Решение № 140 от 08.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Стара Загора, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20245530203682 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 674 от 21.08.2024 год., издадено от зам. кмет на Община - Стара Загора, с което М. Г. Д. от град Стара Загора на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба за обществения ред на Община Стара Загора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В депозираната жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник И.Л.К., която поддържа подадената жалба и наведените в нея съображения. В депозирана писмена защита излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Въззиваемата страна заместник кмет на Община Стара Загора, чрез юрк.

К. Пенева, моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Претендира разноски. В депозирано писмено становище излага съображения за основателност и законосъобразност на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 674 от 21.08.2024 г. на Радостин Радославов Т. – заместник-кмет на гр. Стара Загора на нарушителя 1

М. Г. Д. на основание чл. 29, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на Община Стара Загора е наложена глоба в размер на 200 лева за това, че на 24.07.2024г. около 11:50ч. в гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“, ул. „Копринка“ № 6, лицето М. Г. Д. поврежда (премахва) с нож ограждение (засенчваща мрежа), поставена от вътрешната страна на детска ясла № 13. Същото заграждение е поставено на общински имот от южната страна на детската ясла.

Наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 16, ал. 2 от Наредбата за обществения ред на Община Стара Загора.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 33180 от 24.07.2024 г., съставен от инспектор при Община Стара Загора.

При съставянето на АУАН е изготвен снимков материал, който е приложен към административнонаказателната преписка.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени заповед № 10-00-1554 от 07.12.2023 г., заповед № 10-002268 от 14.11.2023 г., и двете на Кмета на Община Стара Загора.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие са разпитани: Д. Т. Т. /актосъставител/, Ц. С. М. /свидетел по акта/, З. К. Н. /свидетел по акта/, С.И.Г. /директор на ДЯ *****/ и Р.Т. Д.а /съпруга на жалбоподателя/.

От показанията на Д. Т. се установява, че е съставил АУАН по подаден сигнал от директора на *****. На място констатирал, че докато служителки на детската ясла поставяли мрежата жалбоподателя я режел с нож.

Актосъставителят се легитимирал. Поискал личната карта на лицето, което режело мрежата и след предоставянето й съставил акт в присъствието на жалбоподателя и свидетелката М., като му прочел АУАН. Свидетелства, че е имало възражения, но в последствие жалбоподателят се съгласил да му бъде съставен акт. Не си спомнял кой точно е направил приложената по преписката снимка. Посочва, че жалбоподателя нямал право да реже мрежата, тъй като била поставена от страна на ****. Не можел да каже точно дали е била повредена мрежата на места. Били срязани мишите опашки, които държали мрежата.

От показанията на Ц. М. се установява, че по сигнал на директора на **** на 24.07.2024г., около обяд бил съставен АУАН. Сигналът бил относно поставяне на преградна мрежа и тъй като е имало проблеми преди, за да не възниквали конфликти ги извикали на място. Когато отишли там се поставяла засенчваща мрежа от южната страна, която граничела с имота на жалбоподателя Д.. Видели как той повреждал засенчващата мрежа и бил съставен акт. Не може да си спомни кой направил снимките – можело да е тя или актосъставителят. Жалбоподателят премахвал с нож мрежата, но нямала спомен какво е режел от мрежата.

От показанията на З. Н. се установява, че на 24.07.2024г. решили да закачат засенчващата мрежа на оградата между детската ясла и двора на 2 жалбоподателя. Може би около 2м закачили с миши опашки и жалбоподателят започнал след тях да реже мишите опашки от мрежата и мрежата започнала да пада. В този момент дошли инспекторите от Община Стара Загора по сигнал.

Свидетелката присъствала при съставянето на акта и не е чула жалбоподателят да е имал възражения при съставянето му. Понеже няколко пъти правили опити да слагат мрежата, но жалбоподателят режел и я събарял, подали сигнал и потърсили съдействие от Общината. Поставяли мрежите да предпазят децата от яслата, тъй като жалбоподателя постоянно извършвал строителни дейности и всичко му пречело - музика и децата.

От показанията на С.Г. се установява, че на 24.07.2024г. подала сигнал да дойдат от инспектората, тъй като през цялото лято се опитвали да сложат мрежа и е имало много конфликти. От 2023г. била закупена мрежата и правили опити да я сложат, но жалбоподателят режел мишите опашки. Тя присъствала при съставянето на акта, но не можела да си спомни дали жалбоподателят е имал възражения. Започвайки да закачат мрежата, жалбоподателя започвал да реже мишите опашки, а не мрежата, но така мрежата, вследствие на срязването на мишите опашки се повреждала. Около 10 миши опашки били срязани. Счита, че нямало нужда от съгласието на жалбоподателя за поставянето на мрежата. Той извършвал строителни дейности в неговия имот - рязане с ракета, които се случвали когато децата спели или били на двора, затова искали да поставят мрежа.

