Определение № 15165 от 01.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15165 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241100509977 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 577 ОТ ГПК ВЪВ ВР. С

ЧЛ. 32А ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА.

Образувано е по жалба от 26.08.2024 г., подадена от „Л.С.Ц.“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Б.К., с ЕГН **********, с р е щ у ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 973/20.08.2024 г. за отказ на Съдия по вписванията към Софийски районен съд по Заявление с вх. № 64991/20.08.2024 г. да извърши вписване в Имотния регистър на учредителен акт на „Л.Ц.С.“ ЕАД и декларация-съгласие по чл. 73, ал. 1 от ТЗ за извършване на непарична вноска, включваща право на собственост върху недвижими имоти, описани в учредителния акт на дружеството.

Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразен постановения отказ на съдията по вписванията. Твърди, че към входираното в Службата по вписванията заявление от „Л.Ц.С.“ ЕАД е била приложена в три екземпляра нотариално заверена декларация-съгласие на „Л.Б.Ц.“ ЕООД по чл. 73, ал. 1 от ТЗ като вносител на непарична вноска и учредител на дружеството жалбоподател. Позовава се на липсата на предвидена в българското законодателство специална форма на удостоверяване на извършените от нотариуса действия в нотариалното производство и по проверка на правото на собственост при удостоверяване подписа на съгласието на вносителя на непаричната вноска. Посочва, че въведеното с чл. 73, ал. 1 от ТЗ изискване при апорт нотариусът да провери правата на вносителя не е отделен вид нотариално удостоверяване, не е от категорията „други нотариални действия, предвидени в закон“ по смисъла на чл. 569, ал. 8 от ГПК, както и не е самостоятелно нотариално производство, което да започва по молба на участващото в нотариалното производство лице и завършващо с удостоверителен надпис, респективно отказ, който да подлежи на вписване в общия регистър, воден от нотариуса. Поддържа, че проверката на правото на собственост е част от задълженията на нотариуса при осъществяване на 1 нотариалното производство удостоверяване на подпис. Сочи, че няма нормативно изискване в производството по вписване на учредителния акт на дружеството ведно със съгласието на вносителя на непаричната вноска в Имотния регистър да бъдат представяни от заявителя документи от предходни производства (протокол от заседание на „Л.М.Х.“ АД), респективно за форма на същите. Счита, че съдията по вписванията, доколкото е посочено ЕИК на дружеството заявител, е длъжен служебно да извършва справки по партидата му в Търговския регистър. Моли се за отмяна на постановения отказ и задължаване на съдията по вписванията да извърши вписването.

Софийски градски съд, след като обсъди изтъкнатите в жалбата доводи и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран със Заявление с входящ № 64991/20.08.2024 г., подадено от Д.Н.Г., в качеството на пълномощник на „Л.Ц.С.“ ЕАД, с което е поискано вписването на учредителен акт на дружеството и декларация-съгласие по чл. 73, ал. 1 от ТЗ, доколкото при учредяването на дружеството учредителят и едноличен собственик на капитала „Л.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК ****, е внесъл непарична вноска, включваща право на собственост върху собствени на учредителя недвижими имоти, подробно описани в учредителния акт на частния жалбоподател.

Към заявлението са приложени документ за платена държавна такса в размер на 18 175.40 лв., пълномощно с нотариална заверка на подписите в полза на Д.Н.Г. от името на дружеството да го представлява пред Агенция по вписванията – Имотен регистър, нотариална заверен препис от учредителен акт на „Л.Ц.С.“ ЕАД, нотариално заверен препис от декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите на управителя на едноличния собственик на капитала – „Л.Б.Ц.“ ЕООД, три броя удостоверения за данъчна оценка по чл.

264, ал. 1 от ДОПК на внесените недвижими имоти с идентификатори ***, *** и ***, скица на поземлен имот № 15167559-19.02.2024 г., както и на двете находящи се в него сгради (скица на сграда № 15-25054-16.01.2018 г. и скица на сграда № 15-23585-15.01.2018 г.), удостоверение и комбинирана скица от 01.2020 г. за пълна и частична идентичност на поземлен имот с идентификатор ***, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 62, том II, рег. № 2385, дело № 242 от 18.05.2005 г. на нотариус Д.Т., рег. № 041 на НК, и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. № 4198, дело № 308 от 30.09.2002 г. на нотариус Д.Т., рег. № 041 на НК, удостоверяващи правото на собственост на молителя, Решение № 4 от 20.07.2005 г. на СГС, фирмено отделение, по ф.д.

№ 75651/2002 г. за вписване на промени по партидата на „Б.Ц.Ц.“ ЕООД, нотариално заверен препис с дата 01.08.2024 г. от заключение за извършена експертиза по акт № 20240216114034/19.02.2024 г. на Агенция по вписванията от три независими вещи лица за оценка на непаричната вноска, незаверен препис от протокол от заседание от 11.03.2024 г. на Съвета на директорите на 2

„Л.М.Х.“ АД, на което е взето решение за учредяване от „Л.Б.Ц.“ ЕООД на ново еднолично акционерно дружество с фирма „Л.Ц.С.“ ЕАД и извършване от учредителя на непарична вноска на недвижими имоти. Представено е и актуално състояние от Търговския регистър на „Л.Ц.С.“ ЕАД към 29.07.2024 г.

