Решение № 135 от 16.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Сливен, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично засеД.е на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20232200500111 по описа за 2023 година Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв Р. Д. пълномощник на Г. И. Н., ЕГН ********** и ЕТ „Д. – Г. Н.“, от гр. Н.З., ул. „*** II“, № 6, против решение № 241/29.12.2022г. по гр.д. № 316/2021г. по описа на РС- Н.З., с което е било признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че ЕТ „Д. – Г. Н.“ в качеството си на заемополучател и ипотекарен длъжник и Г. И. Н. в качеството и на солидарен длъжник дължат на „Л.“ АД, със седалище и адрес на управление: ***, присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020 г. по ЧНД № 111/2020 г. на РС – Н.З. суми.

С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да заплатят на въззиваемата страна разноски в размер на 1485,32 лв., както и 935,32 лв. разноски по заповедното производство.

1

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място не бил правилен изводът на съда, че сделката, по която е бил отпуснат кредита е търговска сделка, тъй като предоставената по този договор сума не била за търговски цели, а изключително за погасяване на финансови задължения на Г. Н. в лично качество, а не като едноличен търговец, поради което следвало да намери приложение законът за потребителския кредит. На следващо място е посочено, че уговорената по договор за заем неустойка е нищожна, тъй като тя е с твърде висок размер и на практика е излязла извън обезпечителната си и санкционираща функция. При така уговорения размер на неустойка, ако задължението не бъде изплатено в едногодишен срок след изпадане в забава, би се натрупала неустойка в размер на 6581.97евро при получен кредит от 7700.00евро. Страната изтъква, че разпоредбата на чл.309 от ТЗ предвижда, че неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност, но същата не предвижда, че тя не може да бъде прогласена за нищожна.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените насрещни искове. Претендира разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. Г., процесуален представител на въззиваемата страна „Л.“ АД, с който въззивната жалба е оспорена, като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То било съобразено с установената по делото фактическа обстановка. По отношение на направените плащания между страните се посочва, че пред първоинстанционния съд е била изготвена съдебно - счетоводна експертиза, която изцяло потвърдила твърденията на въззиваемата страна. На второ място страната посочва, че сделката между страните е търговска. Самият договор бил наименован Договор за заем – бизнес кредит, неговият предмет бил заетата сума да послужи за посрещане на търговски нужди. Страна по договора бил търговец, който сключил договор за отпускане на оборотни средства.

По отношение клаузата за неустойка въззиваемата страна посочва, че същата не е нищожна. Размерът на неустойката бил в пряка зависимост от периода на забава и зависел единствено от поведението на самия длъжник.

Целта на неустойката била да мотивира и стимулира длъжника да изпълни 2 задължението си без да изпада в продължителна забава. Прогласяването на неустойката за нищожна и противоречаща на добрите нрави би довела единствено до възможността длъжника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което било недопустимо. Страната е цитирала съдебна практика в подкрепа на своето становище.

Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски за въззивна инстанция.

В с.з. въззивниците редовно призовани не се явяват и не се представляват. Процесуалният им представител адв.Д. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно засеД.е. В писмено становище процесуалният и представител адв.К., заявява че оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор и моли решението да бъде оставено в сила.

Претендира разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 10.01.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 20.01.2023г. е била депозирана въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

Разгледана по същество тя е частично основателна.

Пред РС е бил предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ЕТ „Д. – Г. Н.“, от гр. *** 3

( ипотекарен длъжник), Г. И. Н., ЕГН ********** (солидарен длъжник) и С.Н.М., ЕГН ********** (солидарен длъжник) дължат на ищеца „Л.“АД сумите по Договор за заем бизнес кредит № 6162/20.11.2018г., за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417от ГПК от 07.02.2020г. и изпълнителен лист по гр.д. № 111/2020г. на РС – Н.З.. С обжалваното решение РС присъдил на ищеца следните суми :

1 . EUR 7690.12 /седем хиляди шестстотин и деветдесет евро и дванадесет евроцента/, равняващи се на 15040.56 лв. /петнадесет хиляди и четиридесет лева и петдесет и шест стотинки/ - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху нея за всеки ден на забава, считано от 04.02.2020 г. до пълното изплащане на вземането.

2. EUR 1820.99 /хиляда осемстотин и двадесет лева и деветдесет и девет евроцента/, равняващи се на 3561.55 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ по чл.2.3.(а) и (b) – падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 - Погасителен план от дата 21.02.2019 г. до 06.01.2020 г.

3. EUR 6581.97 /шест хиляди петстотин осемдесет и едно евро и деветдесет и седем стотинки/, равняващи се на 12873.21 лв. /дванадесет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/ по чл.2.3.(с) и (d) от договора - неустойка за забава от дата 21.03.2019 г. до дата 31.01.2020 г. ( с исковата молба са били търсени 6672.51 EUR неустойка).