От показанията на Рада Д.а е видно, че в конкретния случай през лятото на 2024г. действително съпругът й отрязал опашките от оградата, която разделяла техния двор с двора на яслата. Отново след това от яслата сложили нови опашки. Тя присъствала при съставянето на акта. Имали психически тормоз от яслата, тъй като имало висока музика. Паното е било здраво, само били махнати опашките и повреда по самата засенчваща мрежа нямало.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

Видно от текста на чл. 16, ал. 2 на Наредба за обществения ред в Община Стара Загора, се забранява повреждането на ограждения на общински имоти. По своята същност вмененото на жалбоподателя административно нарушение е от категорията на резултатните деяния. За съставомерността на деянието от обективна страна се изисква наличието на конкретни вредоносни последици, които да са в пряка причинна връзка с действието на нарушителя.

В чл. 33, ал. 1 от Наредбата е посочено, че ако при извършване на административно нарушение са причинени вреди на общинска собственост, при издаване на наказателното постановление, кметът на общината се произнася и за обезщетението на причинените от нарушението вреди.

Посочено е че този размер на обезщетението за вреди се определя с помощта на лицензиран оценител. Наличието на подобен реквизит в наказателното постановление е задължително и с оглед указаното от законодателя относно 3 неговото съдържание. Съгласно императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 12 ЗАНН в наказателното постановление следва да се посочи размера на обезщетението и на кого следва да се плати. В настоящия случай това изискване на закона и на подзаконовия нормативен акт не е спазено. Нещо повече - липсата на конкретика относно точния размер на причинените вреди, респективно по какъв начин са определени, води и до непълнота на административнонаказателното обвинение, защото както вече бе отбелязано не може да се направи извод за наличие на всички признаци от обективната страна на деянието. От тук се нарушава и правото на защита на наказаното лице да разбере в пълнота вмененото му обвинение и да организира защитата си.

На следващо място съдът следва да отбележи, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН регламентира правото на нарушителя в седмодневен срок от подписването на акта да направи писмени възражения по него. С възраженията по ал. 1 нарушителят може да посочи писмени или веществени доказателства, които трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В същото време разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН задължава наказващия орган, преди да се произнесе по преписката, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН. Наказващият орган обаче въобще не е разгледал и обсъдил в обжалваното наказателно постановление постъпилото възражение. По този начин е ограничил правото на защита на жалбоподателя, като го лишил от възможността да упражни правото си по чл.

44, ал. 1 ЗАНН и е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото административнонаказателното производство е било лишено от пълнота и обективност. Константната съдебна практика приема, че съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Посоченият от съда пропуск попада в категорията на описаните съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика, която предвижда задължение за административнонаказващия орган, във всички случаи, когато обсъжда събраните доказателства и възраженията на нарушителя, да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството, т.е. съдебната практика приема, че задължението да бъдат обсъдени направените възражения е абсолютно и неизпълнението му води до незаконосъобразност на административнонаказателното производство.

4

На следващо място, съдът намира, че административното нарушение не е доказано по безспорен начин от административнонаказващия орган. По делото не се представиха преки доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. При посещение на място по извършената проверка, служителите към общинска администрация са установили единствено премахване на кабелните превръзки захващащи засенчваща мрежа към оградата, но в съставеният АУАН са посочили, че извършеното нарушение от жалбоподателя е повреждане на ограждение, поставено на общински имот. Такива доказателства не са представени и не се твърдят да са установени при извършената проверка.

Административнонаказващия орган от своя страна е възприел изложеното в АУАН, като напълно е пренебрегнал правомощията си по чл. 52, ал.4 ЗАНН и е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя само и единствено на база предположението, че последният е извършил вмененото му нарушение. Нито административното обвинение, нито правораздаването не могат да почиват на предположения. Очевидно така направеното описание на нарушението е непълно, доколкото не покрива всички съставомерни от обективна страна елементи на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл. 16, ал. 2 от Наредбата. Посочено е единствено, че ограждението е поставено на общински имот, от вътрешната страна на детска ясла № 13, но с оглед наведените твърдения от жалбоподателя и събраните по делото свидетелски показания не се установи жалбоподателят към момента на нарушението да се е намирал в двора на детска ясла № 13, от вътрешната страна на ограда, нито чия собственост е самата ограда на която се поставя ограждение.