Определение № 2433 от 30.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2433 гр. София, 27.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка И.а

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502005 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, изходяща от въззивника-ответник по делото – „ЗК Лев Инс“ АД, чрез пълномощника, с искане за изменение на решение № 816 от 09.07.2024г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че съдът следва да съобрази постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Ответниците по молбата, чрез пълномощника си, са подали отговор, с който молят искането да бъде оставено без уважение.

Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав, като съобрази практиката на ВКС по приложение на постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приема, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали 1 или бъдещи последици. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, на основание чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗАдв, съдът не може да определи следващото се на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал.1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл.

36, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован.

С оглед гореизложеното при определяне на възнаграждението на адвокат Д., предоставил в настоящия случай безплатна правна помощ на въззивниците - ищци, следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката със сключване на договора за предоставяне на правна помощ, да се отчете и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай предметът на делото е пряк иск на пострадали лица към застрахователя по застраховка

„Гражданската отговорност на автомобилистите“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, при възражение на ответника за съпричиняване, релевирани възражения за приложението на чл. 52 ЗЗД, както и че става въпрос за трима ищци, по исковете на които защитата предполага излагането на различни факти и съображения за претърпените от тримата неимуществени вреди. Предвид горното и с оглед спорния материален интерес при осъществената защита и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме, че в настоящия случай адвокатското възнаграждение в общ размер на 6543.75лв. е справедливо и обосновано. С оглед горното молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, САС, ГО, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3