Решение № 2658 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2658 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100502560 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20112505 от 09.01.2024 г. по гр.д. № 61760/2018 г.

Софийски районен съд, 64 състав: Осъдил „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Н. Й. Г., ЕГН **********, на основание чл. 82 ЗЗД сумата от 300 лева - обезщетение за неимуществени вреди (силен стрес, нерви, отрицателни емоции, гняв и чувство за безсилие и безпомощност, тормоз) от неизпълнение на задължения за правилно отчитане, разпределение и фактуриране на задълженията за изразходвана топлинна енергия спрямо имот на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, с аб. № 215091, за периода м. 07.2011 г. – м. 04.2013 г. и периода м. 07.2013 г. – м.

04.2015 г. вкл., които фактурирани задължения не отговарят на стойността на реално доставеното количество топлинна енергия в имота, ведно със законната лихва от предявяване на иска (08.08.2017 г.) до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2 000 лв. и за м. 05.2013 г., м. 06.2013 г. и м. 05.2015 г. – 08.08.2017 г.; Отхвърлил иска по чл. 82 ЗЗД, предявен от Н. Й. Г., ЕГН **********, срещу „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, да плати солидарно заедно с „ТОПЛОФИКАЦИЯ 1

СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди (силен стрес, нерви, отрицателни емоции, гняв и чувство за безсилие и безпомощност, тормоз) от неизпълнение на задължения за правилно отчитане, разпределение и фактуриране на задълженията за изразходвана топлинна енергия спрямо имот на адрес: гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. ****, с аб. № 215091, за периода м. 05.2011 г. – 08.08.2017 г., които фактурирани задължения не отговарят на стойността на реално доставеното количество топлинна енергия в имота, ведно със законната лихва от предявяване на иска (08.08.2017г.) до окончателното плащане.

Срещу решението са подадени въззивни жалби:

1. Въззивна жалба вх. № 25003778/08.02.2024 г. на ищцата Н. Й. Г. срещу решението в отхвърлителните му части, с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност.

2. Въззивна жалба вх. № 25001753/23.01.2024 г. на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу същото решение в частта, с която предявеният срещу него иск е уважен (уточнение на жалбата с молба от 11.04.2024 г.). И в тази жалба са наведени оплаквания за недопустимост на решението - като постановено в нарушение на чл. 6 ГПК, евентуално - за неправилност.

С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство „НЕЛБО“ АД взема становище за неоснователност на жалбата на ищцата и за основателност на жалбата на другия ответник.

С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всеки от въззивниците оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на 2 материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо като постановено по нередовна искова молба.

Гр.д. № 61760/2018 г. на Софийски районен съд, 64 състав е образувано по отделени по реда на чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК от гр.д. № 70961/2016 г. на Софийски районен съд, 64 състав насрещни искове, предявени на 08.08.2017 г. от Н. Й. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ АД, заявени като „установително-осъдителни искове на основание чл. 49 от ГПК за установяване на незаконни отчетнически действия и бездействия на ответника и трето лице по отчитането, разпределение и фактуриране на топлинна енергия в бл. 812 в ж.к. „Люлин“-8“, с който „иск“ насрещната ищца щяла да установи, че не тя е длъжник на насрещните ответници, а те са й длъжници за надписани и платени от нея сметки и фактури.

След дадени указания, с молба от 28.09.2017 г. ищцата уточнила, че ответниците солидарно с действия и бездействия по извършване на място на проверка на отоплителните тела и измервателните уреди за отчитане доставката на топлинна енергия и топла вода в жилищата в бл. 812 в ж.к.

„Люлин“-8 и чрез въвеждане на невярна информация в база данни, с която работят, я увредили, като й нанесли материални и морални вреди.

Незаконните действия и бездействия били извършени от служители на двамата ответника, на които те са възложили извършването на „тези действия и бездействия“. Твърди настъпили вреди от действията и бездействията на служители на „Нелбо“ АД, начислявали нереално количество топлинна енергия (за отопление и за БГВ) в сметките за дяловото разпределение и фактурите за периода от м. 05.2011 г. до 08.08.2017 г., като ги коригирали и приспадали по тяхно усмотрение, без да има реални данни за точно доставено количество топлинна енергия; Съставяни били талони за отчет на уреди за дялово разпределение и водомери за топла вода с невярно съдържание и подписи, неположени от ищцата и били въвеждани в компютри на дружеството и фактурите на „Топлофикация София“ ЕАД; Водела й се доставена топла вода 230 куб. м по водомер с номер, който не се намирал в жилището на ищцата; От ответниците били извършвани без нейно съгласие преизчисляване на суми по нереални доставки с цел да прикрият незаконните 3 си действия и бездействия спрямо ищцата като потребител. Твърди, че в резултат на тези действия и бездействия на служители на ответниците претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в дългогодишен емоционален дискомфорт, стрес, негативни емоции, гняв, чувство на безсилие и безпомощност, тормоз от неоснователните претенции да заплати неконсумирано и недоставено й количество топлинна енергия и вода за периода от 05.2011 г. до подаване на исковата молба. Искала е от съда да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

При тези фактически твърдения с доклада по делото районният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, а с атакуваното решение – че исковете имат правното си основание в чл. 82 ЗЗД.

