Определение № 2400 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2400 гр. София, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502157 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по редовни и допустими частни жалби на В. С. В. и В. М. В., с които се атакува определение 9665/04.05.2026 г. по гр.д. № 10493/2022 г. на СГС. С този съдебен акт, съдът е допълнил на основание чл.248, ал.1 ГПК, определение № 16680 от 09.09.2025 г. по гр.д. № 10493/2022 г. на СГС, в частта, относно разноските като е осъдил В. М. В., ЕГН ********** да заплати на В. С. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. и е отхвърлил като неоснователна молба вх. № 109100/23.09.2025 г., подадена от В. С. В., ЕГН **********, в останалата част, в която е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата над 5000 лв. до 13 500 лв.

В жалбата на В. В. се излагат аргументи за това, че е следвало молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена изцяло и на лицето да се присъдят разноски в пълния претендиран размер от 13 500 лв. В частната жалба на В. В. се отправя искане към САС да се отмени определението в обжалваната му част и да се отхвърли изцяло молбата по чл. 248 ГПК на В. или евентуално да се намали до размера от 1000 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/. Моли се още САС внесеният депозит от 500 лв. за съдебно-счетоводна експертиза да бъде възстановен, поради прекратяването на делото и неосъществяването на експертизата. Последното искане обаче не следва да се разглежда, тъй като в атакувания пред въззивния съд акт на СГС не е обсъждано връщането на депозит от 500 лв. на В. и не е налице изричен диспозитив за това, поради което и САС не може да се произнася по този въпрос.

Страните взаимно оспорват жалбите си с писмени отговори по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, считайки ги за неоснователни.

1

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частните жалби и съобрази наведените от жалбоподателите доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Производството по гр.д. № 10493/2022 г. на СГС е образувано първоначално по искова молба, подадена от В. М. В. срещу В. С. В. по искове с правно основание чл. 21, ал. 4 СК и чл. 29, ал. 3 СК. След частично прекратяване на производството по делото с определение № 5644/05.05.2023 г., потвърдено частично с определение № 2774/06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2444/2023 г. на САС, делото е останало висящо само по отношение на иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от цялото имущество, придобито по време на брака между страните, поради по-голям принос на ищеца. В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. В. е депозирала писмен отговор, чрез адв. С. У., с който е поискано и присъждане на разноски, като е представено и пълномощно за адв. С. У., адв. В. Б. и адв. С.

К..

С молба вх.№ 102402 от 02.09.2025 г. ищецът е направил отказ от иска. С определение № 16680/09.09.2025 г. съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска.

Препис от определението е връчено на ответницата на 18.09.2025 г. След прекратяването на делото, с молба от 23.09.2025 г. – предмет на настоящото производство – ответницата е представила доказателства за направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 13 500 лв. и за депозит за вещо лице от 500 лв. Поискала е по реда на чл. 248 ГПК да се допълни определение № 16680/09.09.2025 г., като й се присъдят сторените до момента разноски от 13 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Съдът е уважил частично искането, като е преценил, че са налице основания да се присъди на В. В. само сумата от 5000 лв., а за разликата между 5000 лв. и 13 500 лв. е оставил същото без уважение.

Спорът във въззивната инстанция е съсредоточен върху това дали молбата по чл. 248 ГПК на В. В. е следвало да се уважи и ако да – в какъв размер?

На първо място, следва да се посочи, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 ГПК. В конкретния случай ответницата е поискала присъждане на разноски с отговора на исковата молба, но не е представила доказателства за техния размер.

Към датата на подаване на отговора на исковата молба ответницата не е длъжна да представи доказателства за разноските, които е направила до този момент, тъй като това е ранен етап на производството, предстои насрочването на делото и неговото разглеждане в открито заседание, предстои допускането на доказателства от съда и определяне на депозити за вещи лица и свидетели, като крайният момент за представяне на доказателства за направените разноски, вкл. и за разноските за адвокатско възнаграждение, е приключване на пренията по съществото на спора. Освен това, на ответницата няма как да й е известно, че производството по делото ще бъде прекратено на 09.09.2025 г., поради подадена от ищеца 2 молба от 02.09.2025 г. за отказ от иска.

Но след връчване на определението за прекратяване на делото, ответницата своевременнно с молбата от 23.09.2025 г. е представила доказателства за направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за депозит на вещо лице. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024 г., сключен между ответницата и адв.

