Определение № 38182 от 16.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15995/2024
- Вид
- Определение № 38182
- Подписан
- 16.10.2026
- В сила
- 16.10.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38182 гр. София, 16.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110115995 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „************” ЕАД срещу Б. П. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 992,40 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 285,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Б. П. М. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *******, находящ се в гр. ************, с абонатен № *********, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*******” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни 1 изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2022 г. по ч. гр. д. № 52715 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Б. П. М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И.Д..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва твърденията в исковата молба, че през процесния период ответницата била собственик или вещен ползвател на жилището, както относно наличието на облигационна връзка между страните за доставка на топлинна енергия. Оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като до ответницата не била изпращана покана за заплащане на главницата. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „**********“ ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Ответницата не оспорва количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главница, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва, поради което съдът намира, че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период, както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот през същия период;
3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;
2
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи.
Неоснователни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответницата и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „**********“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****************, представлявано от управителя Николай Георгиев Жечков, като трето лице-помагач на страната на ищеца „************” ЕАД по предявените от него искове.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 992,40 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 285,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г.
ОТВЕТНИЦАТА НЕ ОСПОРВА количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главница, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва.
Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
3
2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период, както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот през същия период;
3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че към „************“ ЕАД са избрани обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „************“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници могат да бъдат открити на адрес: гр. **************.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 52715 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи изброените в исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи издадените за исковия период фактури, касаещи процесния имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 30.11.2026 г. от 14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице-помагач – и препис от исковата молба и приложенията към нея.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.
4
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да вземе становище по предявените искове и по направените доказателствени искания, както и да посочи и представи доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5