С обжалваното определение от 20.08.2021 г. съдията по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ, като е приел, че в представената преписка не се установява извършването на нотариално удостоверяване – проверка на правото на собственост по чл. 73, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 570 и чл.

586 от ГПК към момента на извършеното удостоверяване на подписа. Съдията по вписванията е посочил още, че представеното ксерокопие на протокол от заседание на Съвета на директорите на „Л.М.Х.“ АД за извършване на апортна вноска е незаверено, както и че към заявлението не е представено удостоверение за вписване в Търговския регистър.

Настоящият състав не споделя доводите на съдията по вписванията.

Съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ съдията по вписванията отказва вписване на представения акт, ако последният не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване. В настоящият случай се иска вписване на учредителния акт на „Л.Ц.С.“ ЕАД и декларация-съгласие по чл. 73, ал. 1 от ТЗ за извършване на непарична вноска, включваща право на собственост върху недвижими имоти, което вписване е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ. Следователно не се касае за втората хипотеза на чл. 32а, ал. 1 от ПВ – неподлежащ на вписване акт. Поради това следва да се направи преценка дали представените актове „отговарят на изискванията на закона" – чл. 32а, ал. 1, предл. 1 от ПВ.

Към заявлението за вписване, подадено от „Л.С.Ц.“ ЕАД, е представен учредителен акт в предвидената в чл. 73, ал. 5, вр., ал. 1 ТЗ форма и към него е приложено и писмено съгласие на вносителя „Л.Б.Ц.“ ЕООД, изразено от управителя на това дружество, с нотариална заверка на подписа му.

Представеният за вписване учредителен акт има необходимото съгласно чл. 6, ал. 1 от ПВ съдържание – съдържа индивидуализация на дружеството, придобило недвижимите имоти, предмет на апорта, и на дружеството вносител на имотите, както и пълна индивидуализация на тези имоти и на стойността на непаричната вноска. Със заявлението са представени писмени доказателства – горепосочените нотариални актове, установяващи правото на собственост на вносителя върху недвижимите имоти, предмет на апорта, с което е изпълнено изискването на чл. 73, ал. 5, изр. 3 от ТЗ.

Изпълнени са и изискванията на чл. 264 от ДОПК, като са представени удостоверения за данъчна оценка относно недвижимите имоти, предмет на апорта, в които е посочено, че не са налице непогасени задължения за тези имоти. Представени са доказателства за внесена държавна такса за вписването в размер съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, върху цената на вноската, определена по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ – от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.

С оглед приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на OCГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценка 3 дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи. В съобразителната част на тълкувателното решение се посочва, че проверката, която съдията по вписванията извършва, е в рамките на едностранното и безспорно охранително производство по вписване, приключващо с охранителен акт, имащо за цел да осигури публичност и противопоставимост, а не да бъдат защитени правата на евентуално засегнатите от вписания акт лица и решени правни спорове.

Съгласно т. 5 от цитираното тълкувателно решение изключение в посочения смисъл е предвидено в чл. 73, ал. 5 ТЗ, с която изрична разпоредба законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя на непарична вноска в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот. Заявителят следва да представи на съдията по вписванията акт за удостоверяване на правата на вносителя на недвижимия имот, апортиран в търговското дружество. Съобразно с даденото разрешение от значение е въпросът за писмените документи въз основа на които съдията по вписванията извършва проверката на правата на вносителя.

При вписване на учредителен акт на търговско дружество, с който е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, заявителят следва да представи на съдията по вписванията писмени доказателства за удостоверяване на правото на собственост съгласно чл. 8 от ПВ.

В настоящия случай заявителят е представил такива доказателства за правото на собственост върху недвижимите имоти на вносителя (посочените нотариални актове), с което проверката по чл. 73, ал. 5, изр. 3 от ТЗ следва да се счита за извършена. Освен това липсва каквото и да било основание да се приеме, че нотариусът не е извършил проверка на правото на собственост на дружеството вносител върху недвижимите имоти при удостоверяването на подписа под декларацията-съгласие по чл. 73, ал. 1 от ТЗ. Имотите са апортирани в капитала на новоучреденото дружество „Л.Ц.С.“ ЕАД и вписани като такива по партидата на дружеството, което се установява при справка в Търговския регистър. Следователно правото на собственост е съобразено при регистрацията. Нотариусът, заверил съгласието на собственика учредител, няма право да удостовери изявлението по чл. 73, ал. 1 от ТЗ, ако не му бъдат предоставени безспорни доказателства относно правото на собственост, поради което самото заверяване на подписа показва, че е извършил проверка на собствеността. Дори нотариусът да не е извършил проверка на правата на вносителя при заверяване на подписа в декларацията-съгласие, по преписката са представени достатъчно доказателства, които дават възможност на съдията по вписванията да извърши такава. Следва да се отбележи в тази връзка, че чл.

73, ал. 5, изр. 3 от ТЗ изрично вменява такова задължение на съдията по вписванията.

Настоящият състав намира, че проверката на правото на собственост не е предвидена в българския процесуален закон като отделен вид нотариално удостоверяване, за което да се изисква спазването на определена форма.

Същата представлява действие, вменено като задължение на нотариуса по силата на 73, ал. 1 от ТЗ, което предхожда удостоверяването на подписа на вносителя на непаричната вноска, положен в декларацията-съгласие.