Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 19.01.2022, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 145/2021
Вид
Решение № 1
Подписан
19.01.2022
В сила
08.02.2022
Състав
Таня Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.42 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.257 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64 ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Панагюрище, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215230200145 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от СТ. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Панагюрище, ж.к. „*************“ №14, вх.А, ет.3, ап.15, чрез пълномощника адв. Р.К. от ПзАК, против Наказателно постановление № 2021-310-01-5 от 01.07.2021 г. издадено от ВПД Началник РУ- Панагюрище при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.64 ал.2 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище относно материалната незаконосъобразност на НП и недоказаност на вмененото нарушение, поради което пледира за отмяна на издаденото НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото е представено писмено становище по същество от процесуалния представител на АНО. Не се претендират разноски.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните, прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване 1 разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят Б. е санкциониран с НП, за следното:

На 27.06.2021 г., около 03,15 часа в гр. Панагюрище, на пл. „20-ти април“ в района на хотел „Каменград“ Б. участвал в сбиване и след надлежно предупреждение да преустанови действията си по нарушаване на обществения ред, оказал съпротива на орган на властта, като замахнал и ударил по лицето старши полицай Г П.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.64 ал.2 от ЗМВР, поради което на жалбоподателя Б. бил съставен АУАН с бл. № 262763 от 27.06.2021 г., в негово присъствие след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били вписани възражения и обяснения от нарушителя.

Въз основа на АУАН на 01.07.2021 г. било издадено атакуваното НП.

Последното е връчено на майката на санкционираното лице- П Б.а на 13.07.2021 г., видно от разписката към НП. Жалбата против санкционния акт е депозирана от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (виж пълномощно на л.6) чрез наказващия орган до съда, като била входирана в деловодството на РУ- Панагюрище на 15.07.2021 г., поради което съдът я намери за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Л.Л., С Б, Ц Ц, Й.Й., И.А. и Д.Ш., както и от писмените доказателства, приети по делото. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

След анализ на събраните доказателства по делото съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

На първо място, съдът намира, че съставения АУАН и издаденото НП не отговарят на императивните изисквания, съответно за акта- на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН, а НП- на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, които правни норми въвеждат като задължителен реквизит на АУАН и НП пълно, точно и ясно описание на нарушението, като се посочат обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и посочване на правната квалификация, която следва да съответства на словесното описание на нарушението.

В описанието на нарушението в акта, а и в издаденото въз основа на него НП, е 2 посочено буквално, че жалбоподателят „е участвал в сбиване и след надлежно предупреждение да престане с действията си по нарушаване на обществения ред е оказал съпротива на орган на власт, като замахнал и ударил по лицето ст. полицай Г П“.

Разпоредбата на чл.257 ал.1 от ЗМВР, вписана като правна квалификация на вмененото нарушение в акта и като основание въз основа на което е санкциониран жалбоподателя в НП, разписва, че се налага глоба на лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Първо следва да се каже, че тази разпоредба е не само санкционна такава, но съдържа в себе си и състава на нарушението, а именно неизпълнение на полицейско разпореждане, направено от орган на МВР в изпълнение на неговите функции. В описанието на нарушението обаче никъде не е посочено, че на жалбоподателя е било издадено полицейско разпореждане, нито какво е неговото съдържание, както и в каква форма е издадено и кой е органът който го е издал и какви са неговите функции. Тези пороци освен в АУАН са допуснати в НП, независимо, че там при същото словесно описание на нарушението е посочена правна квалификация по чл.64 ал.2 от ЗМВР. В описанието е посочено, че жалбоподателят е бил предупреден надлежно да преустанови действията си по нарушаване на обществения ред. Дали обаче това предупреждение е представлявало по своята форма, съдържание и издател полицейско разпореждане само може да се гадае, още повече, че не е ясно кои действия по нарушаване на обществения ред е следвало да преустанови жалбоподателя, а от там и преценката неизпълнение ли е последяващите му действия по замахване и нанасяне на удар в лицето на цитирания полицейски служител и дали той е този орган на МВР издал разпореждането.

С оглед на повдигнатото адм. обвинение е задължително да се посочи какво точно е издаденото разпореждане, тоест съдържанието му, неговата форма, от кого е издадено- име, длъжност, месторабота (за да се установи дали това лице е полицейски орган по смисъла на закона), по повод изпълнението на какви функции конкретно е издадено това разпореждане, в каква форма е същото, както и с какви действия съответното лице не е изпълнило разпореждането.

Лицето, на което нарушението е вменено се брани по фактите изложени в АУАН и НП, а липсата на такива, които са елементи от фактическия състав на нарушението, поставя в затруднение привлечения към адм. отговорност да разбере какво нарушение му се вменява.

По-нататък, както се посочи по-горе в НП при същото словесно описание нарушението е било квалифицирано по чл.64 ал.2 от ЗМВР. Тази разпоредба обаче разписва, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Неправилно АНО е дал квалификация на нарушението по тази разпоредба, защото тя само разписва начина, по който е издадено разпореждането, като в случая дори в словесното описание не е посочен нито един от начините визирани в тази правна норма, тъй като е неясно разпореждането в каква форма е било издадено.

Нарушената в случая разпоредба е на чл.64 ал.4 ЗМВР, която разписва, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му, а за по-голяма прецизност е следвало да се 3 направи привръзка и с ал.1 и евентуално и ал.2 на посочената правна норма.

Следва да се посочи и това, че в АУАН е очевидно, че вписаната правна квалификация е била променена, като първоначално е записана разпоредбата на чл.

„325 ал.2 от НК“, която впоследствие е била поправена на „чл.257 ал.1 от ЗМВР“.

Стореното е абсолютно недопустимо, още повече, че е недопустимо да се извършва поправка по този начин в акта, с който за първи път се повдига адм. обвинение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а е и неясно кога е била извършена тази поправка и дали това е станало в присъствието на нарушителя и с негово знание и съгласие. Отделно дадената първоначално правна квалификация се отнася до престъпление, а не адм. нарушение.

Така посочените пороци са съществени и не са от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, поради което и налагат отмяната на наказателното постановление на формално основание-нарушено право на защита на жалбоподателя. В същия смисъл е и трайната практика на административните съдилищата в страната.

Съдът обаче намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, дори и хипотетично да се допусне, че не са налице визираните по-горе нарушения на процесуалния закон.

Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че дори и да можеше да се приеме, че при издаване на НП не е допуснато процесуално нарушение, то същото отново следва да бъде отменено, поради неговата необоснованост. Приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка противоречи на събраните по делото доказателства. От свидетелските показания не можа да се установи с категоричност кой от полицейските служители всъщност е издал разпореждане по отношение на жалбоподателя и какво е било то, както и по какъв начин не е било изпълнено от Б.. С оглед на всичко това издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен съд- Панагюрище, в настоящия си състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2021-310-01-5 от 01.07.2021 г. издадено от ВПД Началник РУ- Панагюрище при ОДМВР- Пазарджик, с което на СТ.

Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Панагюрище, ж.к. „*************“ №14, вх.А, ет.3, ап.15, за нарушение на чл.64 ал.2 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.

4

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5