Решение № 290 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300500411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от А. Т. Ф., в качеството му на взискател по изп.д.№ 332/2023, ДСИ, АсРС, против постановление от 24.01.2024г., изд. по същото дело за отказ за предприемане на изпълнителни действия и непризнаване на разноски. Излага съображения, че постановлението за разноски е обективирано в ПДИ и е стабилизирано с изтичане на срока за обжалването му. Поради това счита, че съдебният изпълнител не разполага с правомощия за отмяната му. Счита и че е следвало да бъде уважено искането му за предприемане на действия по събиране на разноските. Счита, че длъжникът не е изпълнил постановения режим на лични отношения за м.10.2023г., като развива доводи, че режимът е определен на дни – събота и неделя, т.е. следва на всеки един от двата дни, които се падат първи и трети от месеца, детето да му бъде предавано. За м.10.2023г. счита, че това е първият неделен ден, първият съботен, третият неделен и третият съботен, които обаче не са в една и съща седмица. Моли обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено като незаконосъобразно.

Претендира разноски за настоящето производство. Претендира събиране на гласни доказателства за неизпълнение на режима по изпълнителен лист.

Длъжникът Б. З. Л. е подала отговор, в който оспорва жалбата. Развива доводи 1 относно това кои дни от месеца следва да предава детето за осъществяване на режим на лични отношения, а именно първите съботи и неделя от месеца, които се определят от първата започнала седмица. Позовава се и на съдебна практика. Счита, че съдебният изпълнител правилно е приел, че не е налице неизпълнение от нейна страна на постановения режим, поради което и е отказал определянето на разноски за взискателя, респ. събиране на претендираната сума. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва, че оплакванията в жалбата не кореспондират с фактите по делото, а именно, че не е налице неизпълнение, респ. не се дължат разноски от страна на длъжника. Посочил е че в случая не се касае за постановление за определяне на разноски, доколкото до принудително изпълнение не се е достигало.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице – взискател, подадена е в срок, допустима е, а по същество е неоснователна, по следните съображения :

Жалбата изхожда от взискател в изпълнителното производство и е насочена против отказ на съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия по събиране на разноските.

Изпълнителното производство е образувано по молба на А. Ф. и представен изпълнителен лист за изпълнение на режима на лични отношения с малолетното му дете С., а именно „всяка първа и трета събота и неделя от месеца ….“. В молбата за образуване на изпълнителното производство бащата твърди, че не може да постигне съгласие с майката относно изпълнение на режима за м.10.2023г. , като счита, че детето следва да му бъде предадено на 01.10.2023г./неделя/, на 07.10.2023г./събота/, на 15.10.2023г./неделя/, на 21.10.2023г./събота/. С молбата е претендирал и събиране на направени разноски за адвокатско възнаграждение и такси. Изпратена е ПДИ на майката, която се явява длъжник по изпълнението, като в призовката е указан размерът на дължимите разноски по изпълнението, както и че първата седмица от месеца започва от първия понеделник.

Последвали са размяна на молби и възражения на страните относно редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство и датите, на които следва да бъде извършено предаването на детето. На 02.10.2023г. е постъпила молба от взискателя за налагане на санкция на длъжника поради неизпълнение на задължението й за 01.10.2023г., на която съдебният изпълнител практически е отказал. Последвала е нова размяна на молби относно определяне на това кои дни за изпълнение са визирани в изпълнителният лист, като с молба от 22.01.2024г. взискателят е поискал събиране на разноските по изпълнителното дело чрез налагане на запор. С обжалваното 2 постановление съдебният изпълнител е отказал предприемане на исканото изпълнително действия, като се е обосновал, че разноски дължи страната станала причина за образуване на делото. В случая е намерил, че длъжникът изпълнява съдебното решение, поради което и не може да бъде задължен за разноски.

Съдът споделя изводите на съдебния изпълнител, че разноски в изпълнителния процес се дължат по общите правила на чл.78 от ГПК, т.е. когато се установи, че длъжникът не е изпълнил. Особеност в случая е че се касае за периодично изпълнение – осъществяване на режим на лични отношения между родител и малолетно дете. В този случай може да са налице множество неизпълнения. За да се пристъпи към определено изпълнително действие за събиране на разноски е необходимо да се приеме от съдебния изпълнител, че същите са направени и са във връзка с конкретното неизпълнение. В случая, в процесното изпълнително производство не е констатирано неизпълнение на задълженията на длъжника по предаване на детето за осъществяване на режим на лични отношения с бащата. Тук я мястото да се отбележи, че е недопустимо доказване на това твърдение в настоящето производство, т.к. предметът му е отказ на съдебния изпълнител да предприеме действия по събиране на разноски и респ. дължимост на самите разноски, а не дали длъжникът изпълнява и дали да бъде принуден за това. Ако взискателят е претендирал, че за конкретни дати дължникът не е изпълнил режима на лични отношения, то той е разполагал с правата по чл.528 от ГПК. Доколкото производство по този ред не е провеждано, то следва да се приеме, че в изпълнителното производство не е констатирано неизпълнение на задължението по изпълнителен лист. Следователно не се дължат и разноски в изпълнителното производство, т.к. не се установяват предпоставките на чл.78 от ГПК – неизправна страна в процеса.

В допълнение може да се посочи и че в обжалваното постановление от 24.01.2024г. съдебният изпълнител не ревизира приетите от него разноски в производството , а приема, че липсват основания за събирането им.

Макар и извън предмета на делото, съдът намира че следва изрично да подчертае, че е неприемливо разбирането относно разделното изпълнение на режима на лични отношения по дни. Така се достига до хипотези, при което детето трябва всеки уикенд да бъде предавано от единия на другия родител за по един ден, а не това е смисъла на личните отношения. И съдебната практика е обединена около разбирането, че всяко дете трябва да поддържа нормални отношения с родителите си, но това не следва да става за сметка на интересите му и спокойствието му, при което то многократно да променя обстановката , при която расте и живее. Именно за това и практиката е обединена около разбирането, че личните отношения се осъществяват в рамките на почивните дни, които са групирани два по два – първия и третия или втория и четвъртия уикенд, обикновено с преспиване. При много малките деца се 3 приема, че е добре да не променят мястото, на което нощуват и заточва преспиването е отложено за един по-късен период. В този смисъл е и постановения режим на лични отношения с представения по изпълнителното дело изпълнителен лист. Така и съдебният изпълнител го е разтълкувал правилно, респ. е преценявал правилно налице ли е неизпълнение на режима.

По изложеното съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

По разноските

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи на ответната страна разноски в размер на 500лв., заплатен адвокатски хонорар.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба с вх.№ 1543/30.01.2024г. на А. Т. Ф., ЕГН **********, в качеството му на взискател по и.д. № 332/2023, по описа на ДСИ-АсРС, против Постановление от 24.01.2024г.

ОСЪЖДА А. Т. Ф., ЕГН **********, да заплати на Б. З. Л., ЕГН **********, сумата от 500лв. разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4