Определение № 9485 от 16.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9485 гр. Варна, 16.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110110062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 46461/10.06.2026 г., подадена от ответника по делото „******, чрез адв. А. Х., с искане за допълване в частта за разноските на определение № 7793 от 05.06.2026 г., с което производството по делото е прекратено, чрез присъждането на такива в размер на 500 евро, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от ищцата Е. И. В., именуван „жалба“, в който са изложени доводи за неоснователността на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Евентуално, моли за редуциране на същия до предвидения минимален размер.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

При съобразяване с изложеното от ищцата по делото в депозирания от същата документ, именуван „жалба“, с който е направено искане за отмяна на разпореждането на съда, с който на страната е наложена санкция – заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, настоящият състав намира, че по същество „жалбата“ представлява отговор на постъпилата от ответника молба по чл. 248 ГПК.

Изводът за това се обосновава с обстоятелството, че от една страна правната и процесуалната квалификация на исканията на страните в процеса е изключително правомощие на съда, като тя следва от съдържанието на искането за защита, с което е сезиран съда, а не с дадената такава от участника в производството /така Определение № 4353/23.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1990/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна; Определение № 4263/26.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3057/2024 г. по описа на ВКС; Определение № 181/09.02.2023 г. по ч.гр.д. № 485/2023 г. по описа на ВКС и др./, а от друга – по делото не е налице акт, с който ищцата е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение, а на страната единствено е изпратен препис от депозираната от ответното дружество молба с искане за присъждане на такова, т.е. няма подлежащ на обжалване акт.

Съдът намира за процесуално допустима сезиралата го молба – същата е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна. Доколкото в случая се касае за допълване на съдебен акт в частта за разноските, а не за неговото изменение, представянето на списък по чл. 80 от ГПК не се явява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането, в съответствие с постановките на т. 8 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

1

Разгледана по същество, съдът намира молбата за частично основателна по следните съображения:

По делото е постановено Определение № 7793 от 05.06.2026 г., с което инициираното от Е. И. В. срещу „****** производство е прекратено, на основание чл. 129, ал. 4, във вр. ал.

3 ГПК.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Предвидено е в чл. 78, ал. ал. 4 от ГПК, че ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, при прекратяването на производството по делото, като законодателят не въвежда разграничение в хипотезите за причината за прекратяването, освен въведеното изключение - поради постигнато между страните споразумение, какъвто не е настоящият случай.

Искането за присъждане на съдебно-деловодни разходи е направено от ответника още с отговора на исковата молба, поради което и доколкото с определението от 05.06.2026 г. се слага край на производството, съдът дължи произнасяне по разноските, претендирани от тази страна. За да се присъдят такива, те трябва да са направени до момента, в който страната е узнала за прекратяването на воденото срещу нея производство, в случая до получаване на препис от прекратителното определение – 09.06.2026 г.

Видно от представената с молбата по чл. 248 от ГПК фактура, заедно с копие от движение по сметката на Адвокатско дружество „Христова и Х.“, и двата документа от 05.06.2026г., от страна на „****** в полза на адвокатското дружество реално е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 500 евро, за което свидетелства именно извлечението от сметката.

За своевременно направено съдът намира възражението за прекомерност по чл. 78, ал.

5 от ГПК, релевирано от ищцата в отговора на молбата. С получаване на препис от последната, заедно с приложенията към нея, страната за първи път е имала възможност да се запознае с претендирания от ответника размер на адвокатското възнаграждение, респ. валидно да отправи искането си за редуциране на същото.

Съгласно приетото Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, посочените размери на хонорарите в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – сега Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа, не са обвързващи за съда, а служат за ориентир при определяне справедливия размер на хонорара за съответния вид работа. Преценката за размера на дължимото възнаграждение следва да се осъществява конкретно въз основа на цялостна оценка на релевантните за съответния случай обстоятелства – фактическа и правна сложност на делото, участието на процесуалния представител, вида и обема на защитавания материален интерес и др.

Предвидено е в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., че за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за други неоценяеми искове, възнаграждението за един адвокат е в размер на 1 000 лв., или 511,29 евро. Същевременно в чл. 9, ал. 2 от Наредбата е посочено, че за изготвяне на писмен отговор на искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на ¾ от възнаграждението по чл. 7.

При съобразяване на горното и доколкото процесуалните действия на адвоката се изразяват в подаден отговор на исковата молба (процесуалните действия свързани с изразяване на становище по повод подадените молби за встъпване в процеса на трети за спора лица не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на възнаграждението, което следва да бъде възстановено от ищцата), отчитайки и че съдът е обвързан възражението, направено от ищцата в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК досежно размера, до който същата намира възнаграждението за обосновано – до предвидения 2 минимален размер, то в полза на ответника следва да бъде присъдена сума от 383.47 евро (3/4 от минималния размер на възнаграждението). За разликата до претендираната сума от 500 евро, искането следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 7793 от 05.06.2026г., постановено по гр.д. № 10062/2025г. по описа на Районен съд – Варна, 14-ти състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на „**********************, със седалище и адрес на управление: *******, сумата от 383.47 евро (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „*************, със седалище и адрес на управление: гр. **********за допълване на определение № 7793 от 05.06.2026г., постановено по гр.д. № 10062/2025г. по описа на Районен съд – Варна, 14-ти състав, в частта за разноските за разликата над присъдените 383.47 евро до претендираното възнаграждение в размер на 500.00 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3