Решение № 142 от 23.07.2019, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 23.07.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 298 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба, подадена от „С.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.М.З.против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 181-ФК/20.05.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр.Шумен, ул.Строител №1 и е забранен достъпът до него за срок от десет дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването ѝ при липса на мотиви и в противоречие със закона. Жалбоподателят не оспорва факта на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на касов бон за продажба на обща стойност 0,60 лева, но счита, че административният орган неправилно е определил срока на наложената ПАМ в размер на 10 дни. Сочи, че налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта не отговаря на нито една от целите, закрепени в закона, доколкото запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ.

Твърди, че актът не съответства на целта на закона и на принципа на съразмерност. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна. В депозирани по делото писмени бележки заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения акт.

Ответникът по жалбата –

Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез пълномощник и процесуален представител гл.юрисконкулт В.М., изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2019г. служители на Главна дирекция „Финансов контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект - магазин, находящ се в гр.Шумен, ул. Строител №1, стопанисван от оспорващото дружество. При проверката е констатирано, че дружеството като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ със стационарен търговски обект не е издало касова бележка от наличния в обекта работещ ЕКФП модел DP-150 с ИН на ФУ DT738737 и ИН на ФП 02738737 за извършена покупка от клиент на стойност 0,60 лева, заплатена в брой на място в обекта, с което е осъществило състав на нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Посоченото обстоятелство е отразено в Протокол за извършена проверка № 0386430/30.04.2019г. Видно от същия по време на проверката клиент е закупил два броя опръстен на обща стойност 0,60 лева, платени в брой на продавача в обекта З.М.Д., за която покупка не е издадена фискална касова бележка от наличното работещо и регистрирано за обекта в НАП фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Така констатираното е преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F488731/ 28.05.2019г. По делото не са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено наказателно постановление.

С оглед констатирано нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, Началникът на отдел „Оперативни дейности“, гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП приложил ПАМ по отношение на „С.“ ЕООД - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 28.05.2019г., видно от разписката към нея.

Недоволно от заповедта, на 11.06.2019г. дружеството депозира настоящата жалба с искане за нейната отмяна.

Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта, представени от процесуалния представител на ответната страна с писмо рег.№ ДА-01-1857/11.06.2019г. и приети от съда.

Предвид съдържащите се в заповедта данни за предходно нарушение на данъчното законодателство, ответната страна представя АУАН № F217215/16.06.2018г. и издаденото въз основа на същия наказателно постановление № 219463-F-217215/18.10.2016г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за същото по вид нарушение, както и първа страница от ЗППАМ № 219466-F-217215/18.10.2016г.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Заповед за налагане на ПАМ № 181 -ФК/20.05.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 28.05.2019г., поради което жалбата, подадена на 11.06.2019г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от К.А.А., изпълняващ длъжността Началник на отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018г. при отсъствие на титуляра Б.С.Г., която към датата на издаване на акта е била в платен годишен отпуск (видно от представено извлечение от регистър за заповеди за отпуск), поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Съобразно нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ.

В обжалваната заповед се съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок към минималния предвиден в закона, а именно – 10 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Освен това съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че същият е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването ѝ, в това число и касателно срока на наложената ПАМ, поради което същата е надлежно мотивирана и не е налице сочения от жалбоподателя порок „липса на мотиви“.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с ал.3, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС са следните: „принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. По силата на чл.3, ал.1 от цитираната наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.