Решение № 269 от 04.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Плевен, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20254430100034 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от Е. М. Г. с ЕГН ********** от с.**** №96 против А. С. Н. с ЕГН ********** от с.******“ №30.

Молителката твърди, че на 02.01.2025г. била заспала, когато ответникът влязъл в стаята и я нападнал с нож в ръката. Заплашил, че ще я убие, а синът им я защитил, като започнал да удря ръката му в гардероба, за да пусне ножа.

Молителката е направила искане за предоставяне на правна помощ, тъй като не разполага със средства, за да организира защитата си и представя декларация, че е безработна и не разполага с доходи. Съдът е предоставил правна помощ и на молителката е назначен процесуален представител.

С определение от 05.02.2025г. съдът е конституирал като пострадало лице и непълнолетното дето Н А. Н. с ЕГН **********, син на страните. На детето е предоставена правна помощ и назначен процесуален представител.

В съдебно заседание страните се явяват лично. Молителката поддържа молбата си и твърди, че ответникът я е нападнал с нож и заплашил, че ще я убие. Процесуалният представител на молителката поддържа молбата и моли съда да постанови мерки за защита с максимален срок.

Процесуалният представител на пострадалото дете сочи, че молбата е основателна и моли съда да постанови мерки за закрила.

1

Ответникът навежда доводи, че е употребил алкохол и няма спомен от случилото се. Процесуалният му представител моли съда да се произнесе съобразно събраните доказателства.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна :

Не е спорно между страните и се установява от представените справки за родствени връзки, че пострадалото лице Н. А. Н. с ЕГН ********** е родено на 13.02.2010г. и негови родители са Л М. Г. с ЕГН ********** и А. С.

Н. с ЕГН **********. С оглед изложеното, подадената молба се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Представена е справка за съдимост, от която се установява, че ответникът не е осъждан за престъпление от общ характер. Представена е справка от ОДНБПЗ към УМБАЛ „****, в която е посочено, че ответникът по молбата А. С. Н. с ЕГН ********** не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – Плевен.

Представен е протокол, за извършена оценка на риска от РУ Долна Митрополия към ОД на МВР Плевен, в която е посочено, че след изготвен формуляр за оценка на риск, е установен екстремно висок риск. Видно е, че по всички въпроси са събрани общо 27 точки, а екстремно висок риск е предвиден при 18 и повече точки.

Представена е справка от Началник на РУ Долна Митрополия към ОД на МВР Плевен, в която се сочи, че пострадалата Е. М. Г. е напуснала семейното жилище в с.**** и живее с непълнолетното си дете в с.**** №96.

Спорно по делото е дали на посочената в молбата дата 02.01.2025г. ответникът е упражнил домашно насилие спрямо молителката Е. М. Г. и детето им Н. А. Н..

За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване като свидетели Л.Г. и П.В..

В показанията си свидетелката Г. – сестра на молителката, заяви, че на 02.01.2025г разговаряла със сестра си по телефона около 22 часа вечерта и разбрала, че ответникът по молбата заплашвал пострадалата с нож, а майка им припаднала. Свидетелката заяви, че заедно с роднини, отишли до с.****, за да ги отведат от жилището. Молителката и сина й ги чакали със събран багаж и 2 заминали за с.****.

В показанията си свидетелят Вачев заяви, че на 02.01.2025г. отишъл в дома на брата си А., защото разбрал, че брат му и снаха му се бият. Видял, че майката на молителката е паднала на земята, вдигнали я и занесли в другата стая на леглото. Заедно със сина им Н. се опитали да успокоят ответника, който бил пиян.

В присъствие на социален работник е изслушано детето, което заяви, че в същата вечер баща му викал майка му да си лягат, но тя имала работа. Заяви, че чул скандал между родителите си, при който баща му употребил нецензурни думи, както и че я заплашил с думите: „Ей сега ще те убия“.

Когато влязъл в стаята заварил баща си, който държал нож в ръката си и посегнал към майка му. Баба му влязла в стаята, извикала и припаднала на земята. Детето хванал ръката му и започнал да я удря в гардероба, докато ответникът пуснал ножа.

Показанията на двамата свидетели кореспондират напълно на описаната фактическа обстановка и на заявеното от молителката в молбата и в заседание.

Установи се, ответникът се намирал под въздействие на алкохол и няма спомен за случилото се. Твърденията на пострадалата кореспондират напълно със заявеното от детето, което е било свидетел на упражненото от ответника спрямо молителката домашно насилие.

По делото липсва представена от пострадалата декларация по чл.9 ЗЗДН.

Съгласно чл.13 ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като са налице свидетелски показания, които установяват, че на посочената дата – 02.01.2025г. ответникът е упражнил над молителката домашно насилие, изразяващо в заплаха с нож.

С оглед разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗЗДН, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, то пострадало от домашно се явява и непълнолетното дете, присъствало на упражненото над майка му насилие.

