Определение № 275 от 01.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 01.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600379 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 34, ал.2 от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от Окръжна прокуратура – Варна, с който се оспорва правилността на протоколно определение № 1274 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 19.11.2025г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения М. М. М. с ЕГН **********, е било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с определение по ЧНД № 152/2025г. на Окръжен съд - Варна общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца. Бил установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието от пет месеца и двадесет и пет дни, считано от изтичане на срока на обжалване на атакуваното определение. По отношение на л. св. М. била постановена и пробационна мярка по чл. 42а, ал.

2, т. 2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от пет месеца и седемнадесет дни.

В частния протест се излагат съображения за липса на достатъчно доказателства за поправянето на М.. Акцентира се върху оценката на риска от рецидив в размер от 56 точки, стойност в границите на средното ниво, и установената средна обща оценка на криминогенните потребности. Изтъква се, че периодът от време, през който л. св. М. е осъществявал трудова дейност бил съвсем кратък. Твърде кратък бил и периодът, през който същият се е намирал в място за лишаване от свобода и не можело да се направят изводи за неговото поправяне въз основа на поведението му през така краткия времеви диапазон. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на М. М..

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

1

Частният протест се явява процесуално допустим, доколкото е подаден в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледан по същество обаче протестът се преценява като неоснователен поради следните съображения:

С протоколно определение № 1274/19.11.2025г. на Окръжен съд – Варна е уважена молбата на л. св. М. за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 5 месеца и 25 дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, М. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна преценил, че е налице и втората предпоставка, предвидена в чл. 70 от НК, като подробно изложил аргументи досежно поправката на М..

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 29.05.2025г. била отчетена като средна стойност от 68 т. Към датата на последната оценка на риска от рецидив е отчетена средна стойност на риска от 56 т. Макар и рискът от рецидив да е отново в рамките на средната стойност, е налице осезаемо понижение спрямо първоначалната оценка. В тази връзка възражението на държавното обвинение, че липсва поправяне, тъй като оценката на риска продължава да бъде в границите на средното ниво, се явява неоснователно.

В изготвените становища от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр.

Варна, от инспектор И.Г. от ИСДВР в ЗО „Разделна“, от гл. инспектор Г.Н. от НС СДВР при Затвора – гр. Варна и от гл. инспектор М.Д. – началник сектор ЗО „Разделна“, било отчетено позитивно развитие в следните дефицитни зони – отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. М. бил повишил своята социална компетентност, зрялост и лична отговорност.

Стабилното му представяне било показател за реална готовност за ресоциализация, съзната потребност от промяна и желание да води законосъобразен живот след освобождаването си.

Л. св. М. е осъществявал трудова дейност на длъжност „чистач администрация“, където работи и към настоящия момент. Отношението му към труда било старателно и мотивирано, като редовно изпълнявал поставените му задължения. Настоящата инстанция намира, че краткия период на работа се дължи на факта, че лицето от скоро било настанено в затворническото общежитие, а не на липса на желание за труд. С оглед на изложеното и възражението на Окръжна прокуратура – Варна в тази насока се явява неоснователно.

2

М. не бил наказван, а бил награждаван със Заповед № 626/08.10.2025г. на началника на ЗО „Разделна“. Участвал в специализирани програми за индивидуална и групова работа, като успешно завършил специализирана групова работа „Шофирали след употреба на алкохол“, а към момента активно участвал в провеждането на специализирана групова работа на тема „Управление на гнева“.

Като краен извод в становищата било заключено, че са налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо М. с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Изготвената и представена на 03.11.2025г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. сочи за самокритичност към извършеното и обща средна оценка на криминогенните потребности.

От текущия доклад, изготвен от инспектор И.Г. от ИСДВР в ЗО „Разделна“, също става ясно, че М. постигнал стабилни и положителни резултати в своето развитие, като нагласите му били насочени към изграждане на нов начин на живот след освобождаването, основан на законосъобразност и социална адаптация. Установено е, че са налице достатъчно доказателства за позитивна личностна промяна, които подкрепят положителното становище за условно предсрочно освобождаване.

