Разпореждане № 1366 от 24.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1366 гр. Горна Оряховица, 24.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Частно гражданско дело № 20264120100759 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, гр. *****, ул. „*****“ № *** против Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***.

След запознаване с депозираното заявление и приложените към него материали, настоящият състав установи, че същото е частично основателно.

Подаденото заявление се основава на твърдението на дружеството, че Д.

С. Г. има неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 998023 от 07.08.2023г., сключен с „Креди Йес“ ООД, гр. *****. Заявителят сочи, че е придобил същото с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2021г. и Приложение № 1 от 03.09.2025г.

Заявителят иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за следните суми : сумата от 451.75евро главница, сумата от 78.48евро договорна лихва за периода 07.09.2023г. до 07.09.2024г. и сумата от 25.31евро мораторна лихва за периода 08.09.2024г. до 25.02.2026г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата. Претендират се разноски за водене на делото.

С допълнителна молба се уточнява, че преди цесията е платена сумата в общ размер на 451.97евро, с която били погасени главница в размер на 161.80, договорна лихва в размер на 73.86евро и неустойка в размер на 216.31евро.

По делото е представен Договор за паричен заем № 998023/ 07.08.2023г., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, гр. *****, ул. „******“ № *** и Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***. Видно от същия дружеството е предоставило на Г. заемната сума в размер на 1200.00лева, като същата е следвало да бъде върната чрез тринадесет погасителни вноски по 115.23лева. Страните са уговорили, че лихвеният процент ще бъде фиксиран в размер на 3.330% месечно, а ГПР се определя на 47.920%. Общата дължима сума, която Г. е следвало да върне е в размер на 1

1497.97лева.

Предвидено е обезпечение, като в чл. 6 на договора е посочено, че то се уговаря съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция или с ценна книга, издадена в полза на заемателя. Посоченото обезпечение по чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ на дружеството „Креди Йес“ включва гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход в размер на 1000.00лева, съгласно справочни данни от НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“ , както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В представения погасителен план е посочена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора, като в тази част на договора е посочено, че при непредставяне на обезпечение по чл.

6 в тридневен срок от сключването му или когато представеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 10, ал.2, т. 1 и т. 4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя сумата от 1375.03лева неустойка, с начин на плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

Поставените условия са на практика неизпълними от страна на заемателя, а срокът за предоставянето на обезпечението е изключително кратък и на практика не е възможно това договорно задължение да бъде реално изпълнено. Редно е да се отбележи, че се изисква едновременно да се осигури физическо лице гарант и да се даде друг вид обезпечение по чл.6 от договора. Сумата представляваща неустойка е посочената като конкретна стойност и още при подписване на договора и е договорено, че същата ще бъде калкулирана в общата дължима сума, чрез месечните вноски, които Г. ще изплаща. Това показва, че заемодателят още в самото начало е бил наясно, че заемателят няма да изпълни това си задължение и сумата за неустойка ще му бъде заплатена. Горното ясно доказва, че сумата от 1375.03лева дължима неустойка е скрита печалба за заемодателя, предвидена като плащане в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С посочената сума стойността на заема се е увеличила в нарушение на посочената законова норма и съответно посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действителния прилаган в отношенията между страните. На практика сумата представлява скрита печалба за кредитора, до която той е искал да достигне чрез заобикаляне разпоредбите на ЗПК.

Настоящият състав счита, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.

411, ал. 2, т . 3 от ГПК - искането се основава на неравноправна клауза в договора сключен с Д. С. Г., в качеството й на потребител. Посоченият длъжник има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а в случая на заемателя е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Налице са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 на ЗЗП- за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки на разпоредбата.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Посочената в договора уговорка за заплащане на посочената неустойка, представлява уговорка заобикаляща разпоредбите на ЗПК. Посочената такса нарушава забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК забраняваща ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на законната лихва. Следва да се отбележи, че според §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разхода по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК изрично указва, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съображенията на съда са свързани с това, че договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и дължимата от потребителя обща сума, изчислени при сключването на договора за кредит и е от съществено значение, по- специално доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В решението си СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Предвид изложеното, следва да се приеме, че определеният в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по силата на чл. 23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита - главницата, но не дължи лихва или други разходи по него. (в този смисъл Определение № 2043/ 21.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 2120/2021г. на Окръжен съд гр. Бургас, Определение № 1971/ 24.04.2025г. по в.ч.гр.д. № 731/ 2025г. на Окръжен съд гр. Варна, Определение № 246/ 26.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 195/ 2025г. на Окръжен съд гр. Благоевград, Определение № 20197/17.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 10403/ 2025г. на СГС, 3

Определение № 14687/ 04.08.2025г. по в.ч.гр.д. № 4209/ 2025г. на СГС, Определение № 2376/ 15.07.2025г. по в.ч.гр.д. № 1678/ 2025г. на Окръжен съд гр. Пловдив и др. ).

В Решение на съда (СЕС) от 30 юни 2022 г. по дело С - 170/21 е прието, че националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, ако са налице данни за това. В случая заявителят сочи, че Г. е изплатил сумата в общ размер на 451.97 евро (883.98лева). При условие, че заемната сума е в размер на 613.55евро (1200.00лева), то неизплатена е останала сумата от 161.58евро ( 316,02лева) главница, като за тази сума следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Настоящият състав счита, че следва заявлението да бъде отхвърлено за сумите от 290.17евро главница, сумата от 78.48евро договорна лихва за периода 07.09.2023г. до 07.09.2024г. и сумата от 25.31евро мораторна лихва за периода 08.09.2024г. до 25.02.2026г. Настоящият състав счита, че основанията посочени от заявителя за заплащане на тези суми са въз основа на клаузи в договора, които са с неравноправен характер.

Заявителят е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 168.73евро, като следва искането да бъде уважено само за сумата в размер на 40.90евро, а за горницата от 127.83евро да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 26 от НЗПП сочи, че възнаграждението се определя в размер от 40.90евро до 117.60евро, като в случая следва да бъде в минималния размер.

По разноските. Следва, с оглед частично уваженото заявление, да се присъди съответно на това сумата за юрисконсултско възнаграждение в размер на 11.90евро и държавна такса в размер на 3.16евро от внесената сума 10.86евро за държавна такса.

С оглед изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 410, ал.

2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, гр. *****, ул. „*****“ № *** против Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, за сумата 161.58евро главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.02.2026г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски – държавна такса в размер на 3.16евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 11.90евро.