Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 40 от 05.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 9/2024
Вид
Определение № 40
Подписан
05.01.2024
В сила
05.01.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100500009 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 87081/20.11.2023г. на В. М. М., чрез процесуален представител срещу Решение № 3555 от 05.11.2023г., постановено по гр.дело № 2814/2023г. на ВРС,42състав, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че въззивникът дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, следните суми: сумата в размер на 1323,80 лв. /хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от

12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен №

32Z4100016710043, находящ се в Долни Чифлик 0,152 и клиентски № **********, СУМАТА от 30,92 лв . /тридесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е образувано ч.гр.д. № 726/2023г.по описа на Районен съд - гр. Варна и е издадена Заповед за изпълнение № 293/24.01.2023г., на осн.чл.422 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и постановено при нарушаване на процесуалните правила. Въззивникът намира изводите на районния съд за несъответни на установената фактическа обстановка и събраните доказателства. Излага се , че по делото са останали недоказани твърденията на ответника за заявяване и предоставена на ответника мощност от 312 киловата. Излага се , че решението на друг правен спор между същите страни , конкретно Решение № 391/28.03.2023Г. ПО В.ГР.ДЕЛО № №136/2023г. по описа на ВОС не представлява задължителна практика , същото е незаконосъобразно и не следва да бъде съобразявано при решаване на настоящия правен спор. Твърди се , че при произнасянето си първоинстанционния съд не е съобразил заключението на вещото лице по СТхЕ, от което безспорно се установява , че на обекта на ответника не е предоставена твърдяната мощност.

1

Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да се отхвърли, както и да се присъдят направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди, че след като не се оспорва от ответника, че е потребител на енергийни услуги, същия дължи извършената от ищеца в качеството му на краен снабдител енергийна услуга “достъп до разпределителната мрежа“, в посочената във фактурите за обекта мощност , поради което се дължи и нейното заплащане.

Излага се, че същото не е обвързано с потребяването или не на ел. енергия, а е необходмо единствено обект да е електроснабден. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски. В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

В жалбата и отговора към нея не са направени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 87081/20.11.2023г. на В. М.

М., чрез процесуален представител срещу Решение № 3555 от 05.11.2023г., постановено по гр.дело № 2814/2023г. на ВРС,42състав.

НАСРОЧВА производството по дело в открито за 12.02.2024 г. от 13.30ч. за която дата и час да се призоват страните ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2