Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 206 от 21.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 1004/2022
Вид
Присъда № 206
Подписан
21.04.2023
В сила
01.04.2024
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 282, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 206/21.04.2023 г. по НОХД 1004/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, с който обвинява Л. Р. Ж. , ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 11.09.2017 г., около 21:00 – 21:30 ч. в гр. х ж.к. „ххх“, хххххх, се заканил на ЦВ. ЦВ. ИВ. с убийство - при възникналия скандал заявил: „Заслужаваш сега да ти хвана главата и да я размажа в плочките“, като на случая става свидетел малкото им дете, което започва да плаче, свидетелката Ц.И. гушва детето, при което Ж. я блъска и тя пада на земята заедно с детето, а той притиска главата към земята, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК, като същото е второ поред, след като с решение № 41/18.01.2022 г. по ВНОХД № 3957/2021 г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав е отменена присъда от 11.05.2021 г. по НОХД № 18784/2018 г. по описа на СРС, НО, 22 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при СРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото присъдата е постановена от предубеден състав, респективно незаконен такъв по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.

В хода на съдебното производство по делото ЦВ. ЦВ. ИВ. е конституирана в качеството на частен обвинител.

На етапа на съдебното следствие представителят на СРП е упражнил правомощията си по чл. 287, ал. 1 НПК, изменяйки фактическите обстоятелства на първоначално повдигнатото обвинение, като актуалното такова срещу подсъдимия Л. Р. Ж. е за това, че на 11.09.2017 г., около 21:00 – 21:30 ч. в гр. х ж.к. „ххх“, хххххх, се е заканил на ЦВ. ЦВ. ИВ. с убийство при възникналия скандал заявил: „Заслужаваш сега да ти хвана главата и да я размажа в плочките“, както и многократно заявил: „Ще ти размажа главата в плочките“, като на случая става свидетел малкото им дете, което започва да плаче, свидетелката Ц.И. гушва детето, при което Л.Ж. я блъска и тя пада на земята заедно с детето, а той притиска главата към земята, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съдебното производство е продължило по измененото обвинение.

В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Ж., като счита, че от събраните показанията на пострадалото лице, подкрепящи се напълно от показанията на свидетелите А. и Г., както и от заключенията на изготвените по делото СМЕ и КСППЕ, по безспорен начин се установява извършеното от подсъдимия 1 деяние. Изразява се становище, че последващото поведение на пострадалото лице е от значение за съставомерността на деянието, като това дали е изпитан основателен страх е правен въпрос, а не тоЛ. от естеството на експертно заключение. В тази връзка се акцентира, че пострадалата е напуснала незабавно жилището без да взима необходимите дрехи, обувки, документи, с детето си, което в този момент е плачело, от които обстоятелства представителят на държавното обвинение извежда, че пострадалата е искала незабавно да се отдалечи от лицето, което я заплашва с убийство. На следващо място се сочи, че последващото поведение на пострадалата няма отношение към инкриминираното деяние, а това, че е посещавала адреса на подсъдимия следва да се разглежда в светлината, че го е направила в една част от случаите в присъствието на полицейски служители, а в друга част от случаите - с трети лица в светлата част на денонощието, което отново извежда извод, че последната е изпитвала страх да се доближава сама до подсъдимия.

Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият Ж. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпно деяние и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, като за индивидуализацията на санкцията отчита фактори като извършване на престъплението в присъствието на малолетно лице, което индиректно е станало жертва на престъплението. Предлага се в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и направените в хода на производството разноски.

Повереникът на конституирания в производството частен обвинител ЦВ. ЦВ. ИВ. – адв.Д. П., пледира, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че подсъдимият Л. Р. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. След извършване на детайлен и подробен анализ на всеки един от доказателствените източници акцентира, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия е доказано по категоричен начин освен от показанията на пострадалата, така и от показанията на свидетелите П. А., Д.Г., Н. и свидетеля К., от представените по делото СМУ и изготвените експертни заключения, като последните удостоверяват освен причинените множество наранявания на пострадалата Ц.И., локализирани на различни места по тялото й - в тилна област на главата, по горни крайници, повърхности охлузвания и прорезни наранявания по лява ръка, кръвонасядане по дясно бедро, така и обстоятелството, че възприетата от доверителя й закана е възбудила и предизвикала у нея интензивен, реален, основателен страх за осъществяване на закана с убийство със съответните психически и поведенчески промени.

Повереникът се позовава и на обстоятелството, че в конкретния случай подсъдимият не само е отправил към пострадалата заканите, описани в обвинителния акт, при това многократно, но едновременно с отправянето им поведението и действията му са били да я събори на земята, да натиска главата в плочките и едновременно с това да нанася удари, вследствие на 2 което последната е получила и конкретно установените по делото наранявания.

