Решение № 3469 от 07.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3469 гр. Варна, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110100783 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. А. Н. срещу Р. И. П. иск с правно основание чл. 49 СК за развод поради разстройство на сключения между страните граждански брак на 10.05.2019 г., за което е съставен акт за граждански брак 312/10.05.2019 г., без произнасяне по въпроса за вината; предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете ***Н.ов Н., ЕГН: **********, роден на 20.06.2022г., на майката и определяне на местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични отношения на бащата с детето, съобразно предложение на ищеца в исковата молба ; за присъждане в полза на детето издръжка в размер на 300 лв. месечно, дължима от бащата, платима до 15-то число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба-22.01.2025г.; за предоставяне на ползването на семейното жилище- общ. Варна, с. *** съвместно на двамата съпрузи, както и след прекратяване на брака.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 10.05.2019г. Ищецът излага, в началото на връзката на страните отношенията им били хармонични и като тяхно продължение се родил сина им, което още повече ги сплотило.

Постепенно отношенията им се влошили и настъпило неразбирателство и различие във вижданията и приоритетите на съпрузите. Сочи, че съпругата му се променила, когато се върнала на работа, станала изнервена и отблъсквала желанието му за близост. Съпругата избягвала да е в жилището заедно със съпруга. Посочва, че причина за разстройството на брака е и прекалената намеса в отношенията на страните от майката на ответницата. Сочи, че въпреки, че страните обитават едина къща, те имат различни интереси и живот. Намира, че бракът съществува само формално и е лишен от присъщото му съдържание. Иска ползването на семейното жилище да е съвместно. При изложеното са формулирани посочените претенции, чието уважаване се иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. Не оспорва иска за развод. Желае да упражнява родителските права по отношение на детето ***. Не оспорва искания от ищеца режим на личен контакт между него и детето. Оспорва предложения от бащата размер на издръжка и претендира такъв от 450 лв. месечно. Сочи, че искания размер на издръжка отговаря на нуждите на детето и е съобразен с доходите на 1 бащата, който е трудово ангажиран. По отношение на ползването на семейното жилище излага, че къщата е малка и непригордна за две домакинстрва вкл. на втория етаж няма достъп до вода, санитарен възел и кухня. Предвид отношенията между страните намира, че не е удачно предоставяне съвместно на ползването на жилището. Доколкото ще упражнява родителските права по отношение на детето, желае ползването на семейното жилище да се предостави на нея.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е формулирал искане по чл.57 СК, в случай, че ползването на семейното жилище бъде предоставено на съпругата, то тя да бъде осъдена да му заплаща месечно обезщетение от 250,00лв. за ползването на ¼ ид.ч. от имота.

С определение 4920/11.04.2025 г. съдът се е произнесъл по реда на чл.323 ГПК ПОСТАНОВЯВА следните ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, на осн. чл.323 ГПК: упражняването на родителските права по отношение на детето Иван Н.ов Н., е предоставено на майката Р.

И. П., ЕГН:**********, при която е определено и местоживеенето му; определен е режим на личен контакт между бащата и детето; бащата е осъден да плащане на детето месечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), считано от датата на постановяване на определението за привременни мерки – 11.04.2025г. до влизане в сила на окончателния съдебен акт по делото, с падеж пето число на месеца / считано от м.05.2025 г./, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в общ. В***на съпругата, считано от 15.05.2025г.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 СК.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като ищецът носи тежестта да докаже твърденията си за настъпване на изложените обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, да установи наведеното брачно провинение от страна на другия съпруг, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Всеки от двамата родители следва да установи своите родителски качества, привързаността на децата към него, социално-битовите и материалните възможности за отглеждането им и отношението на всяко дете с обкръжаващата среда в дома на родителя и извън него, нуждите на детето, обуславящи претендирания размер на издръжка, както и възможностите на другия родител да заплаща същата.

По иска за предоставяне ползването на семейното жилище по чл.56 СК всеки от съпрузите следва да установи, че къща на***е семейно жилище на страните както и наличието на жилищна нужда.

Указано е на ищеца, че следва да установи възможността да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище, без общо ползване на помещения вкл., сервизни, а ако това е невъзможно, че отношенията между страните са търпими, за да е възможно да ползват определени вкл. сервизни помещения заедно; по искането по чл. 57 СК - да установи средния месечен наем за жилището.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че такъв е сключен между Н. А. Н. и Р. И. П. на 10.05.2019г.