4. EUR 750.00 /седемстотин и петдесет евро/, равняващи се на 1466.87 лв.

/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ разходи и разноски по изпращане на покани кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. или нотариални покани за предсрочна изискуемост чл.4.4. б.(b), т.(i) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.

4

5. EUR 2530.95 /две хиляди петстотин и тридесет евро и деветдесет и пет евроцента/, равняващи се на 4950.11 лв. /четири хиляди деветстотин и петдесет лева и единадесет стотинки/ - такса предсрочно погасяване чл.5.2. б.

(а) във връзка с чл.2.4. б.(е) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. (с исковата молба са били търсени 2534.99 EUR ).

6. EUR 693.09 /шестстотин деветдесет и три евро и девет евроцента/, равняващи се на 1355.57 лв. /хиляди триста петдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ - остатък от дължимото обезщетение за предизвикан риск, ведно с извършените разноски по сключване на застраховка на 4.1, б.(k) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.

Два са основните въпроси, на които следва да се отговори в настоящето производство. Първият въпрос е дали сключеният между страните договор е сключен между търговци и съответно изключва ли се прилагането на разпоредбите на ЗПК/закрилата, която се дава с тях на „потребителите“.

Вторият въпрос е договорената и претендирана неустойка дали е нищожна като противоречаща на добрите нрави?

По въпроса за характера на сключения между страните договор и приложението на ЗПК в случая, съдът взе предвид следното :

В разпоредбата на §13 ЗЗП е дадена легалната дефиниция на понятието „потребител“. „Потребител“ " е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В настоящия случай въззивницата Г. Н. е действала в двойно качество – като едноличен търговец е теглила процесния кредит и като физическо лице е станала поръчител по кредите. Обстоятелството, че ЕТ не е подавало дължимите данъчни декларации за неосъществяване на дейност не означава, че то не е осъществявало такава. Факт е, че с по- голямата част от получените от кредита средства именно едноличният търговец е закупил недвижим имот 5

– апартамент находящ се в гр.Варна ( справка от Агенция по вписванията стр.111, нотариален акт стр.124, заключение на ВЛ). Той е и учредителят на договорната ипотека, с която е обезпечен кредитът. За какъв вид точно професионална/търговска дейност би бил използван закупеният от ЕТ апартамент, съдът не може да прецени, но е безспорно, че жалбоподателката е действала именно в качеството си на ЕТ, когато е сключвала договора за заем.

Оплакванията и, че не е разбирала, какво точно подписва и какво точно се случва не са били подкрепени от доказателствения материал събран пред РС и не се поддържат във въззивната жалба.

Като взима предвид изложеното, съдът намира, че сключеният между страните договор за заем има търговски характер, че същият е сключен между търговци и за него са неприложими разпоредбите на ЗПК (закон за потребителския кредит).

По отношение на търсената неустойка, съдът съобрази следното:

Основната разпоредба регламентираща института на неустойката се съдържа в разпоредбата на чл. 92, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Текстът предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

В разпоредбата на чл.9 от ЗЗД е залегнало основното схващане за свобода на волята при договаряне, а именно, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

В чл. 26, ал.1 от ЗЗД се предвижда, че са нищoжни дoгoвopитe, ĸoитo пpoтивopeчaт нa зaĸoнa или гo зaoбиĸaлят, ĸaĸтo и дoгoвopитe, ĸoитo нaĸъpнявaт дoбpитe нpaви, вĸлючитeлнo и дoгoвopитe въpxy нeoтĸpити нacлeдcтвa, а в разпоредбата на чл. чл. 309, ал.1 от ТЗ се посочва, че неустойката не може да се намалява поради прекомерност, ако се дължи по търговска сделка, сключена между търговци. Същата обаче може да бъде прогласена за нищожна ако се установи нарушение на някои от изискванията на чл.26 от ЗЗД.

6

Цитираните по – горе правни норми могат да се интерпретират в случая по следния начин:

Търговците могат да сключват помежду си договори в параметри, които намерят за необходими. В тях може да е заложена клауза за неустойка, но за да е действителна тази клауза е необходимо с нея да не се заобикаля закона, да не противоречи на закона, да не се противоречи на добрите нрави.

Необходимо е неустойката да не излиза извън рамките на обезпечителната и обезщетителната си функция. В този смисъл са и решенията от трайната практика на ВКС (ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС ; Р № 88 от 22.06.2010 г. по т. дело №911/2009 г. на ОСТК на ВКС ; решение № 776/05.01.2011г. гр.д. № 969/2009г. ВКС; решение № 74/21.06.2011г. гр.д. № 541/2010г. ВКС).