Решение № 1022 от 10.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1022

Шумен, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20267270700134 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от Р. Р. Б. с [ЕГН] от [населено място], депозирана чрез пълномощник адв.Г.С. от ШАК,с посочен съдебен адрес [населено място], [улица], офис 7 против Решение № 2153-27-7/12.02.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-3/16.01.2026 г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1098#10 от 12.12.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за постановяване на отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ по заявление с вх.№2113-27-1098 от 25.08.2025 г.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон като се твърди, че административния орган неправилно е приел, че не следва да зачете за действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране, време от общо 1 г. и 2 месеца, в който период жалбоподателката се счита за "неработеща майка". Сочи, че незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж е в противоречие на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките, относно трудови и осигурителни права. Релевира и довод, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не зависи от обстоятелствата дали жената – майката е била работеща или неработеща, а такова право е признато за процесния период и на неработещите майки. Позовава се на решение на Конституционния съд и съдебна практика на съдилищата в потвърждение на релевираните в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение.

По отправените съображения, отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по направеното заявление за отпускане на пенсия. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.С., която поддържа подадената жалба на сочените в нея отменителни основания.

Ответната страна, Директор на ТП на НОИ [населено място], редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Л. И., редово упълномощена, която счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх.№2113-27-1098/25.08.2025 г. до ТП на НОИ [населено място], с което жалбоподателката е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване, след извършена проверка на представените документи, извършване на справка за осигурителен стаж, е приело, че жалбоподателката към датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ [населено място] има навършени 67 години 01 месеца 07 дни, като е зачетен в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО придобит осигурителен стаж от трета категория 13г 10м 00дни и недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж 01г 02м 00дни. Не е зачетен за действителен стаж по смисъла на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО периодът, в който жалбоподателката е отглеждала двете си деца, а именно за първото дете 00г 11м 07дни, за второ дете 00г 02м 27 дни като „неработеща майка“ или сумарно не са зачетени 01г 02м 00 дни.

При тези констатации длъжностното лице е приело, че жалбоподателката не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст от 67г. 01м. 07 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и с Разпореждане№2113-27-1098#10/12.12.2025 г. постановило отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ.

Недоволна от процесното Разпореждане, жалбоподателката го е оспорила пред горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ [населено място] с жалба вх.№1012-27-3/16.01.2025 г. С оглед твърденията и доводите в жалбата, които са насочени към неправилно незачитане на периода за отглеждане на двете й деца като действителен осигурителен стаж, както и приложените доказателства по пенсионната преписка, Директорът на ТП на НОИ [населено място] се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №2153-27-7/12.02.2026 г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на НОИ [населено място] е приел, че жалбоподателката има общо действителен осигурителен стаж от 13 години 10 месеца и 00 дни, а не изискуемият по чл.68 ал.3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж. Обосновал се е с разпоредбата на пар.1, ал.1, т.12 от КСО, поради което е прието, че времето, зачетено за осигурителен стаж като „неработеща майка“ за отглеждане на двете й деца общо 01г. 02м. 00дни, а именно по удостоверението за раждане на първото дете – родено на 10.04.1978 г., по удостоверение за раждане на второ дете – родено на 22.07.1981 г., не е действителен стаж. Органът се е аргументирал и с последващото изменение на пар.1, ал.1, т.12 от КСО, в сила от 29.01.2023 г., по силата на което, за да е налице действителен стаж следва същият да е положен като изслужено календарно време; да е положен като време, през което лицето е работило без трудово правоотношение; да е положен като време, през което лицето изцяло се е осигурявало за своя сметка. Позовава се и на въведено изключение с посочената норма за наборната или мирновременна алтернативна служба и периодите по чл.7 от ЗПГРРЛ, изрично зачетени от закона като действителен осигурителен стаж. С оглед на това Директорът на ТП на НОИ [населено място] е приел, че жалбоподателката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване на заявлението 67 години 01 месеца 07 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, при установен такъв 13 г. 10 м. 00 дни.

Видно от прил. известие, на л.39/гръб/ от делото, Решението на Директора на ТП на НОИ Шумен е връчено на жалбоподателката, чрез адв.С. на 17.02.2026 г. , а жалбата срещу него е депозирана чрез административния орган на 27.02.2026 г., т.е. в 14-дневният срок за обжалване.

Към доказателствата по делото е приложена цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателката. От представената от ответната страна Справка изх.№2103-27-4#3 от 23.04.2026 г. на ТП на НОИ-Шумен се установи, че при зачитане на 01г 02м 04дни стаж на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен стаж, жалбоподателката има 15г 00м 04дни общ осигурителен стаж без превръщане.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма.Същото е издадено и подписано от С. А., назначена за директор на ТП на НОИ-Шумен съгласно прил.Заповед№3653/10.04.2025 г. Съдът приема, че процесното разпореждане№2113-27-1098#10/12.12.2025 г. е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98, ал.1, т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място], видно от прил. на л.53 и л.51 от делото заповед№1901/26.07.2012 г. и длъжностна характеристика Не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и се свежда до това дали към действителния осигурителния стаж на жалбоподателката следва да се прибави и осигурителният стаж като „неработеща майка“ общо 01г 02м 04дни за отглеждане на двете и деца, а именно по удостоверението за раждане на първото дете – родено на 10.04.1978 г., по удостоверение за раждане на второ дете – родено на 22.07.1981 г. и следователно налице ли са кумулативно изискуемите основания по чл.68, ал.3 КСО за минимален осигурителен стаж от 15 години за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

Няма спор и същевременно установено и от доказателствата по делото, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 25.08.2025 г., жалбоподателката е навършила 67 години 01 месеца 07 дни. Следователно жалбоподателката към подаване на заявлението е навършила изискуемата възраст.

Както бе посочено по-горе няма спор, а и това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че по отношение на жалбоподателката е зачетен общ осигурителен стаж трета категория в размер на 15 години 00 месеца и 04 дни. Независимо от това, този стаж не е приет целият за "действителен" осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО от пенсионния орган, а е зачетен действителен осигурителен стаж от 13 г. 10 м. 00 дни, който обаче не покрива изискването на чл.68, ал.3 от КСО за минимален действителен осигурителен стаж от 15 години. От общия осигурителен стаж от 15г 00м 04 дни не е зачетен като действителен осигурителен стаж 01г 02м 04 дни периода, през който оспорващата е ползвала майчинство за неработеща майка.

Не се спори и относно факта, че през този период жалбоподателката е била „неработеща майка“, тоест не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова, както и има родени две деца: първото дете С. Р. Х. е родено 10.04.1978 г., съгласно Удостоверение за раждане от 28.06.1990 г. на Община Нови пазар /л.12 от делото/; второто дете Л. Р. Х. е родено на 22.07.1981 г., съгласно Удостоверение за раждане от 04.07.2006 г. на Община Нови пазар /м.12 от делото/.

В §9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).