Определение № 1333 от 01.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1333 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20252100601593 по описа за 2025 година , за да се произнесе намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по повод частен протест на прокурор от РП-Бургас срещу Определение № 120/17.11.2025 г. по НЧД № 367/2025 г. на РС-Айтос, с което е било отменено постановление на Бургаска районна прокуратура от 31.10.2025 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е било прекратено наказателното производство по ДП 149/2025 г. по описа на РУРуен, пор. № 343/2025 г. по описа на РП-Бургас.

С протеста се изразяване несъгласие с изводите на РС-Айтос за необоснованост и незаконосъобразност на прекратителното постановление.

Твърди се, че неправилно съдът е отчел като пропуск липсата на съдебнопсихологична експертиза на пострадалия, доколкото се застъпва, че въпросите, които се цели да бъдат изяснени с нея, не попадат в предметния й обхват.

Акцентира се, че няма данни за евентуални наранявания, които да предполагат назначаването на СМЕ. Споделят се критиките на съда за пропуски в първите етапи на разследването, но се застъпва, че тези нарушения са неотстраними с оглед изминалото време и биха довели до нееднозначни изводи, ако се проведат едва сега. Иска се от въззивния съд да отмени определението на първата инстанция и да потвърди постановлението за прекратяване.

По делото не е постъпил отговор на протеста от соченото за пострадало 1 лице, чрез неговия законен представител.

Въззивният съд намира, че така депозираният протест е процесуално ДОПУСТИМ. Той изхожда от легитимиран субект – наблюдаващия прокурор и е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подаден в преклузивния седемдневен срок. Разгледан по същество обаче, Бургаският окръжен съд го намира за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Наказателното производство било образувано на 05.09.2025 г. за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, като преди това било предхождано от полицейска проверка. В хода на производството били извършени действия по разследването, посредством разпити на св. Х. М. – сочен за пострадал (двукратно); М. Х. – баща на Х. (двукратно); Т. А. и М. Т. – полицейски служители и Ш. Ш. – сочен от Х. за извършител, като в разпита си той се е възползвал от правото да не отговаря на въпроси по случая. След приключване на разследването наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Установил, че показанията на пострадалия Х. не се подкрепят от други материали, а самите те са житейски нелогични, поради което и не може да им се даде вяра в нужната степен. Поради това с постановление от 31.10.2025 г. той прекратил наказателното производството.

Постановлението било връчено на сочения за пострадал, чрез баща му с указания, че може да го обжалва в седемдневен срок пред съда. Той се възползвал от това си право и по повод жалбата му било постановено атакуваното Определение № 120/17.11.2025 г. по НЧД № 367/2025 г. на РСАйтос, с което постановлението било отменено. За да достигне до извод за неправилност на прокурорския акт за прекратяване, първоинстанционният съд приел, че постановлението не отговаря на изискванията на процесуалния закон, доколкото по делото не е проведено пълно и всестранно разследване.

Посочил е, че не е била назначена експертиза по отношение на пострадалия, както и че не са събрани всички възможни доказателства. Преценил, че по този начин прокурорското произнасяне е извършено при неизяснена фактическа обстановка, поради което и изводът за липса на престъпление е прибързан, а от там и прокурорският акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

2

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения настоящият съдебен състав достигна до извод, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди по следните съображения:

Преди всичко въззивният съд следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководнорешаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с обжалвания първоинстанционен съдебен акт, въззивната инстанция счита, че РС-Айтос правилно е констатирал, че прокурорският акт е постановен при непълнота на доказателствените материали, поради което и не отговаря на изискванията на закона за пълнота и всестранност. Окръжния съд напълно се солидаризира с първостепенния съд, че в конкретния случай разследването е водено в отклонение на добрите практики, което е довело до там, че делото не е попълнено с всички възможни 3 и относими материали.

На първо място прави впечатление, че прокурорът е приел във фактическата обстановка, че след като пострадалият се е качил в автомобила на Ш. и двамата са отишли в близост до гробищния парк – безобидно са седели заедно на задните седалки за неопределено време, без да вършат нищо.

Не става ясно на база на какви доказателствени източници прокурорът формира извод за това. Както стана ясно – по делото е разпитан пострадалият, който твърди че спрямо него са извършвани насилствени сексуални действия, неговият баща, който потвърждава, че синът му е споделил това, както и двама полицейски служители, които са се отзовали на сигнал за блудство и са арестували предполагаемия извършител, без да споделят за друго значимо.