След дадени от въззивния съд указания, с молба от 29.05.2024 г. ищцата уточнява исковата молба като твърди, че претърпяла неимуществените вреди в резултат „виновни незаконни увреждащи действия и бездействия от неизпълнение и/или неточно изпълнение на договорни задължения на ответниците“. Същевременно твърди, че има договорни отношения с „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, но няма такива с „НЕЛБО“ АД, което дружество извършвало чрез служителите си неправилно, увреждащо чрез незаконни действия и бездействия деликтно отчитане и разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост. Многократно подавала жалби до „Топлофикация София“ ЕАД за двойно завишените количества топлинна енергия, които не били реално доставени, а били в неправилно извършваните или неизвършвани отчети на уреди за измерване (вкл. на несъществуващи уреди и отоплителни тела), но „Топлофикация София“ поради незаконни действия и бездействия на нейни служители, въпреки договорните си правоотношения с топлинния счетоводител „Нелбо“ АД, увреждащо не упражнила правата си по договора за топлинно счетоводство и не извършила корекция на неправилно отчитаните и начислявани недоставени количества топлинна енергия, с които увреждащи незаконни действия и бездействия нанесла на ищцата „солидарно вреди по силата на закона – общия ред по ЗЗД“, като неимуществените вреди били от солидарни увреждащи действия и бездействия на служителите на двамата ответници, които солидарно незаконно действали и бездействали спрямо ищцата.

Отговорността на ответниците била солидарна поради смесения фактически 4 състав, защото били налице вреди от неизпълнение на договор и/или неточно изпълнение на договор от „Топлофикация София“ ЕАД за реална доставка на топлинна енергия и деликтни поради незаконни действия и бездействия на „Топлофикация София“ ЕАД да съблюдава за законно изпълнение на договорните задължения на изпълнителя по договора за топлинно счетоводство с „Нелбо“ АД, като се обогатявал незаконно от увреждащите незаконни действия и бездействия на служителите на топлинния счетоводител чрез съставянето и издаването на фактури за реално недоставени количества топлинна енергия за имота на ищцата през процесния период поради съставянето на неистински отчети на уредите за измерване и неправилни сметки за дялово разпределение за целия процесен период, като неимуществените вреди били настъпили при или по повод незаконни действия и бездействия на служители на двамата ответници по повод възложена им от последните работа по изпълнение на договорните правоотношения между двамата ответници.

Настоящият състав намира, че и с молбата-уточнение от 29.05.2024 г. нередовностите на исковата молба не са отстранени. С нея са изложени противоречиви фактически твърдения, които не позволяват на съда да даде правна квалификация на претенциите – едновременно се твърди, че се претендира ангажиране на договорната отговорност на ответниците – за неизпълнение на договорни задължения, но и че ищцата претърпяла неимуществените вреди в резултат „виновни незаконни увреждащи действия и бездействия“ на служители на двамата ответници; Твърди се неточно изпълнение на договор от „Топлофикация София“ ЕАД за реална доставка на топлинна енергия, и същевременно „деликтни поради незаконни действия и бездействия на „Топлофикация София“ ЕАД“ във връзка със сключен между ответниците договор по реда на чл. 139в ЗЕ, като вредите били причинени на ищцата „при или по повод незаконни действия и бездействия на служители на двамата ответници по повод възложена им от последните работа по изпълнение на договорните правоотношения между двамата ответници“.

Предвид неотстраняването на нередовностите на исковата молба и пред въззивната инстанция, атакуваното първоинстанционно решение се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба и следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а производството по делото – 5 прекратено. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Топлофикация София“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 лв.

При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното производство се следват на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.

Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – държавна такса. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззивника-ответник дейност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 8 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20112505 от 09.01.2024 г., постановено по гр.д. № 61760/2018 г. на Софийски районен съд, 64 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

ОСЪЖДА Н. Й. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 100 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Н. Й. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 125 лв., представляваща разноски за въззивното производство.