Присъда № 227 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

М О Т И В И към присъда по НОХД N 3646 по описа за 2025 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А. Ц. А. с ЕГН:

**********, за това , че:

На 10.10.2023 година, в гориста местност край с. Кичево, обл. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - по отношение на малолетната В. Х. Р., родена на * г., изразяващи се в прегръщане, целувки, събличане и сваляне на панталони и бельо, опипване по гърдите и мастурбиране пред нея престъпление по чл. 149, ал.1 от НК

В хода на съдебното производство В. Х. Р. е конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец в процеса, като е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от същата срещу подс.

А., за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на деянието, предмет на обвинение по делото.

В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация по повдигнатото обвинение. Излага становище, че въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установяват фактите, описани в обвинителния акт. Навежда доводи, че неточностите и противоречията в показанията на свид. В. Р. и свид. С. Г., изхождат от възрастта им към датата на процесните събития и нивото на интелектуално развитие към посочения момент, с оглед и на социалния им статус, като лица ползващи се с особена закрила, както и предвид стресът, изживян от пострадалата и свид. Г. в качеството й на очевидец на деянието. Счита за ирелевантни за предмета на делото характеристичните данни на Р. и Г., вкл. данните за сексуални контакти на пострадалата преди инкриминираната дата. Намира, че поведението на подсъдимия е изключително укоримо, доколкото същият се е възползвал от доверието, което свидетелките Р. и Г. са му имали, предвид познанството им преди инцидента. Пледира съдът да постанови осъдителна присъда като наложи на подсъдимия наказание около средния размер, съотв. да се присъдят в негова тежест сторените по делото разноски и да бъде уважен в цялост предявеният граждански иск.

Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец – В. Р. – адв. Б. пледира, че от приобщения по делото доказателствен материал е установено по категоричен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че показанията на пострадалата и свид. Г. са последователни и непротиворечиви по отношение на релевантните за делото факти. Намира за необосновани доводите на защитата, че изявленията на пострадалата са с цел печелене на облаги, като счита, че същите се опровергават от доказателствения материал по делото, вкл. от извършената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и разпита на вещите лица в съдебно заседание, предвид и установения по делото факт, че след инцидента Р. не е искала да се разгласява случая. Излага 1 становище, че обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие с доказателствения материал по делото. Излага аргументи за недостоверност на възприятията относно процесните събития, изложени от свид Г. в хода на съдебното производство, които са в противоречие с показанията на свид. Р. и свид. Г., както и на твърденията му, че пострадалата по време на пребиваването й в социалната институция, се е занимавала с предоставяне на сексуални услуги. Доводи за недостоверния характер на сочените показания се извеждат и от споделената от Г. негативна нагласа срещу пострадалата и нейната приятелка, основана на етнически признак, както и с оглед демонстрираното от същия „особено поведение“ в съдебната зала. Адресира се до съда искане за постановяване на осъдителна присъда и за уважаване в цялост на предявения граждански иск, който се счита за доказан по основание и размер, с оглед и на приобщената по делото КСППЕ, която установява психологичните последици за Р. от извършване на процесното деяние.

Защитникът на подсъдимия А. – адв. Ш. пледира, че в хода на наказателното производство не са събрани доказателства, които да сочат обосноваността на обвинението. Като аргументи, оборващи обвинителната теза, сочи добри характеристични данни на подсъдимия и отрицателните такива по отношение на пострадалата, към които отнася твърдения за поддържани от същата интимни отношения с пълнолетни лица в периода на пребиваването й в други социални институции в различни населени места, както и допуснатите нарушения на правилата в тези социални институции и данните, че същата е приемала наркотични вещества.

Счита, че следва да се ценят с доверие показанията на свид. Г. и на свид. С., депозирани в хода на съдебното производство, които сочат, че инициативата да се качат в превозното средство на подсъдимия в процесната вечер, е поета от пострадалата и нейната приятелка, съотв. при прибирането им в дома, в който са били настанени, същите не са били видимо разстроени. Недостоверността на възприятията на свид. Р. и свид. Г. се извежда от констатирани противоречия в показанията им досежно релевантни за делото факти, включително във връзка с наличието или липсата на полово сношение между пострадалата и подсъдимия. Като довод за недостоверния характер на показанията на Р. и Г. се сочи и споделеното от свид.

Тодоров негативно мнение за същите. Пледира подсъдимият да бъде оправдан по възведеното му обвинение.

В хода на съдебното производство подсъдимият не се признава за виновен като дава обяснения по делото.

В последната си дума подс. А. заявява, че не е извършил деянието, за което е обвинен.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалата В. Х. Р. е родена на * г. и до 2019 г. е отглеждана в с. Добрич общ. Димитровград от майка си А. В. П., която не разполагала с необходимия капацитет, както и желание да полага грижи за дъщеря си. Биологичният баща на Р. отказвал да я припознае като сторил това през мес. ноември 2022 г. след смъртта на майка й, която починала на 28.01.2020 г. Дори и след припознаването на В., последната не поддържала контакт с баща си, като същият не притежавал и необходимите умения и капацитет, за да полага грижи за момичето.

През 2019 г., поради липса на родителски контрол и адекватно възпитание, В. Р., 2 тогава на 9 години, станала жертва на сексуално посегателство, във връзка с което по сигнал на пълнолетната й еднокръвна сестра Х.М., било образувано досъдебно производство № 565/2019 г. по описа на РУ-Димитровград, което било водено срещу пълнолетното лице И.Ж.М. за престъпление по чл. 151 ал. 2 т.2 вр. с ал. 1 от НК, извършено срещу Р., и което било прекратено с постановление на прокурор при РПДимитровград поради констатирана невменяемост на извършителя.