Твърденията на държавното обвинение, че М. не бил имал възможност да се поправи поради краткия му престой в пенитенциарното заведение, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав, доколкото всички събрани доказателства сочат на обратното.

Варненският апелативен съд счита, че гореизложеното, както и констатациите, съдържащи се в становищата, текущия доклад и оценката, категорично свидетелстват в насока извод за поправяне на осъденито лице, изискуем по смисъла на чл.70 ал.1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

Видно от писмо на Началника на ОЗ Варна от 01.12.2025г. остатъка от наложеното на л.св.М. М. „Лишаване от свобода” към 01.12.2025г. възлиза на 5 (пет) месеца и 13 (тринадесет) дни. В рамките на същия изпитателния срок, въззивната инстанция също намира, че корекционното наблюдение следва да бъде продължено по отношение на ос.л.М., чрез налагане на пробационна мярка по см. на чл.42а ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител, така както постановил и първоинстанционния съд.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частния протест за неоснователен, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, което следва да бъде изменено единствено по отношение на изпитателния срок, поради което и

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 1274 от 19.11.2025г. по ЧНД 1683/2025г. по описа на ОС-Варна, като УСТАНОВЯВА изпитателен срок по отношение на л.св. М. М. М. с ЕГН ********** от ПЕТ МЕСЕЦА И ТРИНАДЕСЕТ ДНИ.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 01.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600379 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 34, ал.2 от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от Окръжна прокуратура – Варна, с който се оспорва правилността на протоколно определение № 1274 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 19.11.2025г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения М. М. М. с ЕГН **********, е било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с определение по ЧНД № 152/2025г. на Окръжен съд - Варна общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца. Бил установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието от пет месеца и двадесет и пет дни, считано от изтичане на срока на обжалване на атакуваното определение. По отношение на л. св. М. била постановена и пробационна мярка по чл. 42а, ал.

2, т. 2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от пет месеца и седемнадесет дни.

В частния протест се излагат съображения за липса на достатъчно доказателства за поправянето на М.. Акцентира се върху оценката на риска от рецидив в размер от 56 точки, стойност в границите на средното ниво, и установената средна обща оценка на криминогенните потребности. Изтъква се, че периодът от време, през който л. св. М. е осъществявал трудова дейност бил съвсем кратък. Твърде кратък бил и периодът, през който същият се е намирал в място за лишаване от свобода и не можело да се направят изводи за неговото поправяне въз основа на поведението му през така краткия времеви диапазон. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на М. М..

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

1

Частният протест се явява процесуално допустим, доколкото е подаден в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледан по същество обаче протестът се преценява като неоснователен поради следните съображения:

С протоколно определение № 1274/19.11.2025г. на Окръжен съд – Варна е уважена молбата на л. св. М. за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 5 месеца и 25 дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, М. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна преценил, че е налице и втората предпоставка, предвидена в чл. 70 от НК, като подробно изложил аргументи досежно поправката на М..

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 29.05.2025г. била отчетена като средна стойност от 68 т. Към датата на последната оценка на риска от рецидив е отчетена средна стойност на риска от 56 т. Макар и рискът от рецидив да е отново в рамките на средната стойност, е налице осезаемо понижение спрямо първоначалната оценка. В тази връзка възражението на държавното обвинение, че липсва поправяне, тъй като оценката на риска продължава да бъде в границите на средното ниво, се явява неоснователно.

В изготвените становища от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр.

Варна, от инспектор И.Г. от ИСДВР в ЗО „Разделна“, от гл. инспектор Г.Н. от НС СДВР при Затвора – гр. Варна и от гл. инспектор М.Д. – началник сектор ЗО „Разделна“, било отчетено позитивно развитие в следните дефицитни зони – отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. М. бил повишил своята социална компетентност, зрялост и лична отговорност.