Решение № 5991 от 30.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5991 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от К. АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110166825 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба на "М-и" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Славейков”, бл. 22, вх. 2, ап. 8, представлявано от управителя В.М.Т., срещу "А1 Б-я" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1309, р.н Илинден, ул. “Кукуш” № 1, представлявано от А.Д.в и ММ., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от от 0, 60 лева без ДДС (0.31 евро), представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без основание такси, по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** за периода 28.11.2021 г. 27.12.2021 г.

Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с приложение от 03.12.2021 г., включително по отношение на мобилен номер ***, за който е издадена фактура № 442063505/04.01.2022 г. Релевира, че сумата по тази фактура е различен от дължимия размер на месечната абонаментна вноска (МАТ) по договора за тези две услуги, но въпреки разликата сума била платена от ищеца. Сочи се, че ищецът многократно правил опити да получи от ответника необходимото съдействие, за да се преустанови неправомерното фактуриране на по-високи такси от договорените, но без резултат. Навежда твърдения, че неоснователно начислените суми били заплащани от ищеца, под страх от преустановяване на мобилните услуги. С оглед изложеното се моли съдът да уважи претендирания иск по основание и размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с която оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че между страните са налице договорни отношения по силата на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, поради което и заплатена от ищеца сума в исковия размер била изчислена на база възникналото между страните облигационно правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. В тази връзка излага 1 твърдение, че между "А1 Б-я" ЕАД и "М-и" ЕООД е налице предоговаряне на тарифния план за услугите, което било отразено в представената по делото фактура, като преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно представеното Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга. Твърди се, че ищецът правилно е посочил, че съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. се определят и тарифните планове, по които са начислени сумите по процесните фактури. Поради което се излага, че сумата, която се търси като събрана без основание е начислена и събрана правилно съобразно договорките между страните и искът за нейното връщане е неоснователен. Желае се решение в този смисъл и се претендират разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Видно от приложените писмени доказателства, както и от твърденията на страните, като безспорно следва да бъде отделено наличието на договорни отношения между "А1 Б-я" ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и "М-и" ЕООД, в качеството му на клиент, относно предоставяне на електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него - Приложение № 1 от 03.12.2021 г. - условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас/ и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефоннен номер ***.

Във връзка с Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез телефоннен номер ***, ответното дружество е издало фактура с № 442063505/04.01.2022 г. за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.., като сумата по нея е била заплатена, включително и сумата от 0, 60 лева без ДДС или 0, 72 лева с ДДС (0.31 евро без ДДС, респ. 0.37 евро с ДДС), която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск. Това се установява и от приложения от ищеца касов бон от 22.06.2023 г., както и от кредитно известие № 06536044 с каса 25.01.2023 г. към фактура № 0445082408.

От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява механизмът на ценообразуване според различните тарифни планове, като цената на пакетната услуга е определена като възлиза на 13,20 лв. (6, 75 евро), с включена отстъпка за мобилен интернет в размер на 4,00 лв (2,05 евро). Установява се и промяна в ценообразуването и стойността с и без ДДС в периода преди и след 20.12.2021 г., като цената на действащия към онзи момент план е била в размер на 11,47 лв. (5, 86 евро) без ДДС с допълнителна услуга за мобилен интернет на стойност 3,50 лв. (1,83 евро) без ДДС, а след посочената дата - 13,20 лв. (6, 75 евро) без ДДС с допълнителна услуга за мобилен интернет на стойност 10,00 лв (5,22 евро).

Сочи се, че промяната е извършена във връзка с влизане в сила на условията и тарифни планове по Приложение № 31 от 03.12.2021 г. (които по данни на ответника са в сила от 20.12.2021 г.). Експертизата установява, че има разлика като платено в повече (без основание) 0, 61 лв. (0,32 евро) без ДДС, за която сума е издадено и кредитно известие от ответника. Фактурата е осчетоводена с коректна счетоводна операция съгласно Закона за счетоводството.

