Решение № 497 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100501219 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №17387 от 25.10.2023г., постановено по гр.дело №60526/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 169-ти състав, са отхвърлени предявените от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, срещу Д. Е. Б., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3120.55 лв., стойност на ВиК услуги за периода 19.12.2013г. - 28.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава върху нея в размер на 1077.23 лв. за периода 19.01.2014г. до 28.04.2022г., както и е осъдена "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, да заплати на адв.В.Ф.С. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 720 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Ч., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение на СРС, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че по делото не е 1 установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги до процесния недвижим имот за исковия период, респективно при доказателствена тежест за ищеца по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги. Поддържа още, че неправилно първостепенният съд е приел, че представената по делото справка от имотния регистър при Служба по вписванията не представлява годно доказателство, от което би могло да се обоснове извода, че ответникът е собственик на процесния имот и оттук че притежава качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни до имота му. Твърди се, че в хода на съдебното производство ответникът не е оспорил верността на обстоятелствата, вписани в представената по делото справка от имотния регистър при Служба по вписванията, поради което следва да се приеме, че същата представлява годно доказателство, установяващо принадлежността на правото на собственост на ответника върху процесния имот, съответно се налага извода, че същият притежава качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни до имота му. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и постанови друго, с което да уважи предявените установителни искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че размера им надхвърля минималния размер, посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна - Д. Е. Б., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Б., която в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона и събраните по делото доказателства, в който смисъл са изложени подробни аргументи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС.

Процесуалният представител адв.К. Б. претендира за въззивната инстанция присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., което да се изчисли поотделно за всеки от исковете, предмет на обжалване. Представя се списък по чл.80 ГПК.

С определение №43234 от 01.12.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение №17387 от 25.10.2023г., постановено по гр.дело №60526/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 169-ти състав, в частта за разноските, като е осъдена "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, да заплати на адв.М.Л.Л. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 371 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Постъпила е частна жалба от ищеца - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Ч., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва определение №43234 от 01.12.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е допълнено решение №17387 от 25.10.2023г., постановено по гр.дело №60526/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 169-ти състав, в частта за разноските. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на 2 материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство следва да се определи по правилата за материален интерес в чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поддържа се, че в случая се касае за подаване на възражение по чл.414 ГПК по утвърден образец, което е бланкетно и по аналогия следва да се приложи нормата на чл.6, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от изложеното се излага още, че първостепенният съд при опреД.е на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство следва да съобрази и с Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г., което в случая не е приложено, което води до незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение, алтернативно да го измени като определи размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство по реда на чл.6, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по частната жалба - адв.М.Л.Л., процесуален представител на Д. Е.

Б., е депозирал писмен отговор, в който е взел становище за неоснователност на подадената частна жалба. Наведени са доводи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и съобразено със съдебната практика. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

Предявени са от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, срещу Д. Е. Б., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед петитума на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №46529/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 169-ти състав, въззивникът - ищец "СОФИЙСКА ВОДА" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 29.08.2022г. и е постановена на 12.09.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Д. Е. Б., с ЕГН **********, за сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК е подадено от длъжника - Д. Е.

3

Б., възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество постановеното решение на СРС е частично неправилно.

За да отхвърли предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи твърдяното от ищеца наличие на съществувало облигационно отношение, по силата на което ответникът да е имал качеството потребител на ВиК услуги, а дружеството-ищец да е доставяло такива на ответника през процесния период. Така формираните от първостепенния съд изводи не кореспондират на събраните по делото доказателства, обосновани са при неправилно прилагане на закона и като такива са незаконосъобразни. Изложените във въззивната жалба доводи са основателни поради следните съображения:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която ч.гр.дело №46529/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 169-ти състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Основателността на иска е обусловена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи юридически факти: съществуването на договорни отношения между страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените на ответника услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза именно на спорната сума.