Решение № 3356 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3356 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20211110164104 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „...“ ЕАД против С. Д.

Т., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи в на „...” ЕАД сумата в размер на 1696,24 лева, от които 1375,23 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 04.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 235,41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 7.04.2017 г., както и суми за дялово разпределение: 69,96 лева - главница за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 04.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, и 15,64 лева - лихва за периода от 15.09.2014 г. до 07.04.2017 г. – суми за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28108/2017 г. по описа на Софийски районен съд,148 състав. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот - гр. .... за процесния период. Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „...” ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.

2, сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за 1 дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва качеството си потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Оспорва основанието за дължимост на сумите, както и размера в погасителна давност, не оспорва претендирания размер, който не включва давността. Твърди, че не е доказано изпадането в забава от страна на ответницата. Оспорва и дължимостта на сумите за дялово разпределение.

Прави се искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

С молба от 02.10.2023 г. (на лист 62) ответницата моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била топлоснабдена, както и че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия, чиято стойност се равнява на посочената от ищеца сума.

Съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ .... (на лист 178-179 по делото) на 21.05.1981 С. Д. ... е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в гр. .....

Видно от удостоверение, изх. № ..../23.10.2012 г., издадено от „....“ ЕООД (на лист 176 по делото) стар адрес – ж.к. „..... е идентичен с настоящ адрес: ж.к. „.....

Видно от данъчна декларация за притежаване на недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ (на лист 145-156), на 19.03.1998 г. С. Д. Т. е декларирала като собствен апартамент, находящ се в 2 гр. .....

Видно от списък на етажните собственици в сграда на адрес: гр. .... (на лист 15), приложен към Протокол за проведено общо събрание на етажните собственици на 09.09.2002 г., като собственик на апартамент № 2 е вписана С.

Д. Т..

Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. (на лист 66) потребената в имота топлинна енергия е на стойност 568,90 лева.

Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. (на лист 67) потребената в имота топлинна енергия е на стойност 442,63 лева.

Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. (на лист 68) потребената в имота топлинна енергия е на стойност 363,73 лева.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист 139-141), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, при извършена проверка в счетоводството на ищеца няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на 1375,23 лева, а за услугата „дялово разпределение“ – 69,96 лева. Законната лихва, изчислена за периода 01.08.2013 г. – 07.04.2017 г. върху главницата за топлинна енергия възлиза на 235,41 лева, а върху цената на услугата дялово разпределение – 15,64 лева.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цената на доставена топлинна енергия:

По този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В конкретния случай, при съвкупната преценка на представените по делото доказателства – Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ .... (на лист 178-179 по делото) от 21.05.1981 г., Данъчна декларация за притежаване на недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ (на лист 145-156), на 19.03.1998 г. и списък на етажните собственици (л.15) съдът приема за безспорно установено, че 4 ответницата С. Д. Т. е собственик на процесния недвижим имот с адрес: гр.

...., ....

Между страните е безспорно, че за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била топлоснабдена, както и че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия на стойност 1375,23 лева. Тези обстоятелства се потвърждават и от индивидуалните справки за използвана топлинна енергия за периода.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.

Срокът на погасителната давност за задълженията в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.05.2017 г. За процесния период са приложими общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, в сила от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно 5 чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От гореизложеното, се обуславя извод, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 04.05.2014 г., а непогасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. Поради това, погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.03.2014 г.

Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. (л.66) реално потребената топлинна енергия за периода е на стойност 568,90 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че погасената по давност част от вземането е в размер на 521,49 лева, получена като сумата от 568,90 лева бъде разделена на 12, колкото са месеците в периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и получената сума от 47,4083 бъде умножена по 11, колкото е броят на месеците в периода 01.05.2013 г. – 30.03.2014 г., а вземането за м.04.2014 г. е в размер на 47,41 лева. За периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. стойността на потребената топлинна енергия е 442,63 лева (лист 67), а за 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. – 363,73 лева, или общият размер на непогасената по давност част от вземането възлиза на сумата от 853,77 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 853,77 лева, а за разликата над 853,77 лева до пълния предявен размер от 1375,23 лева искът следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 853,77 лева се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2017 г. до окончателното плащане.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цената на услугата „дялово разпределение“:

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия от 2016 г., като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово 6 разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.