Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 426 от 19.12.2025, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 25/2025
Вид
Решение № 426
Подписан
19.12.2025
В сила
04.02.2026
Състав
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КЮРКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • Чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. гр.Велинград, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20255210100025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от П.П.- изпълнителен директор и М.Ц. председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Д. М. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, п.к. 1632, обл. София, общ.

***********, искове с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 2 047,69 лева, от които 1767,39 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 02.05.2024г. до изплащане на вземането, 221,93 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 10.04.2024г., както и суми за дялово разпределение 48,13 лева главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 02.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,24 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 488 от 12.07.2024 г., по гр. д. № 867, по описа на Велинградския районен съд за 2024 г..

Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД излага, че на 02.05.2024 г. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, като в срока по чл. 414 ГПК последният е депозирал възражение, поради което в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия иск. Твърди се, че ответникът в качеството си на собственик на 1 процесния топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, който не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Поддържа се, че ответникът, е използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през процесния периода и към настоящия момент не е погасила задължението си.

Излага се, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Сочи се, че сградата- етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис" ЕООД, като за имота й са издадени изравнителни сметки отчитащи действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Излага се, че за ищеца е налице правен интерес от привличане на трето лице- помагач- “Техем сървисис" ЕООД, тъй като при евентуално отхвърляне на предявения иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение ищецът може да заведе регресен иск на основание чл. 42, т. 2 ОУ във вр. с чл. 146, ал.1 ЗЕ, в този смисъл се прави искане с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъдат уважени предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който излага, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 129 от ГПК. По основателността на иска твърди, че обективно съединените искове са изцяло неоснователни и недоказани. Сочи, че между страните няма сключен договор за доставка и продажба на топлинна енергия за процесния имот, поради което не е налице валидно облигационно правоотношение между ответника и „Топлофикация София“ ЕАД. Излага, че доколкото в конкретния случай, между ищцовото дружество и ответникът няма сключен договор за продажба на топлинна енергия, на осн. чл. 149 от Закона за енергетиката, то общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД не пораждат действие спрямо ответника по делото и ищцовото дружество не може да основава исковата си претенция на издадени от него общи условия за продажба на топлинна енергия. Твърди, че установяването обстоятелството за наличието на сключен между страните договор е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергия е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, 2 доколкото ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Сочи, че купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока или услуга, а приложените към исковата молба писмени доказателства не удостоверяват твърдените от ищеца факти, че между страните по делото е възникнала твърдяната в исковата молба облигационно-правна връзка. Твърди и, че не се установява твърдяното от ищцовото дружество ползване от страна на ответника на топлинна енергия през процесния период. Оспорва вярността на представените към исковата молба извлечение от сметки, като твърди, че същите не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като представляват частен документ, изготвен от страна по делото, удостоверяващи изгодни за нея обстоятелства.

Излага, че претендираната сума е недължима и съгласно чл. 13 на Директива 2006/32/EO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО изискваща сметките да се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление, като информацията следва да е представена по ясен и разбираем начин. На осн. чл.

111, б. „в" от ЗЗД прави възражение за изтекла кратка погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания, а при условията на евентуалност на осн. Чл. 110 ЗЗД прави възражение за изтекла обща погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания.

Оспорва изцяло и всички обстоятелства изложени в исковата молба.

С Определение № 772/09.10.2025 г. по настоящото дело, съдът конституирал “Техем сървисис" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, като помагач на страната на ищеца.

С молба с вх. № 7311/28.10.2025 г. Д. К. чрез пълномощника си адв.

П., заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава изцяло предявените искове срещу нея. Не желае назначаването на съдебно-техническа или съдебно-икономическа експертиза. Моли да не се присъждат разноски и съдът да постанови решение съобразно направеното признание.

Районен съд Велинград, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът лично е заявила, че признава иска. С протоколно определение от 03.12.2025 г., съдът е постановил, че ще се произнесе с решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявените от ищеца 3 претенции за изцяло основателни и същите следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съдът, счита, че в настоящия случай, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да намери приложение. Това е така, тъй като признанието на иска е направено от ответната страна едва преди второто открито съдебно заседание. Ето защо съдът намира, че с поведението си последният е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест следва да бъдат възложени, сторените от ищеца разноски в размер на 431,94 лв..

Така мотивиран, Районен съд Велинград

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. М. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, п.к. 1632, обл. София, общ. ***********, ДЪЛЖИ на "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от П.П.изпълнителен директор и М.Ц. председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата от 2 047,69 лева, от които 1767,39 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 02.05.2024г. до изплащане на вземането, 221,93 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 10.04.2024г., както и суми за дялово разпределение 48,13 лева главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 02.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,24 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 488 от 12.07.2024 г., по гр. д. № 867, по описа на Велинградския районен съд за 2024 г..

ОСЪЖДА Д. М. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, п.к. 1632, обл. София, общ. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от П.П.- изпълнителен директор и М.Ц. председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 431,94 -разноски за исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на страната на ищеца - "Топлофикация София" ЕАД - "Техем Сървисис" ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4

5