С. У.. От договора за правна защита е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 27 000 лв., платимо по следния начин: в срок до 7 дни, считано от датата на подписване на договора, се заплаща сума в размер на 13 500 лв.; в срок до първото съдебно заседание – 8 100 лв. и в срок до последното съдебно заседание – 5 400 лв. От представеното платежно нареждане за извършено плащане от 16.09.2024 г. се установява, че ответницата е заплатила на адвокат У. сумата от 13 500 лв. на 16.09.2024 г., а договорът за правна помощ е от 12.09.2024 г. Същевременно, представените едновременно договор за правна помощ и банков документ за заплатена сума от 13 500 лв. доказват в съвкупност наличието на сторена от В. В. разноска, която следва да се възмезди по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК с оглед процесуалното поведение на ищеца В..

Следващият спорен въпрос е за размера на възнаграждението и следва ли то да се намали като прекомерно, доколкото са налице доводи в тази връзка от страна на В. В. в частната му жалба.

Настоящият състав на съда счита, че макар и искът по чл. 29, ал. 4 СК да е неоценяем /така решение №123/22.01.2015 г. постановено по гр.д.№137/2014 г., ГК, 2 ГО на ВКС/, не е задължително прилагането на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, сочещ, че минималното възнаграждение за един адвокат е 1000 лв. за такива дела.

Това е така, тъй като според решение по дело С-438/22 на Съда на ЕС, фиксираните минимални размери в Наредба № 1/09.07.2004 г. нямат обвързваща за съда сила при преценката за прекомерност и могат да бъдат надхвърляни, респ. под тях може да се слиза с оглед действителната сложност на делото.

В практиката на Върховния касационен съд /Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г., ГК, 4 ГО на ВКС/ се акцентира върху това, че с преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до по-нисък и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила.

3

Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата).

Вярно е, че в конкретния казус не са провеждани открити съдебни заседания, а производството по делото е прекратено поради направен отказ от иска. Видно обаче от отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, изготвен от адв. У., приложените към същия доказателства и сторените доказателствени искания, може да се констатира, че по правния спор между бившите съпрузи е осъществено сериозно проучване и подготовка от процесуалния представител на ответницата. Предвид обема на доказателствата, изнесените множество лични моменти от живота на страните преди, по време и след прекратяването на брака, вкл. и ангажираните документи от чужбина, имащи значение за делото, категорично възнаграждението за един адвокат не следва да се определя в минималния му размер от 1000 лв. по на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.

На следващо място, следва да се съобрази изменението и допълнението на чл. 78, ал. 5 ГПК, извършено с ДВ, бр. 17/2026 г., според което при преценката за прекомерност съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. А в случая, не е спорно, че В. В. е заплатил на собствения си процесуален представител възнаграждение в размер на 4000 лв. Поради това и няма основание разноските за адвокатско възнаграждение на ответницата да бъдат намалени под тази сума, но те биха могли да бъдат присъдени и в повисок размер по преценка на съда.

Както вече бе посочено, с отговора на исковата молба са представени множество писмени доказателства, поискано е назначаване на счетоводна експертиза, която е трябвало да изследва приходите на ищеца и на ответницата за продължителен период от време от 2005 г. до 2021 г. Ответницата е поискала допълнително по делото да бъдат събрани доказателства от НАП, от БНБ, от Общинска служба „Земеделие“ – гр.Русе, от Областна дирекция „Земеделие“ – Русе, от „Комерс Финанс“ АД и „Акцент С“ ООД за установяване на доходите на семейството. По изложените съображения съдът приема, че заплащането на адвокатско възнаграждение от 5000 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Увеличението с 1000 лв., сравнено със заплатеното от ищеца В. възнаграждение на процесуалния му представител, държи сметка и за това кой е предизвикал правния спор, а от там и направата на съответните разноски.

По изложените мотиви, САС намира, че възнаграждението, което следва да се присъди на В.

В. възлиза на 5000 лв. /2556.46 евро/. Като е достигнал до същите крайни изводи, СГС е спазил закона и е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден от настоящата инстанция с оглед неоснователността и на двете частни жалби.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София, ТО, 15 с-в,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 9665/04.05.2026 г. по гр.д. № 10493/2022 г. на СГС, в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на В. С. В. с ЕГН: ********** в размер от 2556.46 евро /5000 лв./, като същото е възложено в тежест на В. М. В., ЕГН: **********.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му при предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.