят такива в размер на 100 лв., като възнаграждението е определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния му размер съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 165 от 20.08.2024 г. по гр. д. № 1179/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, допълнено с решение № 186 от 16.10.20924 г. по делото.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ с ЕИК 000695089, със седалище: гр. С., бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя на УС Я.Й., да плати на „Лев Инс“АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори С. С. А. и П.Д., сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4