Решение № 127 от 14.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Д. Симидчиев

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Христина П. Николова в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОППловдив) като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300600974 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260044 от 18.02.2021 г. по НОХД № 4361/2020г., Районен съд-Пловдив, 5 н.с. е признал подсъдимия А. Х. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е наложил на основание чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. Наложени са и кумулативните наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от една година и пет месеца. Съдът се е произнесъл по чл.59, ал.4 от НК, както и по направените разноски по делото и вещественото доказателство.

Срещу присъдата е депозирана в законовия срок жалба от защитника на подсъдимия К.-адв.К., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.

1

Изложен е възгледът, че от доказателствата по делото не се установява с категоричност подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина съзнателно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Акцентира се върху извършения от първостепенния съд доказателствен анализ, при който според защитата необосновано е даден примат на дадените от полицейските служители показания, които единствено обосновавали обвинителната теза. Формулирана е претенцията въззивният съд да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

В хода на съдебните прения адв. К. изложи съображенията си, подкрепящи недоволството му от постановения съдебен акт на ПРС, предлагайки да се отдаде кредит на доверие единствено на изложеното от спътника на К., според който последният не е управлявал автомобила непосредствено преди да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Излага се тезата, че предвид служебното качество на свидетелите-полицейски служители, техните показания не следва да бъдат ценени от решаващия съд.

Подсъдимият К., редовно уведомен, не се явява и не е изразил самостоятелно писмено позицията си по делото, извън изложеното от неговия процесуален представител.

Прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е законосъобразна и обоснована, а в санкционната си част и справедлива, поради което предложи като правилна да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие, че искането на защитата се явява неоснователно. Не са налице каквито и да било основания за ревизиране на постановения от първостепенния съд съдебен акт.

Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия ред. Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите К.С., Т.Г., Б.Д., Е.Д.и Р.М., отчасти от изложеното в обясненията на подс.А.К. и свидетелите К.П., В.Б.и Х.К. в кредитираните от съда части, писмените доказателства: талон за изследване № 0048872 от 15.12.2019 г. (л.

2

16 от ДП), лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № 025343 от 15.12.2019 г.

(л. 17 от ДП), справка за нарушител/ водач от единната система на с-р "Пътна полиция" (л. 53 -54 от ДП), Справка за собственост на МПС от централна база КАТ (л. 29 от ДП), копие от СУМПС № *** (л. 18 от ДП0, копие от контролен талон № *** (л. 18 от ДП); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № 13/15.12.2019г. (л.

52 от ДП); характеристична справка, справка за съдимост; писма от директор Дирекция „Вътрешна сигурност“ и др. първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.. Х. К. е роден на 16.03.1999 г. в гр. П.. Живее в гр.С..

Той е българин, български гражданин е. Не е женен, не e осъждан, има средно образование, не работи, не е осъждан, има ЕГН **********.

Подсъдимият А.К. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено на 19.12.2017 г., с валидност до 19.12.2027 г. Същият, ведно с контролен талон № ***бил иззет с АУАН Серия АА № 148639/ 15.12.2019 г., издаден на инкриминарната дата.

Междувременно, въпреки краткия си „стаж“ като водач на МПС, вече бил санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП.

Вечерта на 14.12. срещу 15.12.2019 г., подсъдимят К., заедно със своите приятели – свид. К.П.и свид. В.Б.били в град С., където посетили заведение „Б.“. Около 02,00 – 02,30 часа на 15.12.2019 г. заведението затваряло, поради което тримата приятели решили да си тръгнат. Придвижвали се с лек автомобил, марка „Мерцедес“ с рег. № ****- собственост на С.И.Л..

Автомобилът се управлявал от подсъдимия К.. Първи до дома му бил оставен свид.Б., след което в автомобила останал подс. К. заедно със свид. П., като около 03,00 ч. на 15.12.2019 г. двамата пътували по ул. „К.П.В.“ в град С..

По същото време, свидетелите К.С.и Р.М.– полицейски служители към РУ Труд към ОД на МВР – Пловдив изпълнявали служебните си задължения в гр. С., като участвали в провеждаща се „СПО“ за опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и контрол на пътното движение.

Работната смяна на свидетелите започвала в 19:00 часа на 14.12.2019г. и приключвала в 07:00 часа на 15.12.2019 г.

Около 03,00 часа на 15.12.2019г., свидетелите С.и М.забелязали движещия се по ул. „К.П.В.“ в гр. С.лек автомобил „М.“, управляван от подс.К. и чрез подаването на светлинен и звуков сигнал спрели същия за 3 проверка пред № 11 на посочената улица.

