Решение № 3309 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3309 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110114553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.79, ал.1, предл.II от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

В съда е постъпила искова молба от М. О. Л., срещу „Б.Е.“ АД, с която се иска да се признае дължимостта на следните суми: сумата от 250 евро., представляваща обезщетение за допуснато закъснение с над 3 часа при изпълнението на редовен полет FB807, по разписание о т 03.05.2024г., дестинация: летище София, Република България – летище Атина, Гърция, резервация № L9JV8X и билет № 390246492753701, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, съобразно издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Изложени са съображения за допуснато закъснение с над 3 часа, както и за отправена извънсъдебна претенция към ответника, като липсва изпълнение, с което се обосновава правния интерес от иска. Претендират се сторени съдебни разноски по делото.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорва иска.

Ответникът счита, че е налице основание за освобождаване от отговорност поради настъпване на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. Твърди, че полет FB7707 с маршрут СофияСанторини е закъснял поради лоши метрологични условия. Това е наложило закъснение на процесия полет, който е следвало да бъде извършен със същото въздухоплавателно средство.

Излага подробни доводи защо счита това обстоятелство за извънредно по смисъла на регламента. Намира, че не е осъществен фактическия състав на чл. 7, вр. чл. 6 от регламента.

Поддържа, че остава недоказано пътникът да се е представил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, съгласно чл. 3, пар. 2 от регламента.

Прави възражение за прекомерност. Моли искът да бъде отхвърлен.

С оглед изложеното в молбите следва да се приеме, че страните не спорят по отношение на следните обстоятелства: че ищецът се явява пътник на процесния полет, и че 1 разстоянието между двете летища е до 1 500 кв. Горното се установява и от събраните по делото писмени доказателства, които не следва да се обсъждат подробно, тъй като липсва спор между страните по отношение на фактите по делото.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:

Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е създаден за предоставяне на защита на пътници, заминаващи от летище, разположено в държавачленка, като се признават при посочени условия минимални права за пътниците, когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или е закъснял.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на действащ валиден договор за превоз между страните, потвърдена резервация за полета, представяне на гишето за регистрация не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане, кацане на въздухоплавателното средство, извършено след повече от три часа от предвиденото по разписание и разстояние на изпълнения полет до 1 500 км.

По горните факти се спори единствено относно това дали пътникът се е явил 45 минути преди обявения час на излитане. Тоест, като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се изведе всичко останало изложено по-горе, включително, че пътникът е бил превозен с процесния полет, въпреки закъснението.

Съгласно Определение по дело С-756/18 СЕС Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет.

Ето защо съдът е разпределил в тежест на превозвача с определение от 15.07.2025г. да докаже твърдения от него факт, а именно, че пътникът не се е представил на гишето за регистриране не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. Същото не е било доказано и след като не се спори, че пътникът е бил превозен с процесния полет, следва да се приеме, че той се е регистрирал своевременно. Това обстоятелство се извежда и от представената по делото на л.5 бордна карта.

Видно от представените по делото доказателства е, че между М. О. Л. и „Б.Е.“ АД е налице валиден договор за въздушен превоз с полет А31151, по разписание от 03.05.2024г., дестинация: летище София, Република България – летище Атина, Гърция, резервация № L9JV8X и билет № 390246492753701.

Установява се също, че е допуснато закъснение при излитането от летище София на полета, като същият е бил планиран по график да излети в 16:15 ч. местно време на и да кацне в 17:30 ч. местно време. Полетът, обаче, е излетял на в 20:24 ч. местно време, а е кацнал на летище Атина, Гърция в 21:20 ч. местно време. Това представлява закъснение и при пристигане и при заминаване с повече от 2 часа. Без значение е разстоянието на полета, тъй като обезщетение се търси за най-късото разстояние до 1 500 км., което несъмнено е налице.

Ответникът счита, че са налице обективни причини за закъснението, а именно лоши метеорологични условия. В доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ответника да докаже твърденията си в тази насока. Съдът намира, че наличието на обективни причини за 2 закъснението не са били доказани в условията на пълно и главно доказване. Твърди се, че полет FB7707 с маршрут София-Санторини е закъснял поради лоши метрологични условия.

Това наложило закъснение на процесия полет, който е следвало да бъде извършен със същото въздухоплавателно средство. Към отговора за установяване на това обстоятелство е представен рапорт дневна смяна за 03.05, в който са описани неясно обстоятелствата наложили закъснение на процесния полет. Това доказателство не съдържа твърдяната от ответника информация. Дори да се приеме, че съдържа същата, този рапорт е издаден от самото ответно дружество, следователно се ползва с изключително ниска доказателствена стойност. Представени са и справка от система Нетлайн и Метар. Съдът не разполага със специалните знания, необходими за разчитане на тези данни и като цяло за установяване на причината за закъснението, ако тя е каквато твърди ответника – лоши метеорологични условия. Съдът не би могъл да каже какви метеорологични условия биха възпрепятствали въздухоплавателното средство да извърши полета. Въпреки разпределената доказателствена тежест, страната не е поискала изготвянето на СТЕ. Ето защо съдът счита обстоятелствата за напълно недоказани.

Въпреки това тук отново следва да се спомен практиката на СЕС. В Решение на Съда (трети състав) от 12 май 2011 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts, Република Латвия) Дело C-294/10, се приема следното: Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадането на извънредните обстоятелства.

В случая дори да се приеме, че предходния полет със същото въздухоплавателно средство е закъснял поради извънредно обстоятелство, превозвачът не е доказал, че е предвидил запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи последващия полет след отпадането на извънредните обстоятелства. Ето защо тези възражения са неоснователни и по същество.

Съгласно чл. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. при закъснее повече от времето за излитане по разписание с два или повече часа при полети до 1 500 километра пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR.

По тези съображения съдът намира, че е осъществен състава на чл.79, ал.1, предл.2ро от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. за ангажиране отговорността на превозвача за закъснение на полет с повече от 2 часа за полети до 1 500 км., поради което искът подлежи на уважаване.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото се дължат разноски на ищеца в пълен размер, както следва: ДТ – 50 лв., адвокатско възнаграждение за исковото производство – 400 лв. и адвокатско възнаграждение за заповедното производство – 400 лв. или общо 850 лв./434,60 евро./

Адвокатските възнаграждения са определени в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 Наредба №1 МРАВ и не подлежат на намаляване. Неприложимо е цитираното решение на СЕС, доколкото съдът не счита, че се намира в изключителна хипотеза, налагаща слизане под минимума. Действително, материалният интерес по делото е сравнително нисък, но от друга страна правната му сложност е изключително висока, налага знания по специфична материя и познаване практиката на СЕС.

3

Не се дължат пътни разноски, не е доказано да са извършени. Също така страната е имала възможност да ангажира адвокат в съдебния район на съда, пред който ще води делото си.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..., с адрес и седалище на управление: гр.........., че в полза на М. О. Л., ЕГН:**********, с адрес: гр.

..........., съществува вземане за сумата от 250 евро /двеста и петдесет евро/, представляваща обезщетение на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. за допуснато закъснение с над 2 часа при изпълнението на редовен полет FB807, по разписание от 03.05.2024г., дестинация: летище София, Република България – летище Атина, Гърция, резервация № L9JV8X и билет № 390246492753701, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №73890/2024г. по описа на СРС, 57 състав.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..., с адрес и седалище на управление: гр........., да заплати на М. О. Л., ЕГН:**********, с адрес: гр. ..........., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер общо на 434,60 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи от решението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4