Допълва също така, че обясненията на подсъдимия са изолирани от другите доказателства, които в своята взаимна връзка по категоричен начин потвърждават изложеното в ОА, поради което моли да не бъдат кредитирани, доколкото счита, че представляват защитна версия. Подобри съображения повереникът излага и по отношение на депозираните по делото свидетелски показания от страна на свидетеля Л., като счита, че същите отново следва да станат извън изводите на съда по отношение релевантните за делото факти и обстоятелства, доколко единствено градят защитна версия на сина й – подсъдим по делото.

По изложените съображения, повереникът пледира подсъдимият Л. Р.

Ж. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден в закона за този вид престъпление, като отчита утежняващи отговорността обстоятелства, а именно че заканата е отправена многократно, че освен отправяне на заканата на пострадалата са причинени и телесни наранявания, които макар и да не са включени в състава на престъплението, за което подсъдимият е обвинен, имат отношение към извършеното престъпление.

Моля се да не бъде отчитан като смекчаващо отговорността обстоятелство изтеклият срок от инкриминираната дата към момента на постановяване на съдебния акт, доколкото продължителността на производството се счита по причини, свързани с подсъдимия.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Т. Г., намира, че вмененото на Л. Р. Ж. престъпно деяние не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Излага, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК е необходимо лицето, към което е отправена заканата, да се е почувствало застрашено, респективно че пострадалата следва да е възприела изразите, които е отправил деецът, като такива, които да предизвикат у нея преживявания на страх относно осъществяването им, а отправяйки инкриминираните изрази подсъдимият е трябвало да е искал те да предизвикат у пострадалата преживявания на интензивен страх, каквито обстоятелства в конкретния случай не са налице. Изразява несъгласие с позицията на прокурора, че последващото поведение и психически преживявания на пострадалата нямат връзка с предмета на доказване, доколкото счита, че няма как да се преценява наличието или липсата на отбягващо поведение след деянието без анализ поведението на пострадалия.

Намира също така, че настоящият случай попада в хипотезата, разгледана от Върховната съдебна инстанция в Решение № 419/12.01.2015 г. постановено по н.д. № 1314/2014г. по описа на ВКС, III НО, като следва да се преценява като възникнал скандал между двама души, живеещи на съпружески начала, при който заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно и носят емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на 3 заканата, съответно и деянието не може да бъде прието за престъпно.

Анализирайки събрания по делото доказателствен материал защитникът намира, че би могъл да се релевира извод за влошени отношения между пострадалата и подсъдимия преди деянието, но също така счита, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че скандалът възникнал между двамата на 11.09.2017 г. е бил иницииран от пострадалата, а целият възникнал разговор по повод на този скандал и всички действия на подсъдимия са били насочени към една определена цел и тази цел не е била да отправи изрази, които разполагат с потенциал да предизвикат у Ц.И. преживявания на интензивен страх, а към една съвсем различна цел - отнемането на телефона й. Счита, че анализирането на инкриминираните изрази следва да бъде направено в контекста на целия разговор между пострадалата и подсъдимия и на всичко случило се във въпросната вечер, а не сами за себе си и изолирани от всички други събития, при който анализ намира, че същите са израз на гнева на подсъдимия от поведението на И. и представляват емоционална реакция срещу изневяра, която той е вярвал, че е налице и на данните, на които се е натъкнал или пък от друга страна на тайното му записване на телефона от страна на пострадалата. В резултат на последното релевира извод, че макар изразите да имат заплашителен смисъл, те не притежават изискуемия от закона интензитет и са обективно негодни да възбудят основателен страх у пострадалата.

Противопоставя се на опита на представителя на СРП да представи като отбягващо поведение напускането на жилището от страна на пострадалата във времето непосредствено след инцидента, като от събрания по делото доказателствен материал извежда, че непосредствено след инцидента пострадалата се е върнала в жилището без да знае дали няма да се натъкне там на подсъдимия, а отделно от това е посетила адреса и на следващия ден, с оглед което счита, че и самата пострадала е възприела изразите като една емоционална реакция от страна на Ж. в рамките на един скандал.

Апелира към съда да признае подсъдимия Л. Р. Ж. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Л. Р. Ж. разбира в какво е обвинен, дава подробни обяснения по делото и поддържа изразената позиция от неговия защитник.

Същият се възползва от гарантираното му право на последна дума и моли да бъде оправдан, отричайки съпричастността си към вмененото му престъпно деяние и заявявайки, че експертизата по делото е непълна, защото Ц.И. е съдена, с доказано високо ниво на агресия и високо ниво на депресия, които по делото не са изследвани.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

4

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Л. Р. Ж. е роден на ....... гр. х хххххххххх, с адрес в гр.х ж.к. „ххх 1“, ..........., ЕГН **********.

Към 2017 г. свидетелят ЦВ. ЦВ. ИВ. и подсъдимият Л. Р. Ж. живеели във фактическо съжителство и обитавали жилище - апартамент, находящ се на адрес в гр. х ж.к. „ххх“, хххххх, където съвместно отглеждали малолетната си дъщеря Е. Л. Ж.а. Взаимоотношенията между родителите били влошени.