Съгласно чл.49 СК причина за развод е дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС е разяснено, че дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона, а непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. В т.4 от същото е посочено, че съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство.

Страните нямат спор, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и двамата искат неговото прекратяване, като от изслушването и на двамата се установява, че преди семейното жилище да бъде напуснато от ищеца, съобразно определението по чл.323 ГПК, те са живели заедно без обаче да се поддържат нормалните отношения между съпрузите- страните са обитавали различни стаи в жилището, между тях 2 са били налице постоянни неразбирателства вкл. по отношение отглеждането на детето, както и са възниквали конфликтни ситуации. От показанията на свидетелите се установява липсата на взаимност и насочване на усилията на страните за постигане на разбирателство в семейството, които продължават продължителен период – повече от година и обуславят извода на съда, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Страните нямат спор по отношение предоставянето на родителските права по отношение на детето Иван на майката и определянето на местоживеенето му при нея.

По отношение на режима на личен контакт между бащата и детето Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, режимът на лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време.

Според разясненията дадане в раздел ІV от Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет на интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности. В тази връзка законът в чл. 59, ал. 8 от СК предвижда определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за упражняване на режима на лични контакти с децата при наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им. Съдът в спора за режима на лични отношения с децата не е обвързан от предложенията на родителите, а следва да определи подходящ режим в интерес на детето.

В случая при определяне на режима на личен контакт между бащата и детето, съдът съобразява възрастта на детето и че бащата е участвал в полагането на непосредствените грижи за него в семейното жилище до м. 05.2025 г., с оглед на което няма пречки от обективен характер детето да преспива при бащата. От свидетелските показания на свид. ***, се установява, че бащата е способен и е полагал грижи за детето. Съобразява се, че бащата е живял заедно с детето непрекъснато от раждането му до напускане на семейното жилище през м.05.2025г., с оглед на което е запознат с необходимите грижи, съобразно възрастта на детето и следва да може да полага такива. Съдът съобразява изложеното от бащата, че обитава жилище под наем, в което има подходящи за пребиваване на детето условия. При изложеното съдът намира за подходящ следния режим на личен контакт между бащата и детето:

- всяка четна седмица от календарната година от 17:00 ч. в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване при бащата;

- един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година първите пет дни от пролетната ваканция на детето за времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния, пети ден, като до започване на начален етап на училищно образование за пролетна ваканция се счита периодът, съвпадащ с пролетната ваканция в училищата, а всяка нечетна година последните пет дни от пролетната ваканция на детето за времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния, пети ден, като до започване на начален етап на училищно образование за пролетна ваканция се счита периодът, съвпадащ с пролетната ваканция в училищата; по време на Коледните и Новогодишни празници - всяка четна година от 10:00 ч. на Бъдни вечер (24-ти декември) до 16:00 ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година от 10:00 часа на 28-ми декември до 17:00 часа на 2-ри януари; по време на Великденските празници - всяка нечетна година в събота от 10:00 часа до 17:00 часа в неделя (Великден), а всяка четна година – на Светли понеделник - от 9:00 до 17:00 часа.

За рождения ден на бащата - 26-ти март, при условие, че е неучебен ден - от 9:00 ч. до 19:00 ч., а в случай, че е учебен - първият неучебен ден следващ рождения ден на 3 бащата от 9:00 до 19:00 часа;

- за рождения ден на майката – 29-ти ноември – всяка година детето ще бъде с майката, независимо от режима на личен контакт с бащата.

- за рождения ден на детето ***Н.ов Н., ЕГН:********** (20-ти юни) -всяка четна година – ако денят е неучебен за времето от 9:00 до 19:00 часа на същия ден, а когато този ден е учебен - бащата ще взема детето в първия почивен ден след рождения му ден за времето от 9:00 часа до 19:00 часа на същия ден.

Спорните въпроси в производството касаят размера на издръжката, дължим от бащата в полза на детето и ползването на семейното жилище.

Разпечатката съдържа 31 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0ae821a-48ee-42dc-a074-b8c2f9c0a229