Определение № 1781 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1781 гр. София, 26.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002900296 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:

131272330 против въззивно решение № 1391 от 24.11.2023 г., постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 1523 по описа на съда за 2023 г., с което с което е потвърдено първоинстанционно решение № 1415 от 28.04.2023 г. по гр.д. № 6409/2022г. по описа на РС – Варна в частта му, с която ответникът „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Д. Й. Д. на основание чл. 456 КЗ сумата 10 024,56 лв., дължима по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя на ищеца Й.Д.И., която сума е заплатена от ищеца за погасяване на задължение на Й.Д.И. към „Банка ДСК“ АД /правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД/ по договор за потребителски кредит „Експресо“ № 870115586030/05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано то 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за очевидна неправилност и за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и 1 необоснованост. Претендира се необоснованост на фактическите изводи на съда. Оспорват се, като противоречащи на материалния закон, изводите на съда за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на касатора, поради неналичие на изключен риск по процесното застрахователно правоотношение, въпреки че според касатора всички събрани по делото доказателства установяват именно наличието му. Твърди се, че съдът приема за установени факти, които се различават от приетите от първоинстанционния съд, без да излага подробни мотиви за решението си, което съставлява процесуално нарушение.

Иска се отмяна на въззивното решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулират въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички изложени възражения, включително дали е изпълнен фактическия състав на предвидените в застрахователния договор изключени рискове и да изложи подробни мотиви за всеки един от тях?

При позоваване на задължителната практика на ВКС от страна на въззивния съд, следва ли същият да изследва подробно дали същата е постановена по идентичен случай и дали е приложима към настоящия казус?

Касаторът счита, че двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като и по двата въпроса няма практика на ВКС. Сочи се, че в обжалваното решение съдът приема, въпреки доказателствата - епикриза, съобщение за смърт и СМЕ, че не е налице изключен риск. Отделно от горното съдът абсолютно неоснователно пренебрегва приета по делото СМЕ, според която „непосредствена причина за смъртта на наследодателят на ищците е остра дихателна недостатъчност, като същата се е развила в причинно следствена връзка с установеното вирусно заболяване Ковид-19, усложнило се с бактериална пневмония.“

Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй 2 като съдът е приел, че не е налице изключен риск, въпреки че всички събрани по делото доказателства установяват именно наличието му.

Сочи се, че за достигане до това заключение въззивният съд не се е позовал на никакви доказателства в противен смисъл, а единствено на логически заключения, като дори не е обсъдил събраните по делото доказателства в решението си, а този фактически извод на съда е абсурден, тъй като не почива на никакви фактически твърдения по делото. Според касатора решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд при постановяването му е нарушил основни логически, опитни и общоприложими правила, като е приел, че в случая не е налице изключен риск, който извод на въззивния съд грубо нарушава всякакви логически, опитни и общоприложими правила при формиране на фактически извод, което неминуемо води и до неправилно приложение на материалния закон, което в случая се изразява в неоснователно носене на риск от страна на застрахователното дружество.

Ответникът по касация в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК в минимален размер, при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения от касатора иск, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че спорът се концентрира до това дали причината за смъртта на застрахования попада под хипотезата на изключен застрахователен риск, предвиден в чл. 14 3 от ОУ по груповата застраховка „Живот“, сключена за обезпечаване на задължение по договор за банков кредит, която гласи, че за всички видове покрити рискове не са покрити преките или косвени последици резултат от епидемия или пандемия, както и техните последици, съответно дали отказът за изплащане на обезщетение е законосъобразен.

Според съда е несъмнено, че застрахованото лице има качеството на потребител по процесната застраховка „Живот“ съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП.

Видно от представените Общи условия в изключените застрахователни рискове попадат както преките, така и косвените последици от епидемия или пандемия. От заключението на вещото лице по СМЕ и съобщението за смърт, което съдът е ценил наред с останалите доказателства по делото, се установява, че непосредствена причина за смъртта е остра дихателна недостатъчност, като същата се е развила в причинно следствена връзка с установеното вирусно заболяване Ковид-19, усложнило се с бактериална пневмония. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че вирусологичното заболяване, каквото е Ковид-19, води до развитие на вирусни изменения в белодробния паренхим и до вирусна пневмония, като впоследствие и при наслагване на бактериална инфекция се развива и бактериална пневмония, която допълнително усложнява вече повредения бял дроб. Според съда от така изложеното не може да се направи категоричен извод за липса на каквато и да е връзка между вируса и смъртта, доколкото според приложимите ОУ изключен риск са не само преките последици, а и косвените такива.

При тези обстоятелства въззивният състав е намерил, че с оглед предвидената в ЗЗП потребителска защита следва да обсъди така поставените критерии от застрахователя и по-конкретно критерият „косвено“. Според изложеното от въззивния състав в чл. 345, ал. 9 от КЗ е предвидено, че по застраховки по раздел I от приложение № 1 (каквато е застраховката „Живот“), както и по застраховка „Заболяване“ застрахователният договор трябва ясно, недвусмислено и изчерпателно да определя условията, при които се прилагат изключенията от застрахователното покритие. В чл. 143, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, като ал. 2, т. 6 и т. 19 от същата разпоредба сочат като неравноправни клаузите, които позволяват на търговеца или доставчика 4 да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, а така също тези, които не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Според въззивния съд именно такава е клаузата за изключен риск, на която се позовава застрахователят в частта, с която от покритите рискове се изключват и косвените последици. Съдът е изложил, че споделя мотивите на ВКС в решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т.д. № 351/2020 г., където е обсъден именно въпросът досежно неяснотата на критерия „косвено“ и противоречието му с разпоредбите на ЗЗП. Същият критерий е приет от съда за твърде неясен и неконкретен. Посочено е, че при внимателен прочит на всички изключени рискове в чл. 14 от ОУ, наред с добавения неясен критерий за изключване и на косвените последици от тях, на практика се стига до извод, че застрахователят би могъл да се освободи от задълженията си по договора в почти всеки един случай, като се позове на изключен застрахователен риск. Същата възможност очевидно не е предоставена на застрахованото лице, което безусловно и ежемесечно дължи застрахователната премия, включена в погасителния план по договора за кредит. Наред с това предвид неяснотата на така посочения критерий „косвени последици“ потребителят не би могъл да прецени към момента на сключване на договора икономическите последици от последния, тъй като неясно остава за него какви хипотези би счел застрахователя като косвено свързани с някой от изброените като изключени рискове.

При това положение въззивният съд е формирал решаващия си за изхода на делото във въззивната инстанция извод, че клаузата, на която се позовава ответният застраховател, за да изключи покрит риск, се явява неравноправна и оттам нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и отказът за заплащане на застрахователно обезщетение се явява незаконосъобразен, а предявеният иск – основателен до уважения му от първоинстанционния съд, негов размер.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде 5 допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 13 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект.