Решение № 3455 от 30.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3455 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100509415 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20202158 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 79933/18 г., СРС, ГО, 56 св ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БНП П.П.Ф. С. А.“, Париж, е per. N ******* чрез „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България, ЕИК: *******, срещу П. Е. Н., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж. к. ******* искове е правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. е чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата от 140,44 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит N CREX - 13151923/02.04.2019 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 12,20 лв. за периода от 05.11.2016 г. до 05.04.2017 г. и мораторна лихва в размер на 12,14 лв. за периода от 05.12.2016 г. до 11.10.2017 г.

ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф. С. А.“, Париж, е per. N ******* чрез „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България, ЕИК: *******, да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на СРС сумата в размер на 200 лв., представляваща платен от бюджета на съда депозит за съдебно счетоводната експертиза.

Постъпила въззивна жалба от ищеца,с която се обжалва постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че процесният договор е недействителен,поради несъответствие с императивни разпоредби на ЗПК.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи исковата претенция.

От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.

1

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Неоснователно е възражението на ищеца,че неправилно съдът приел,че процесният договор е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен /чл. 22 ЗПК/. Цитираните разпоредби са императивни материалноправни норми и за приложението им съдът следи служебно /ТР No 1/2013 г. по т. д. No 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

СРС правилно е приел, че договорът за кредит съдържа част от информацията,посочена в т.9 и 10 на чл.11 ЗПК-посочен е годишен лихвен процент-29.15 % ;общата сума дължима от потребителя,изчислена към момента на сключване на договора305.28 лв.;годишен процент на разходите-33.38 %.

Уговорката за лихвения процент, която се съдържа в процесния договор за заем, не съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК- не е посочен текущия /месечния/ лихвен процент, с който се олихвява кредита. Освен това не са посочени и условията за прилагането му - показателите, по които се формира ГЛП като основен лихвен процент, и съответните надбавки към него, както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент по кредита. Тъй като уговорката за лихвения процент, съдържаща се в договора за паричен заем, е в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, то договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК /поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК/.

А доколкото в договора липсва информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/, както и методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл.

33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК/, то договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и поради противоречие с конкретните императивни разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 20 и т. 9а ЗПК.

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд,поради което то трябва да бъде потвърдено .

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202158 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 79933/18 г., 2

СРС, ГО, 56 с-в

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3