Самият Ш. се е възползвал от правото си да не отговаря на въпроси, които евентуално биха го уличили в извършване на престъпление. При това положение по делото реално не е събрано нито едно доказателство, което да оборва заявеното от Х. (и косвено подкрепено от неговия баща) и което да е годно да формира извод у прокурора, че докато той е бил в автомобила нищо не се е случило. Посоченото в постановлението, че е житейски нелогично пострадалият да не е опитал да избяга/извика баща си, въпреки че е имал такава възможност, неправилно е възприето от прокурора, като единствено основание за дискредитиране на показанията му, най-малкото доколкото причината за това поведение не е еднозначна. Тя може да се дължи на изтъкнатия от Х. страх, да е провокирана от все още незряла психика, срам и много други. Именно с цел внасяне на яснота по този въпрос е било наложително най-малкото да се извърши задълбочена експертиза на психическото състояние на пострадалия, както правилно е посочил АРС, която да даде отговор на въпросите за неговото психическо развитие (включително и свидетелска годност), да опише личностновите му характеристики, склонност към фантазиране, внушаемост, преувеличаване и т.н., включително и да даде заключение за това дали събитията са довели до промени в психиката му, страхови изживявания и т.н., които биха могли да послужат за отправна точка на преценката, дали събитията са били травмиращи за него или действително в автомобила не се е случило нищо. Следва да се има предвид, че по принцип при половите престъпления – деянията се осъществяват „на четири очи“ и е рядко да има свидетели-очевидци, при което основният доказателствен източник са именно показанията на пострадалия. Това налага 4 органите на разследването да изследват в детайли заявеното от него, а не автоматично да откажат да го кредитират, с формалния довод, че няма налични други доказателства.

В случая по делото не е направен опит за установяване и проверка на значими факти, като например – при какви обстоятелства и поради каква причина непълнолетният пострадал се е озовал сам в автомобила на Ш. и защо автомобилът е бил паркиран на пусто и безлюдно място, където е престоявал известно време с двамата на задната седалка, както приема прокурорът.

Косвена информация в тази насока би могла да се почерпи посредством разпит на лицата, които са били преди това с Ш. и Х. пред кафето, които да споделят в какво състояние са били двамата, как са се държали, имало ли е покани за качване в автомобила и т.н. Следва да се събере информация дали пребиваването на пострадалия в автомобила е честа практика или досега това не се е случвало и др. Разбира се, оперативната самостоятелност на разследващите органи позволява тези факти да се установят и с други допустими средства, но при всички положения трябва да се положат усилия в тази насока, преди формиране на окончателен извод за дискредитиране на показанията на пострадалия, единствено поради твърдяната житейска нелогичност. Пак в тази връзка не може да не направи впечатление, че ако за прокурора е житейски нелогично пострадалият да се скрие от бащата си след като твърди, че е станал жертва на полово престъпление, то не по-малко нелогично звучи Ш. да не каже на св. М., че синът му е в автомобила му, въпреки че го търси, ако действително двамата просто са си говорили безобидно на задната седалка на автомобила в малките часове на денонощието на безлюдно място край селото (тази нелогичност не е намерила място в прокурорския акт).

На последно място – правилно РС-Айтос е посочил, че към момента не личи производството да се води съобразно добрите практики за разследване на предполагаемо полово престъпление с непълнолетен пострадал. Не личи да са взети мерки за защита от повторна виктимизация на пострадалото лица (което е лице със специфична нужда от закрила по смисъла на § 1, ал. 4 от Допълнителните разпоредби на НПК във връзка и с разясненията дадени чл.

22 от Директива 29/2012 г. на Европейския парламент и Съвета), най-малко посредством минимализиране на разпитите (снемането на сведения) и 5 провеждането им в защитена среда, нито да е поискано съдействие от компетентните органи на Отдел „Закрила на детето“. Дирекция „Социално подпомагане“ е сигнализирана за това, че детето не е било в дома си през нощта, но не и за евентуално дете в риск, което твърди, че е жертва на тежко полово престъпление, което неминуемо би следвало да доведе до задействане на координационния механизъм по Закона за закрила на детето със следващите от това мерки и пр.

В заключение настоящият състав е на мнение, че към момента фактическата обстановка по делото не е изяснена в пълнота, а изводите на прокурора за липса на престъпление поне към настоящия момент са необосновани и не могат да бъдат споделени, което налага и отмяна на постановлението за прекратяване.

С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло.

Разпечатката съдържа 31 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0b5b437-0535-465d-b485-51ef05f6fa5b