В хода на извършваната проверка от полицейските служители била установена самоличността на водача на автомобила–а именно подсъдимия К., както и самоличността на пасажера–свид. П.. По време на проверката и проведения разговор, на полицейските служители им направило впечатление, че подсъдимият е със зачервени очи и силно разширени зеници. На въпроса на проверяващите дали е употребил алкохол К. отговорил, че е изпил една бира, поради което свид. М.се обърнал за съдействие към ръководителя на СПО – свид. Д., понеже преценил, че е необходимо водачът на автомобила да бъде тестван по надлежния ред. Във връзка с поисканото съдействие, на място се отзовали полицейските служители Б.Д., Е.Д., Т.Г.и И.П., които по това време също били ангажирани с провеждащата се „СПО“.

След като пристигналите полицаи били уведомени от своите колеги за случая, свид. Г., тествал с техническо средство „Дрегер Алкотест“ подсъдимия К. за употреба на алкохол, като не било отчетено наличието на алкохол в издишания въздух. На въпроса на свид. Д. дали е употребявал наркотици, подсъдимият отговорил, че преди седмица или десет дни е пушил трева, поради което бил тестван от свид. Г.с техническо средство Дрегер „DRUG Check 3000“ с фабричен № ARMM–0712, което отчело положителен резултат за тетрахидроканабинол /канабис/ и амфетамин.

Свид. Г.съставил на водача К. АУАН за констатираното управление на МПС след употреба на наркотични вещества, който му бил предявен и подсъдимият, след запознаване със съдържанието на документа, го подписал, като в графата „обяснения/ възражения“ отбелязал „нямам възражения“.

Съставен били също протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и бил издаден талон за изследване № 0048872/15.12.2019г., в който К. собственоръчно записал, че приема показанията на техническото средство. Екземпляр от талона бил връчен на подсъдимия, който бил съпроводен от свид. Д. и свид. Д.до УМБАЛ "Пловдив" АД, за да предостави кръвна проба за изследване.

На място, пред медицинския специалист –д-р Л.А.подс. К. посочил, че е съгласен с показанията на техническото средство, като заявил, че отказва да даде кръвна проба за изследване наличието на наркотични вещества. Този му отказ бил обективиран в Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № 025343 от 15.12.2019 г., като подсъдимият положил собственоръчно подпис за 4 посочените обстоятелства.

След това, подс. К. бил отведен в сградата на РУ Труд при ОД на МВРПловдив, където със заповед за задържане на лице бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.

Впоследствие в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН подс.К. депозирал възражения, в които отречал да е управлявал превозното средство.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно, поради което се споделя почти изцяло от този съдебен състав. Налага се минимална корекция в изложената от районния съд фактическа обстановка, която формално възпроизвежда тази, инкорпорирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, без районният съд да съобрази обема на доказателствата, приобщени по разписаните в НПК правила в хода на съдебното следствие. Така от страна на свидетелите Христо К., В.Б.и К.П., както и от А.К. се излага тезата, че от заведението тримата младежи били откарани от бащата на подсъдимия, който малко след като оставил свид.Б.до дома му, спрял автомобила и оставил сина си и другия му приятел сами в превозното средство за неопределено време. Доколкото по делото не са налице други доказателства, опровергаващи тази версия, относно събитията, предхождащи последвалото шофиране на А.К. и спирането му за проверка от полицейските служители, то при тази доказателствена база не следва да се приема, че той е шофирал и от заведението до дома на свид.Б.. Доказан е обаче фактът, че след оставянето на последния до дома му и оттеглянето на бащата К. с негов познат за неопределено време, именно синът А.К. е предприел шофиране на автомобила около 03,00 ч. на 15.12.2019 г. по ул.

„К.П.В.“ в град С., когато бил съзрян от полицейските служители и спрян за проврека. Тази минимална корекция не е съществена и не води до промяна на следващите се от фактите правни изводи, но за коректност следва да се отбележи от този състав.

С оглед наведените възражения от защитата на подсъдимия за недоказаност на предявеното на подс. К. обвинение и за проверка версията на последния за случилото се на инкриминираната дата, изнесена в обясненията му, настоящият състав също проведе съдебно следствие. В неговите рамки бяха депозирани допълнителни показания от свид.Д., като извличащото се от 5 тях не води до промяна в приетите от районния съд за установени релевантни факти, напротив, потвърждава същите и допринася за формирането на съдийското убеждение по изискуемия се в чл. 303 ал.2 от НПК начин.

При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване правата и на обвиняемия тогава К.. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за вмененото във вина на подс. К. деяние от обективна и субективна страна, а и възражения за годността на процесуалния документ в проведеното разпоредително заседание не са навеждани от подсъдимия и неговия защитник.

Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения, и служебно не се откриват такива пороци от категорията на абсолютните, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на закона. От изразеното по съществото на делото становище от защитника на подсъдимия може да се изведе единствено оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от събрания по делото доказателствен материал, което възражение не се споделя от въззивната инстанция.