По делото е назначена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се 2 установява, че издаденото кредитно известие въвежда корекция в сумите, начислени за периода 20.12.2021 г. - 27.12.2021 г. Предоставена е екранна снимка на издаденото кредитно известие с обяснението, че същото не се визуализира в системата. От заключението на вещото лице е видно, че КИ е издадено ръчно от служители на А1 от Бек офис след извършена проверка по всички партиди. Сумата, за която е издадено, е изчислена от заложен алгоритъм, който е анализирал данните във всички фактури от периода и е начислил разликата. Предоставена е и справка по депозити по партида № 1042735350 на стойност 0, 37 евро (чиято равностойност в лева е 0, 72 лв.), колкото е и надплатената сума). В справката не се вижда реализиране на депозига, т.е. не е налице прихващане с други задължения на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят възникване на главното вземане на ищеца от неоснователно обогатяване, са: 1) наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2) обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3) причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4) стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

Като безспорни са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало договорни отношения между "А1 Б-я" ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и "М-и" ЕООД, в качеството му на клиент, относно предоставяне на електронно-съобщителни услуги.

Не се оспорва и наличието на разместване на имуществени блага, а именно плащането по фактура № 442063505 в размер на 0,60 лв. (0, 31 евро) без ДДС (0, 72 лв. или 0, 37 евро с ДДС). В тежест на ответника по делото е да докаже наличието на основание за посочените плащания. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл.

Основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съгласно разясненията, дадени с ППВС № 1 / 1979 г., следва да се тълкува като наличието на валидно правоотношение, което да оправдава имущественото разместване. В случая, не се доказва съществуването на такова правоотношение за сумата от 0,31 евро. Напротив, според установената трайна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г, решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г., решение № 212/07.01.2013 г. по т.д. № 696 / 2012г., както и решение № 185/14.04.2020 г. по т.д. № 3224 / 2018 г., фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката или услугата по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит по нея се възприемат като признание на задължението и доказват неговото съществуване. Съгласно решение № 216 от 06.03.2013 г. по т.д. 882 от 2011 г. на II т.о. същите съображения се прилагат и спрямо кредитното известие, с което е коригирана първоначалната фактура и е приспадната надплатената част. Видно от заключението на вещото лице, фактурата и придружаващото я кредитно известие са коректно осчетоводени при спазване на правилата на Закона за счетоводството. Според чл. 55 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 182 ГПК счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно 3 съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед всички обстоятелства по делото /в този смисъл е Решение № №218/05.07.2011 г. по гр.д. № 775/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Независимо от това, разгледаните доказателства в съвкупност позволяват недвусмислено да се установи стойността на задължението на ищеца. От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на наличието на основание за извършеното плащане. С оглед на това предявеният иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

От горепосочените обстоятелства може да се направи извод и относно обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца. Видно от кредитното известие по партидата на ищеца е начислен депозит в размер на надплатената сума, като същият не е изразходван за прихващане на други задължения на ищеца към ответното дружество. Наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да се разбира като наличието на общ юридически факт, пораждащ както обогатяването на ответника, така и намаляването на имуществото на ищеца. За съществуването на такава връзка, както и нейната стойност отново може да се съди от приложените по делото писмени доказателства, както и от проведената съдебно-счетоводна експертиза.

Уредената в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД пряка престационна кондикция изисква имущественото разместване, предмет на спора, да е осъществено между страните по делото – имуществото на ищеца да е намаляло за сметка на увеличаването на имуществото на ответника. Такова вземане се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая. Във всички тези хипотези правото на връщане възниква за лицето, което е извършило недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните. Действително, нормата на чл. 73 ЗЗД предвижда, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, а паричните задължения по своя характер не представляват престация с оглед личността, затова могат да бъдат изпълнени от всеки. Тази норма, обаче, урежда отношенията между длъжника и кредитора по повод изпълнението на парично задължение по съществуващо между тях облигационно правоотношение, а не материалната им легитимация при неоснователно обогатяване. Когато кредиторът по едно правоотношение поради грешка е претендирал от длъжника недължимо плащане, длъжникът може да претендира връщане на недължимо платеното, само ако го е платил той. Когато плащането е извършено от трето лице, имуществото, с което то е престирало вместо длъжника, е намалило патримониума му, докато това на длъжника е останало непроменено /в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д.