При това положение, следва да бъде прието, че спрямо молителката и спрямо детето е осъществен твърденият акт на психическо домашно насилие, и че молбата за защита от домашно насилие се явява основателна и доказана, и 3 следва да се уважи, като се постановят мерки за защита на пострадалите лица.

Съгласно чл.15 ал.4 ЗЗДН, съдът следва да изготви оценка на риска по методика, определена в Правилника за прилагане на закона като посочи високо, средно или ниско е нивото на риск. Рисковите фактори, които го определят се усилват, когато се натрупват количествено, когато са попродължителни или са с по-голям интензитет. В Методиката са посочени 23 примерни рискови фактора като : предходно домашно насилие, жестокост и честота на актовете на домашно насилие, закани за убийство или нанасяне на телесни повреди, душене и давене, закани с оръжие, нарушаване на заповеди за защита, насилие по време на бременност, сексуално насилие, инстинкт за самосъхранение на пострадалото лице и страх за живота и този на близките, контролиращо поведение и изолация, следене, собственическо чувство, прекомерна ревност и други опасни нагласи, раздяла, безработица и финансови затруднения, употреба на алкохол и наркотици, закани за самоубийство и влошено психическо здраве, насилствено поведение извън дома и присъди, насилие в семейна среда към децата и други членове на семейството, конфликти във връзка с контактите с дете, доведено дете, насилие пред деца, неглижиране, принизяване на дете. В настоящия случай рискови фактори са жестокост на акта на домашно насилие, закана за убийство, закана с оръжие, страх за живота, безработица и финансови затруднения, употреба на алкохол, насилие в семейна среда към дете, насилие пред дете, които обуславят среден риск.

Видно е, че оценката на риска, извършена от РУ Долна Митрополия е по изготвена различна скала от скалата към Правилника за приложение на ЗЗДН и е показала екстремно висок риск. Като съобрази, че домашното насилие е извършено с нож, както и че молителката не е пострадала само благодарение на бързата намеса на непълнолетното им дете, както и че извършителят е бил под въздействие на алкохол и няма спомен за поведението си, съдът счита, че поведението на извършителя на домашно насилие се отличава с висок риск.

При така установената фактическа обстановка, следва да бъдат наложени мерки : по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН като бъде задължен извършителя на насилието А.

С. Н. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите лица Е. М. Г. с ЕГН ********** и Н. А. Н. с ЕГН 4

**********; по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН да бъде забранено на извършителя на насилието А.

С. Н. с ЕГН ********** да приближава пострадалите лица Е. М. Г. с ЕГН ********** и Н. А. Н. с ЕГН ********** и жилището им в с.****“ №96 по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН да бъде забранено на извършителя на насилието А.

С. Н. с ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалите лица Е. М. Г. с ЕГН ********** и Н. А. Н. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация по чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН временно да бъде определе но местоживеенето на детето Н. Е. М. Г. с ЕГН ********** А. Н. с ЕГН ********** при пострадалия родител по чл.5 а.1 т.6 ЗЗДН да бъде задължен извършителя на насилието А. С.

Н. с ЕГН ********** да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;

С оглед установения екстремно висок риск, съдът счита, че следва мерките за защита от домашно насилие да бъдат наложени за максимален срок от 18 месеца. За да определи този срок, съдът съобрази, че в случая само външната намеса на детето е спасило живота и здравето на пострадалата, както и че е имало и предходни случаи, в които под въздействие на алкохол е упражнявал насилие над молителката. Наличието на посочените многобройни рискови фактори по Методиката водят до индиция за високо ниво на риска, а пострадалите лица нямат ресурс да се справят с насилието.

Посочените мерки, наложени за максимален срок са подходяща и ще постигнат целта си да защитят пострадалите и да ги предпазят от извършителя. Съдът счита, че липсата на контакти на извършителя на насилие с детето няма да се отразят негативно на отношенията им, тъй като детето е на достатъчно висока възраст, за да оцени поведението на своя баща.

Следва да бъде издадена заповед за защита по така посочените мерки за максимален срок, като в нея да се укаже на ответника, че при неизпълнението , полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на делото, и на основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25,00 лева по 5 сметка на ПлРС, както и 5,00 лева – такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА на основание чл.5 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, извършителя на насилието А. С. Н. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите лица Е. М. Г. с ЕГН ********** и Н.

А. Н. с ЕГН **********;

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН на извършителя на насилието А. С. Н. с ЕГН ********** да приближава пострадалите лица Е. М.

Г. с ЕГН ********** и Н. А. Н. с ЕГН ********** и жилището им в ****“ №96 за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН на извършителя на насилието А. С. Н. с ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалите лица Е. М. Г. с ЕГН ********** и Н. А. Н. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН временно местоживеенето на детето Н. Е. М. Г. с ЕГН ********** А. Н. с ЕГН ********** при пострадалия родител Е. М. Г. с ЕГН ********** за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.6 ЗЗДН извършителя на насилието А. С. Н. с ЕГН ********** да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание чл.15 ал.8 ЗЗДН.

Заповедта и решението, да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на пострадалите лица и на ответника.