Решение № 1256 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. П., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330202323 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-004399 на **** в ОД на МВР – П., сектор „Пътна полиция“, с което на Е. Д. Й., с ЕГН **********, е било наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца за извършено от него нарушение по чл. 58, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, наред с това на основание Наредба N I-з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са били отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят Е. Д. Й., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическата обстановка, твърдейки, че имало основателна причина, поради която управлявал МПС-то в аварийната лента на автомагистралата.

Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна **** в ОД на МВР – П., сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.

В депозираната до съда молба–становище страната навежда доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена от страна, разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

1

Съдът приема следната фактическа обстановка:

На 08.08.2023г. в 14:17ч., в община М., на 133 км от автомагистрала „Т.“, посока гр. С., жалбоподателят Е. Д. Й. управлявал лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****, заедно с други пасажери. По това време в същата посока била извършвана ремонтна дейност, което станало причина за образуването на „тапа“ от коли. Ситуацията напрегнала жалбоподателят Й. и последнияt предприел движение с автомобила по аварийната лента на автомагистралата. Деянието му било забелязано от полицейски автопатрул с екип, в който бил и свид. Л. Н. Н., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в ОД на МВР П., сектор „Пътна полиция“. Въпреки,че в този район имало бензиностанция „Р.“ и паркинг, жалбоподателят ги подминал. Полицейските органи последвали „Мерцедеса“ в продължение на два километра, след което го спрели за проверка. При запитване каква е била причината жалбоподателят да управлява автомобила в аварийната лента, последният отговорил, че положението с ремонта на пътя го било изнервило. Същият не посочил основателна причина за това си поведение.

За така направените констатации, свид. Н. съставил срещу Й. и в негово присъствие акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA № 410536/08.08.2023г. за нарушение по чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП, поради управление в аварийната лента на автомагистралата без основателна причина за това. Актът бил подписал от жалбоподателя с изричното отбелязване, че няма възражения по установената от контролния орган фактическа обстановка.

В срока по чл.44 от ЗАНН не били направени и писмени възражения срещу съставяне на акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя, е наложено административно наказание – „глоба‘‘ в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца за извършено от него нарушение по чл. 58, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП, на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан свид. Л. Н. Н., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обясни, че при запитване имало ли е основателна причина за управлението на автомобила в аварийната лента на автомагистралата, нито жалбоподателят, нито пасажерите в него посочили такава за това. Жалбоподателят от своя страна единствено изтъкнал, че ремонтната дейност на пътя го изнервила и затова предприел управление в аварийната лента. Свидетелят Н. сочи, че ако все пак някой от автомобила не се е чувствал добре, жалбоподателят е следвало да отбие на намиращата се в близост бензиностанция „Р.“ и паркинг към нея, да се обади на „112“ или да потърси съдействие от органите на реда.

Напротив, подминал ги, като се наложило да го следват в продължение на 2 км в аварийната лента за принудително спиране, докато не преустановил движение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като непредубедени от незаинтересован източник, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

2

Съдът кредитира следните събрани по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, служещи също за установяване на обективната истина.

Видно от копие от Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. се установява, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни за това лица.

От АУАН Серия GA № 410536/08.08.2023г. се установява, че същият е съставен на тази дата в присъствието на жалбоподателя, като последният е получил и препис от акта.

От справка за нарушител/водач се установява,че жалбоподателят Й. е бил наказан с влезли в сила - девет броя наказателни постановления и двадесет и един броя фиша за нарушения по ЗДвП.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя.

Дадено му е правото да направи и писмено възражение в срока по чл.44 от ЗАНН от получения препис на акта, но не го е сторил.

В конкретния случай безспорно се установява, че на 08.08.2023г. в 14:17ч., в посока С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, на 133 км от автомагистрала „Т.“ в аварийната лента за принудително спиране без основателна причина за това.

Разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП въвежда забрана за движение по автомагистрала и по-специално да се движи или спира в лентата за принудително спиране. По изключение е възможно при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Съдът не установи някое от изключенията в разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Безспорно е налице и субективният елемент от състава на нарушение – вина за извършеното нарушение.

Във връзка с горното, Съдът не споделя наведеното от жалбоподателя възражение, че причината за управлението на процесния автомобил в аварийната лента на автомагистралата била влошеното здравословно състояние на 5-годишния му син, който имал 40 градусова температура, стомашно-чревно разстройство, причинени вероятно от горещото време в района на П.. Всъщност прави впечатление, че изтъкнатото обстоятелство е направено за пръв път в жалбата, като актът преди това е подписан без възражения по установената фактическа обстановка и констатираното нарушение. Житейски логично е, както сочи в показанията си актосъставителя 3

Н. – че при влошено здравословно състояние на някой от пасажерите в автомобила, водачът да потърси първата възможна отбивка. Напротив, свидетелят пояснява, че въпреки наличието на бензиностанция „Р.“ и паркинг към нея, жалбоподателят е продължил управлението на автомобила в продължение на 2 км, докато е бил спрян от полицейските органи. Нещо повече, един толкова значим твърдян факт, касаещ здравето на детето му, определено би се отразил в графата на възражения при съставяне на акта или най-малкото устно би обяснил причината защо се движи в тази част от автомагистралата. Напротив, както се посочи по-горе, жалбоподателят е подписал акта без възражения, а при запиване за поведението си от контролния орган, е отговорил,че се е изнервил от пътната обстановка, осеяна с ремонтна дейност, в посоката, в която се е движел. Очевидно е, че с възражението си жалбоподателят цели единствено освобождаването си от административнонаказателна отговорност с обуславянето на едно от изключенията по чл.58, т.3 от ЗДвП - при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство е позволено движението или спирането в лентата за принудително спиране на автомагистрала. Твърдението му обаче Съдът намира, че категорично не се установява и не се доказа по делото, а е израз единствено на линията на защита, която следва.

По-нататък, дадена е правилна правна квалификация на нарушението, чието описание е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят напълно е разбрал за какво негово деяние е бил наказан. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните признаци на извършеното нарушение.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 58, т.3 и е наложил наказание на основание чл.178ж, ал.1, пр. 1 от ЗДвП. Размерът на наказанията – 1000 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС са фиксирани от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда.

За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай, още повече, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, наличната по делото справка за нарушител/водач, е категорична индиция, че жалбоподателят многократно е бил наказан с влезли в сила НП и фишове за нарушения по ЗДвП, което обуславя и липсата на инцидентен характер за установеното нарушение.

Предвид гореизложеното, Съдът намира, че процесното НП, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

4

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.

По разноските:

Въпреки изхода на делото – потвърждаване на обжалваното НП, доколкото въззиваемата страна не е направила искане за разноски и не е била представлявана от юрисконсулт, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030-004399 на **** в ОД на МВР – П., сектор „Пътна полиция“, с което на Е. Д. Й., с ЕГН **********, е било наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца за извършено от него нарушение по чл. 58, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.

Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5