През 2019 г. свид. Р. била оценена като дете в риск по смисъла на §1, т.11 до ДР на ЗЗДт. и с цел изолирането й от неподходящата среда и запазване на здравето и живота й, със заповед на директора на ДСП - Димитровград била настанена в КЦЛДПН - гр.Пещера, като мярката за закрила била потвърдена с решение на Районен съд - гр. Пещера. Преди изтичане срока на социалната услуга, било изпратено писмо до Дирекция "Социално подпомагане" - Димитровград, за актуално социално проучване, относно реинтеграция на детето в семейна среда или разширения семеен кръг. При проведеното социално проучване на близки и роднини по майчина линия на детето се установило, че няма такива, които да желаят да полагат грижи за В. и със заповед на директора на ДСП – Пещера, детето било временно настанено в ЦНСТДМБУ - Димитровград. На 11.03.2020 г. със Заповед на Директора на ДСП Димитровград, Р. е настанена в ЦНСТДБУ - Хасково, поради закриване на социалната услуга в гр. Димитровград.

През 2022 г. по сигнал на социален работник при ЦНСТДБУ – Хасково за бягство на В. Р. от дома, в който е настанена, била образувана пр.пр. № 2623/2022 г. по описа на РП- Хасково, като същата била обявена за общодържавно издирване. В резултат на извършените действия, в хода на проверката по преписката, било констатирано осъществено срещу Р. посегателство, покриващо признаците на престъпление по чл. 152 ал. 1 от НК, извършено от непълнолетния Е.М.В. По преписката бил постановен отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 61 от НК. Във връзка с материалите по преписката за осъщественото от лицето деяние, с Решение № * г. на МКБППМН – гр. Крумовград, на основание чл. 21 ал. 1 т.

1 от на Велев била наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 4 от ЗБППМН.

Поради бягствата на Р. от дома, в който пребивавала, със Заповед на *, издадена на 16.09.2021 г., впоследствие потвърдена от съда, В. била настанена в Кризисен център за деца в гр. Пловдив. След изтичане на срока, определен от съда, със Заповед на Директора на ДСП - Пловдив детето било настанено отново в ЦНСТДБУ Хасково.

От месец май 2022 г. е наблюдавана отрицателна промяна в поведението на момичето, свързана с данни за употреба на наркотични вещества, неспазване на правилата в социалната институция, с оглед на което на В. било наложено наказание от МКБППМН "Възпитателен надзор и Предупреждение за настаняване във ВУИ. За да се избегне риска от въвличане на детето в трафик и с цел да бъде отдалечена от вредната среда, със Заповед №*, В. Р. била настанена в ЦНСТДБУ "Вяра, Надежда и Любов" - с.Кичево, впоследствие потвърдена с решение на ВРС.

Междувременно, през 2021 г. подсъдимият А. Ц. А. и неговата съпруга – свид.

П. А.а, в качеството на управители на „*, започнали да осъществяват търговска дейност на територията на с. Кичево в магазин за хранителни стоки, стопанисван от посоченото дружество. По време на работата в магазина, подсъдимият създал поблизки отношения с част от настанените в дома момчета, които посещавали обекта, в т.ч. със свид. С. С. и свид. Д. Г., на които предлагал дребни суми пари и почерпка със 3 стока от магазина, за извършвана от тях помощ в търговския обект. Впоследствие тези деца, срещу възнаграждение от същия вид, започнали да извършват и други услуги за семейството на А., включително свързани с помощ при наглеждане на малолетните им деца, докато подсъдимият и съпругата му работели в обекта, с извършване на дейност в градината им в с. Куманово, където се намирал домът им, както и за измиване и почистване на автомобила на подсъдимия.

В неустановен по делото период, предхождащ постъпването на свид. В. Р. в ЦНСТДБУ *, А. пребивавал в чужбина. Предвид предстоящото раждане на третото му дете през мес. октомври 2023 г. и необходимост от ремонт и ново обзавеждане на дома му в с. Куманово, подсъдимият се завърнал в страната през лятото на 2023 г.

На неустановена по делото дата, малко след неговото завръщане в РБългария и преместването на Р. в социалната институция в с. Кичево, подсъдимият забелязал до парка в селото пострадалата, тогава на 13 години, и друго настанено в дома момиче – свид. С. Г., на 16 годишна възраст, съотв. паркирал личния си автомобил до тях и им предложил да ги почерпи, но същите отказали и тръгнали да се разхождат из селото.

Няколко дни по-късно свид. Г., нейната сестра и свид. Р. отново се разхождали в с. Кичево, когато срещнали подс. А. на футболното игрище, където се намирали и други деца от дома. След като почерпил Р. и Г., подсъдимият им предложил да ги повози с личния си автомобил до находяща се в близост чешма, където момче, настанено в дома, известно по делото с името „*“, щяло да измие превозното му средство. Момичетата се съгласили, подсъдимият ги откарал с автомобила си до посоченото място и докато чакали Ибрям да мие колата му, той взел В. Р. в скута си и я галел.

На 10.10.2023 г. подс. А. Ц. А. се уговорил с непълнолетните момчета - свид. С.

С. и свид. Д. Г., срещу заплащане да му помогнат да пренесе мебели до дома си в с.

Куманово. За целта, в ранния следобед на посочената дата, той взел младежите с личния си автомобил от *. Впоследствие тримата отишли до дома на А. в с. Куманово, където подсъдимият паркирал собствения си лек автомобил, след което се качили в лек пътнически автомобил марка *, в който натоварили старите мебели от къщата на подсъдимия, след което ги транспортирали до гр. Варна и разтоварили в неустановени по делото обекти. В гр. Варна били натоварени нови мебели, които с микробуса били транспортирани до с. Кичево и разтоварени в дома на А. от него и от момчетата, които му помагали.