Решение № 8 от 25.01.2022, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 267/2021
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 25.01.2022
- В сила
- 10.11.2022
- Състав
- МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Други актове по делото
- Определение № 257 от 29.12.2021 · МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
- Разпореждане № 52 от 01.03.2022 · МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
- Разпореждане № 69 от 22.03.2022 · МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21 · Семеен кодекс
- чл.32, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Търговище, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело № 20213500100267 по описа за 2021 година
Иск по чл.79, ал.1 във вр.с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.32, ал.2 от СК за сумата 48 000 лв.
Ищецът Е.В.Ж. от гр.Търговище твърди в исковата си молба, че по силата на писмен договор от 10.03.2020г. предал в заем на ответника Д.М.Ъ.. от гр.Търговище сумата 48 000 лв., получена в брой и изпълнението по който договор е обезпечено със запис на заповед.Сумата е използвана за семейни нужди от съпрузите ответници Д.М.Ъ.. и Ф.И.Ъ., а именно- за довършване строителството на недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност, но след изтичане на крайния срок до 20.08.2020г. и до настоящия момент ответниците не са изпълнили задължението за връщането й.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват основателността на иска с възражение за липса на посоченото заемно правоотношение, тъй като сумата не е предадена на заемополучателя, обуславящо и липса на основание за връщането й, както и на предпоставки за 1 солидарно задължаване на съпругата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Съгласно клаузите на т.1 и т.2 от представения писмен договор от 10.03.2020г., ищецът Е.В.Ж. от гр.Търговище предоставя в заем на ответника Д.М. А. от същия град сумата от 48 000 лв., с краен срок за връщането й до 20.08.2021г., удостоверено с подписите на заемодателя и заемателя, чието авторство не се оспорва.
С оглед разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, заемът е реален договор, като в исковото производство ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване относно валидното възникване на заемното правоотношение и съществуването на неизпълнено задължение на ответника за връщане на заетата сума.
В конкретния случай, доказателства за погасяване на задължението не са представени, а граматическото тълкуване на съдържанието на договора, с оглед на употребения израз „предоставя“, а не например „ще предостави“ или „се задължава да предостави“ в заем сумата, както и съставянето на същата дата на заповед на същата дата от заемателя в обезпечение на вземането, за което в т.4 от договора е предвидено, че се издава за дадена в заем сума, установяват получаването на сумата от заемателя. При тези обстоятелства, налице е валидно сключен договор за заем, по който е налице неизпълнено задължение за връщане на сумата след настъпване на падежа-20.08.2021г., като следва да се прецени дали по същия е задължена и съпругата на заемателя.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството.
В конкретния случай, сам ответникът не сочи за какви лични нужди е изразходвал сумата.Още повече- същата е в значителен размер и е малка вероятността да е предназначена за обичайни индивидуални потребности.
Същевременно, показанията на св.Р.Н.И.-управител на дружество за строителен надзор и приложените писмени доказателства- удостоверение за въвеждане в експлоатация №УД-ВЕ-29 / 13.07.2021г. , изд. от Община Търговище, 3 броя - копия от кадастрална карта с данни от КРНИ - СГКК - гр.
Търговище, справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по лице за 2 периода 01.01.1999г. до 16.11.2021 г., препис от нотариален акт за договорна ипотека №82, т.VII, нот.д.№520/01.09.2021г. на нотариус рег.№771, препис от нотариален акт за дарение № 37, том XIX, дело №4217/28.12.2006 година на СВп-Търговище и договор за банков кредит №206LD-M-000108/ 31.08.2021г. , установяват необходимостта от финансиране на строителството на жилищна сграда на ул.“Паисий“№34 в гр.Търговище, която е семейна имуществена общност на ответниците-чл.21 от СК.Времето на предоставяне на заема съвпада с периода на довършителните работи, от чието осъществяване зависи въвеждането в експлоатация на 13.07.2021г., а последната предпоставя и отпускането на кредита на 31.08.2021г. за рефинсиране на старите задължения към банката, за което двамата съпрузи са учредили договорна ипотека върху имота.Посочените обстоятелства са само индиции, но преценени в тяхната съвкупност и при липсата на опровергаващи доказателства, обуславят извод, че сумата е вложена за довършване на семейната сграда, поради което съпругата на заемателя е задължена солидарно за връщане на заема-чл.32, ал.2 от СК.
Предвид горното, налице са предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответниците, поради което предявеният иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД е доказан по основание в претендирания размер и следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъдят направените по делото разноски в размер на 4 320 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците Д.М.Ъ.., ЕГН:********** и Ф.И.Ъ., ЕГН:**********, двамата от гр.Търговище, ул.“Паисий“№34 да заплатят солидарно на ищеца Е.В.Ж. от гр.Търговище, ул.“Васил Левски“№33, ап.4, ЕГН:********** сумата 48 000 лв.(четиридесет и осем хиляди лева), дължима по писмен договор за заем от 10.03.2020г., с падеж до 20.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска18.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 4 320лв.(четири хиляди триста и двадесет лева), на осн.чл.79, ал.1 във вр.с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.32, ал.2 от СК и чл.78, ал.1 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съдВарна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 4